Пленителен женски чар. Горда осанка и омагьосващ поглед. Огромен талант. Нейното име е Шарън Тейт.

Наричали я звезда още преди да излезе първият ѝ филм. От самото начало се отличавала от останалите красиви женски лица в Холивуд с чистия си потенциал. Очаквали я големи, ярки неща. Но името на Шарън Тейт се свързва предимно с това, че е жертва на жестоко убийство, което хвърля черна сянка върху Холивуд през 60-те години на миналия век.

Тъжно е, че помним Тейт повече заради нейната смърт, заради нещата, които не е успяла да постигне, отколкото за това, което е направила през шестте си славни години в Холивуд. Повече от 50 години след нейната гибел на 26-годишна възраст, Тейт все още е най-известна като жертва на Чарлз Менсън и като съпруга на режисьора Роман Полански, а не като великата актриса, в която несъмнено е щяла да се превърне.

Тя се озовава в центъра на събитие, което ще сигнализира за духовния колапс на цяло едно поколение, за неотменима промяна в психиката на американската нация. Но много преди убийството, Шарън Тейт живее до голяма степен очарователен и спокоен живот, който прави внезапния ѝ край още по-трагичен.

Шарън Мари Тейт е родена в Далас, Тексас на 24 януари 1943 г., в семейството на полк. Пол Тейт и Дорис Тейт. Тя притежава очевидни красота и талант от най-ранна възраст. Едва на шест месеца е коронясана за Мис Малко дете от Далас, след като баба ѝ изпраща няколко нейни снимки.

През 1960 г. цялото семейство Тейт, включително по-малките ѝ сестри Дебра и Патриша, се премества във Верона, Италия. Тейт става популярна мажоретка и получава поредния приз за красота – коронясана е за кралица на бала в последната си година в училище.

За съжаление пипалата на трагедията започват да се прокрадват към живота на Тейт още в тийнейджърските ѝ години. Според нейната биографията от 2016 г., написана от Ед Сандърс, Шарън е била изнасилена от войник в Италия, когато е била на 17 години. Тейт разкрила това на бъдещия си съпруг Роман Полански още на първата им среща. Полански твърди, че Тейт му е казала, че сексуалното посегателство „не я е оставило емоционално белязана“.

Като младо момиче, което се радвало на вниманието на публиката, Тейт започнала да преследва амбициите си. Въпреки че все още ходила на училище и била далеч от Холивуд, тя се оглеждала за всяка възможност да застане пред камерата.

След една корица на американски военен вестник и поява в епизод от шоу, Тейт получава първата си филмова работа като статист във филма "Варава" с участието на Антъни Куин.

През 1961 г. било последното лято на Шарън Тейт във Верона. Изглежда, че филмовата кариера винаги е била нейната съдба, защото веднага след като завършва гимназия, баща ѝ е назначен на работа в покрайнините на Лос Анджелис. Тейт изгаряла от желание да се премести. В интерес на истината, тя била толкова нетърпелива, че отишла в Калифорния няколко месеца по-рано от родителите си. Искала да бъде филмова звезда и не виждала смисъл да чака.

„Трябва да запомните, че бях срамежлива и свенлива, когато стигнах до Холивуд“ – казва Шарън Тейт пред интервюиращия Робърт Мусел няколко години след пристигането си – „Родителите ми бяха много строги с мен. Не съм пушила. Имах пари само колкото да се справям и се качих на автостоп на камион до офиса на агент, чието име знаех.“

Още в първия ѝ работен ден агентът изпраща младата Тейт да снима реклама на цигари. "Едно момиче ми показа как трябва да се направи. Поемаш дълбоко, дълбоко въздух и изглеждаш екстатично." – спомня си актрисата. 

Понеже никотинът не ѝ понесъл, тя в крайна сметка припаднала. „Това сложи край на кариерата ми в рекламите на цигари“, обяснява Тейт.

Тя се намирала в Калифорния в началото на 60-те години – особено място и особено време. Пътуването на автостоп било нормално, пушенето не се възприемало като мръсен навик, а хипи движението се зараждало. Началото на 60-те години било време на американски оптимизъм, мир и любов.

За съжаление, всичко това щяло да се срине няколко години по-късно – с Шарън Тейт на върха на помитащата вълна.

