Помните ли Мара Уилсън? Ако това име не ви говори нищо, то със сигурност името на най-известната ѝ героиня – Матилда, ще извика спомени.
Актрисата от „Чудо на 34 улица“, „Мисис Даутфайър“ и „Матилда“ вече е на 35 години и разказва, че животът като ангажирано дете се е отразил на психичното ѝ здраве, научаваме от BuzzFeed.
Когато Мара играе Матилда в едноименния филм, е едва на 10 години, а зад гърба си вече има опит пред камерата. Гостувайки в подкаста на актрисата Маим Биалик – “Mayim Bialik's Breakdown”, Мара разказва за проблемите след снимките на филма от 1996 г.
„От малка винаги съм била много тревожна“, разказва тя. „Тревожех се за смъртта, тревожех се за болестта, бях толкова тревожен човек. И беше странно, защото или бях, както казах, много оптимистично екстровертно дете, или имах пристъп на тревожност.“
Уилсън обяснява, че състоянието се е задълбочило, когато постъпва в трети клас. „Майка ми беше болна, тъкмо бях приключила със снимките на „Матилда“, спомня си тя. „Започнах да получавам паник атаки за неща като това хамстерът ми да избяга.“
Освен че се бори с безпокойство, по това време Мара страда и от недиагностицирано обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР). „Започнах постоянно да си мия ръцете“, признава тя, „дотолкова, че ръцете ми винаги бяха червени, напукани и сурови, а майка ми трябваше да им слага мехлеми и всякакви домашни лекарства, за да се увери, че вече няма да ме болят толкова много.“
Говорим си за...
-
Мити - красивата българка, която накара Кемал Ататюрк да се влюби до уши
-
Да откриеш любовта с бившия съпруг на най-добрата ти приятелка, с която твоят мъж ти е изневерил: невероятната история на Шаная Туейн
-
Трогателната история на Мат Лебланк, който даде всичко от себе си, за да спаси дъщеря си
-
Да не общуваш с единственото си дете 20 години: тъжната история на Антъни Хопкинс
Актрисата разказва още: „Беше наистина труден момент за мен и знаех, че е странно. Това беше проблемът. Знаех, че съм странна, знаех, че това е нещо, което другите хора нямат, и започнах да получавам панически атаки в училище.“
„Имах чувството, че това не е нещо, което другите деца преживяват“, коментира Мара и обяснява също, че е било трудно да получи помощ от своя училещен консултант и родители. Според нея обаче преминаването през терапия на 12-годишна възраст променя живота ѝ завинаги. Тя признава, че по това време взима лекарства и не може да функционира без едно от тях заради тежкото си състояние.
„Тази диагноза ме спаси“, казва тя за определянето на ОКР.
Прочетете още: