Любимата дума на Мария Бакалова (ВИДЕО)
Гафове, сълзи и кръв: историите на 10 катастрофални кралски сватби
Любовните писма на 7 велики мъже към жените на живота им
Принцеса Даяна веднъж бива арестувана по време на моминско парти, а причината ще ви разсмее
Какво е да си доведен син на Барбара Стрейзънд
Родителите на Брад Пит: Не сме виждали внуците си от 10 г.!
Първата "Мис България" Бранимира Антонова на 72: Edna история за красота, любов и сила
Какво се случва с Мирела от "Игри на волята"
Историята помни трагичните съдби на много жени, станали жертва на амбициите и капризите на мъжете с власт в миналото. Днес разказваме една по-различна история. История за една жена, която успява да обърне всички повратности на съдбата в своя полза и да остави своята следа в историята.
Ще ви върнем в далечния XII век, когато Елеонор, херцогинята на Аквитания (регион в днешна Югозападна Франция), контролира около една четвърт от цяла Франция и е най-богатата жена в Европа.
Елеонор е една от най-влиятелните дами в Европа и за нея едва ли е имало по-подходящ партньор от самия крал, нали?
През 1137 г. неин съпруг става френският крал Луи VII, а бракът им продължава 15 години.
Кралицата е красива, богата и добре образована, но въпреки това съпругът ѝ не ѝ прощава, че не го дарява със син.
През XII век съгласно салическия закон жена не може да наследи престола на Франция. Затова Луи VII отчаяно копнее за мъжки наследник. Толкова отчаяно всъщност, че е готов да разтрогне брака си с Елеонор, отказвайки се и от огромното ѝ богатство и обширните ѝ владения.
Елеонор, обичаща забавленията, дива и красива, е дъщеря и наследница на Уилям X, херцог на Аквитания и граф на Поатие, който притежава едно от най-големите владения във Франция. Земите, които владее, са по-обширни дори от тези на френските крале. Елеонор наследява херцогството на Аквитания, когато баща ѝ умира през 1137 г.
По това време тя е на около 15 години и веднага е поставена под закрилата на краля на Франция Луи VI Дебели, който пък бърза да я завещае на своя син и наследник. Кралят толкова държи на избора си за снаха, че изпраща 500 мъже да ѝ съобщят новината и да я доведат в двореца му, за да се присъедини към кралското семейство.
Всъщност Луи VII е вторият син на краля, роден през 1120 година. Той е бил отгледан като монах и се е очаквало да живее живота си в благочестие. Съдбата му се променя, когато по-големият му брат неочаквано умира, което го прави наследник на трона. Той наследява короната през 1137 г.
Говори се обаче, че и като женен мъж Луи VII продължава да се придържа към монашеските навици и (вероятно за ужас на Елеонор) се смята, че само месец след сватбата им, посещенията му в спалнята ѝ станали изключително редки.
Твърди се, че самата кралица е признавала: „Мислех, че се омъжвам за крал; сега откривам, че съм омъжена за монах.“
Въпреки това Елеонор е красива, капризна и обожавана от Луи, като упражнява значително влияние върху него. От 1147 до 1149 г. тя придружава съпруга си във Втория кръстоносен поход за защита на латинското кралство Йерусалим от турско нападение. Поведението ѝ по време на тази експедиция, особено в двора на нейния чичо Реймънд в Антиохия, събужда ревността на Луи и бележи началото на тяхното отчуждение.
След като Елеонор ражда на Луи две дъщери, той започва да вярва, че неуспехът на съпругата му да го дари със син е знак от Бог, че техният съюз е грешен, вероятно защото са твърде близки роднини. Двамата били трети братовчеди.
Луи VII започнал дълбоко да вярва, че една нова съпруга, по-приемлива в очите на Бога, би могла да му роди отчаяно чакания син и наследник. Така че Елеонор, въпреки огромната си зестра, станала излишна.
