„Луд, лош и опасен приятел.“ Така лейди Каролайн Ламб описва своя любовник Джордж Гордън Ноел, шести барон Байрон и един от най-великите романтични поети в английската литература.
Макар че е оставил зад гърба си много разбити сърца и не се страхува да критикува порядките в обществото в сатиричната си поезия, лорд Байрон е признат като един от най-талантливите европейски поети от XVII - XIX в. и умира като герой.
Известен както със скандалния си личен живот, така и с неоспоримия си талант на писател, Байрон е роден на 22 януари 1788 г. в Лондон и наследява титлата барон Байрон от своя чичо едва на 10 години.
Детството на Джордж е тежко. Майка му Катрин e шотландска наследница, чието състояние бива откраднато от баща му Джак. Джак има и първи брак, от който има дъщеря – на полусестрата на Байрон, Августа. Той обаче умира във Франция през 1791 г.
Бъдещият поет е отгледан от майка си, която страда от шизофрения, и медицинска сестра, която имала склонност към насилие. Тези преживявания, както и фактът, че е роден с плоскостъпие, може да са допринесли до постоянната му нужда да бъде обичан, изразена чрез многобройните му връзки с мъже и жени.
Лорд Байрон получава образование в училището Хароу и колежа Тринити в Кеймбридж. Именно в Хароу той преживява първите си любовни трепети и с двата пола. През 1803 г. на 15-годишна възраст той се влюбва лудо в братовчедка си Мери Чауърт, която не отвръща на чувствата му.
Образът ѝ става символ за Байрон на идеализираната и непостижима любов. Тази несподелена страст е в основата на неговите творби „Hills of Annesley“ и „The Adieu“. Вероятно през същата година Байрон се запознава с Августа Байрон, неговата полусестра от първия брак на баща му.
Докато е в Тринити, той експериментира с любовта, открива политиката и изпада в дългове.
Там той изживява това, което по-късно описва като „бурна, макар и чиста любов и страст“ към млад хорист на име Джон Едълстън. Наред със силната привързаност на Байрон към момчетата, често идеализирана като в случая с Едълстън, привързаността му към жените през целия му живот е показател за силата на неговия романтичен стремеж.
Майка му твърди, че той демонстрирал „безразсъдно пренебрежение към парите“. Когато навършва 21 години, заема мястото си в Камарата на лордовете. Непримирим и с буен нрав, Байрон напуска Англия на следващата година и прави двугодишна европейска обиколка с големия си приятел Джон Кам Хобхаус.
Той посещава Лисабон, Испания, Гибралтар и Малта, а в Гърция се влюбва съдбовно както в страната, така и в хората. Свободната и откритата откровеност на гърците силно контрастира с английската сдържаност и лицемерие и служи за разширяването на възгледите му за обществото и нравите.
Байрон се връща в Англия през 1811 г. точно когато майка му умира. Тогава вече е започнал работа по поемата „Поклонението на Чайлд Харолд“, частично автобиографичен разказ за пътуванията на един млад мъж в чужбина. Творбата изразява меланхолията и разочарованието на едно поколение, уморено от войните от следреволюционната и наполеоновата епоха. Първата част на произведението е публикувана и получава голямо одобрение. За една нощ Байрон става изключително популярен.
През 1812 г. Байрон се впуска във връзка със страстната, ексцентрична – и омъжена – лейди Каролайн Ламб. Аферата шокира британската общественост. Има връзки още с лейди Оксфорд, лейди Франсис Уебстър и дори, много вероятно, с омъжената си полусестра Августа Лий.
През 1814 г. Августа ражда дъщеря. Детето взема фамилното име на баща си Лий, но се разпространяват слухове, че бащата на момиченцето всъщност е самият Байрон.
Вероятно в опит да възстанови репутацията си, на следващата година Байрон се жени за Анабела Милбанке, от която има дъщеря на име Аугуста Ада (на снимката).
Поради многото афери на Байрон, слуховете за неговата бисексуалност (хомосексуалността по това време е била незаконна) и скандала около връзката му с неговата полусестра, двойката се разделя малко след раждането на детето им.
През април 1816 г. Байрон бяга от Англия, оставяйки след себе си провален брак, скандални афери и растящи дългове. Той прекарва лятото на Женевското езеро с поета Пърси Шели, съпругата му Мери и полусестрата на Мери, Клеър Клермонт, с която Байрън е имал афера, докато е бил в Лондон. Там двойката подновява връзката си. През 1817 г. Клеър се завръща в Лондон и ражда тяхната дъщеря Алегра.
Впоследствие Байрон пътува до Италия. Във Венеция той отново печели сърцата на някои омъжени и уважавани дами, сред които жената на хазяина му и съпругата на венециански пекар.
Продажбата на абатството Нюстед през есента на 1818 г. изчиства дълговете на Байрон и го оставя да живее по-спокойно с щедър доход.
Разгулният живот на Байрон до този момент го е състарил значително. Въпреки това през 1819 г. той започва връзка с графиня Тереза Гучиоли, която е само на 19 години и е омъжена. Двамата стават неразделни и Байрон се премества при нея през 1820 г.
През този период в Италия Байрон написва някои от най-известните си произведения, включително „Бепо“, „Пророчеството на Данте“ и сатиричната поема „Дон Жуан“, която така и не завършва.
Междувременно незаконната дъщеря на Байрон Алегра пристига в Италия, изпратена от майка си Клеър, за да бъде с баща си. Байрон я изпраща да се образова в манастир близо до Равена, където момичето умира през април 1822 г.
По-късно същата година Байрон губи и приятеля си Пърси Шели, който умира, когато лодката му „Дон Жуан“ потъва в морето.
Ранните пътувания събуждат у Байрон голяма страст към Гърция. Той подкрепя гръцките борби за независимост от Османската империя и през 1823 г. напуска Генуа, за да пътува до Кефалония, за да се включи във войната. Той инвестира сериозна сума за преоборудване на гръцката флота и през декември 1823 г. отплава за Месолонги.
Здравето му започва да се влошава и през февруари 1824 г. той се разболява. За съжаление никога не се възстановява и умира в Мисолонги на 19 април.
Смъртта му е оплаквана в цяла Гърция, където той е почитан като национален герой. Тялото му е върнато в Англия, за да бъде погребано в Уестминстърското абатство. Заради неговия „съмнителен морал“ обаче това не се случва. Той е погребан в дома на предците си Нюстед Абатство, в Нотингамшир.