През 1963 г. 20-годишното момиче получава първия си голям пробив в шоубизнеса. Прослушването ѝ за ситкома "Petticoat Junction" я води до продуцента Мартин Рансохоф, ръководител на продуцентското студио Filmways. Зашеметен от красотата и излъчването ѝ, Рансохоф прави пробни снимки на Тейт в студито си. „Скъпа, ще те направим звезда“, казал Рансохоф на Тейт, която тогава нямала актьорски опит. Той ѝ предложи седемгодишен договор. Естествено, Шарън Тейт приела.

След като агентът на Тейт ѝ осигурил месечен хонорар от 750 долара като част от договора, развълнуваната актриса се преместила да живее в Холивуд Студио Клуб - изцяло женска резиденция, която била дом за холивудски легенди като Мерилин Монро, Рита Морено и Ким Новак.

Още преди да натрупа значими филмови роли, европейските вестници вече я обожават и я обявяват за следващата Мерилин Монро.

Тейт имала връзка с френския актьор Филип Форке в годината, в която подписала договора си. Двамата живели за кратко заедно в Ню Йорк, докато тя учила при актьорската легенда Лий Страсбърг и се върнали в Лос Анджелис като сгодена двойка. Пипалата на трагедията обаче отново се пресегнали, за да докопат Тейт. Любовните отношения на годениците били помрачени от сцени на насилие. В един момент Форке я вкарал в болница. Той пък твърди, че тя е порязала гърдите му със счупена бутилка вино. Каквото и да е ставало зад затворените врати на любовта им - невинаги е било красиво. 

Холивуд вече е повлякъл обещаващата актриса във вихъра си, а тя започва да открива и недотам приятните аспекти на професията. Рансохоф казвал на Шарън Тейт в кои проекти може да участва и направлявал стриктно кариерата ѝ. Накарал я да носи черна перука и да приеме малка роля в "The Beverly Hillbillies", за да свикне с това да бъде пред камера, без да бъде разпознаваема. Тейт казва, че да се научи как да действа без никакъв контрол върху кариерата или ежедневния си график било изтощително.

„Много е напрегнато." – казва тя в интервю от 1966 г. – „В продължение на приблизително три години нямах личен живот, предполагам, ако може така да се каже. Не съм правила нищо, освен да уча от 8 часа сутринта до около 18:30 вечерта. Освен това три вечери от всяка седмица ходех и на нощен курс.“

Въпреки усилията, Тейт се добирала само до малки роли и участия в реклами. Всичко обаче се променило през 1967 г., когато актрисата участвала в четири успешни филма – "Окото на дявола", "Не прави вълни", "Безстрашните убийци на вампири" и "Долината на куклите". Филмът "Долината на куклите" прави най-големия фурор за Тейт. Филмовата адаптация на бестселъра на Жаклин Сузан от 1966 г. се превръща в огромен хит. Най-накрая актрисата постига нивото на обожание и артистично обогатяване, за което мечтае.

На борда на кораба "Princess Italia", който отплавал от Италия за Калифорния, за да рекламира филма, Тейт греела като красавицата на бала. Тя била номинирана за "Златен глобус" през следващата година и подсигурила участието си в два проекта с именити актьори - Дийн Мартин и Орсън Уелс.

Разбира се, нито един от тези професионални триумфи не се оказва толкова решаващ, колкото връзката ѝ с Роман Полански, когото тя срещна на парти, организирано от Рансохоф. Оцелелият от Холокоста млад режисьор с полско-френски корени току-що бил постигнал огромен успех с първия си англоезичен филм, "Отвращение". Имал репутация на плейбой.

По това време Полански вече бил женен веднъж, но жена му го зарязала. Затова все още не бил готов да се впуска в друга връзка. Въпреки това, той усърдно ухажвал Тейт по време на заснемането на „Безстрашните убийци на вампири“ – филм, който той режисира и в който играе редом с нея. Когато я снима полугола за "Плейбой", красавицата вече е завъртяла главата му.

Имало една пречка. Тейт се срещала с фризьора Джей Себринг от 1964 г., но едно посещението на Себринг в Лондон след финала на снимките на „Безстрашните убийци на вампири“ поставило всички карти на масата. Тейт признала, че се е влюбила в Полански.