През XII век разводът не е бил честа практика, както днес, особено от гледна точка на религията и монархията. Кралят успява да издейства църковният съд да обяви, че Луи VII и Елеонор са твърде тясно свързани, за да бъде бракът им законен. На 21 март 1152 г. съюзът им е официално анулиран на основание кръвно родство.
Добрата новина за кралицата е, че според феодалните обичаи тя си възвръща едноличното владение на Аквитания и продължава да бъде изключително богата и влиятелна жена.
Заради всичко, от което Луи VII се отказва, отървавайки се от съпругата си, това се счита за най-скъпия кралски развод в историята. По ирония на съдбата точно това негово решение ще засили влиянието на един от враговете на Франция – Англия.
След развода Елеонор, която според слуховете е имала връзка с чичо си Реймънд, принц на Антиохия, вече е насочила погледа и сърцето си към следващото си завоевание.
Два месеца след анулирането на съюза ѝ с Луи VII тя се омъжва за внука на Хенри I от Англия – Хенри Плантагенет, който носи титлите граф на Анжу и херцог на Нормандия.
През 1154 г. той става крал Хенри II на Англия, в резултат на което Англия, Нормандия и западната част на Франция са обединени под негово управление. А Елеонор става кралица на Англия.
През същата година, в която Хенри II е коронясан, Луи VII се жени за Констанс, дъщеря на крал Алфонсо VII от Кастилия. Разочароващо, тя също му ражда две дъщери, след което умира при раждане през 1160 г.
Пет седмици след смъртта на втората си съпруга Луи се жени за Адела от Шампан и най-накрая мечтата му за син се сбъдва. Неговият наследник е Филип Август, който управлява като крал на Франция от 1180 до 1223 г. Но лошият късмет, който преследва Луи през целия му живот, не го напуска. Здравето му се влошава и той дори не може да присъства на коронацията на сина си.
През следващите 13 години, като кралица на Англия, Елеонор ражда осем деца – петима сина, трима от които стават крале, и три дъщери.
Говорим си за...
Тя участва активно в управлението на Англия, а още по-активно управлява собствените си владения. Елеонор изиграва важна роля в превръщането на двора на Поатие, тогава посещаван от най-известните трубадури, в център на поезията и модел на дворцов живот и нрави.
През 1173 г. бунтът на един от синовете ѝ, на име Хенри – причинява разрив в кралското семейство и слага край на културната дейност на кралицата. Желаейки повече власт за себе си, младият Хенри организира бунт срещу баща си, спечелвайки подкрепата не само на братята, но и на майка си.
Бунтът е потушен, а Елеонор е пленена, докато търси убежище в кралството на първия си съпруг Луи VII. Заради предателството разгневеният крал задържа съпругата си под домашен арест в различни английски замъци в продължение на 16 години.
Тя е освободена чак през 1189 г., когато Хенри II умира и друг от синовете на Елеонор, Ричард, става крал.
Той остава в историята като Ричард I Лъвското сърце, който прекарва голяма част от управлението си в кръстоносни походи, докато Елеонор притежава върховната власт като регент в негово отсъствие.
Докато Ричард е извън Англия, тя успява да запази кралството непокътнато и да осуети интригите на брат му Джон Лакланд и Филип II Август, крал на Франция, срещу него.
През 1202 г. Елеонор се оттегля от обществения живот и става монахиня в абатството Фонтевро във Франция, където умира две години по-късно на около 82-годишна възраст.
„Тя беше красива и справедлива, внушителна, скромна и елегантна“, така след смъртта ѝ монахините от Фонтевро описват Елеонор – кралицата, „която надмина почти всички кралици на света“.
Прочетете още:
- Кралица насила: Трагичната съдба на момичето, което управлява Англия 9 дни
- Ексцентричната, своенравната, модерната: животът на последната френска кралица Мария-Антоанета
- Любовната афера на кралица Виктория, която застава срещу всички табута
- Вещицата на Англия: виновна ли е Ан Болейн?