Полански разквазва, че не е бил моментално привлечен към нея, но после всичко се променило: „Но след това я видях отново. Изведох я на разходка. Говорихме много. По това време наистина се лутах. Всичко, което ме интересуваше, беше да преспя с момиче и да продължа напред."

Двойката се сдържала в първите няколко месеца от заснемането на филма, но в крайна сметка започнали интимна връзка още преди края на снимките. 

„Тя беше толкова сладка и толкова прекрасна, че не повярвах. [...] Имах лоши преживявания и не вярвах, че съществуват такива хора… Тя беше фантастична. Тя ме обичаше." – казва за нея Полански.

Междувременно Полански останал верен на навиците си. Шарън знаела, че той има не една и две любовници, но избрала да остане с него. Съпругът ѝ дори на криел аферите си от нея: „Казах ѝ: „Знаеш какъв съм, прецаквам нещата“. А тя каза: „Не искам да те променям.“ Тя беше готова на всичко, само за да бъде с мен." – спомня си той след смъртта ѝ – "Тя беше ш*бан ангел. Тя беше уникална личност, която никога повече няма да срещна в живота си."

Въпреки че връзката им не била перфектна, Шарън Тейт и Роман Полански се оженили в Лондон на 20 януари 1968 г., малко преди емблемантичният филм "Бебето на Розмари" на Полански да ужаси публиката в цялата страна. По-късно хората щели да открият зловещи сходства между Шарън Тейт и главната героиня във филма – бременна жена, тормозена от садистичен култ.

Шарън Тейт забременяла в края на 1968 г. Плъзват клюки, че тя използва бременността като средство да предотврати разпадането на брака си. Нейни приятели твърдят, че е изчакала да съобщи на съпруга си, че е бременна, докато не било твърде късно за аборт.

„Предполагам, че сякаш живея в приказен свят“, казва тя. „Имаме добра уговорка. Роман лъже, а аз се преструвам, че му вярвам."

През февруари 1969 г. двойката се премества да живее на улица 10050 Сиело Драйв в къща, разположена близо до каньона Бенедикт в планината Санта Моника, с изглед към Бевърли Хилс и Бел Еър. Предишният наемател, музикалният продуцент Тери Мелчър, наскоро се бил запознал с Чарлз Менсън – амбициозен певец и текстописец, който искал да пробие на музикалната сцена. Мелчър обаче не бил впечатлен от „доста странната“ музика на Менсън. Това, което Мелчър не знаел за Менсън тогава, е, че освен начинаещ музикант, той е и много опасен човек. 

Докато Тейт и Полански били в Европа през март 1969 г., приятелят им Войчех Фриковски и неговото гадже, наследницата Абигейл Фолгер, се преместили в къщата на Сиело Драйв. Тейт се върнала през юли, като се качила на круизен кораб поради напредналата си бременност. Планът бил двамата семейни приятели да останат с Тейт, докато Полански се върне за раждането на детето. За съжаление събитията се развиват по начин, който някой надали е можел да си представи. 

Те тримата, заедно с бившия на Тейт, Джей Себринг, отишли да вечерят в местно кафе на 8 август. Това било последното им хранене.

Същата нощ Чарлз „Текс“ Уотсън, Сюзън Аткинс, Патриша Кренуинкъл и Линда Касабиан нахлули в притихналата къща на Сиело Драйв по заповед на Чарлз Менсън. Менсън бил лидер на техния култ, наричан "Семейството на Менсън". Той бил като гуру за 30-тина младежи, които облъчвал с идеите си за въвеждане на нов световен ред. Учението му било подплътено от наркотици в големи дози. Неговите "деца" му вярвали безрезервно и били готови да направят всичко за него, дори да убият. В нощта на 8 август Чарлз, Сюзън, Патриша и Линда били инструктирани: "Унищожете напълно всички в тази къща, колкото е възможно по-отвратително. Направете наистина хубаво убийство, точно толкова лошо, колкото някога сте виждали. И да вземе всичките им пари."

В онази нощ дружината от поръчкови убийци на Менсън убили петима души, без да броим нероденото бебе на Шарън Тейт, чиято бременност била в средата на осмия месец. 

Освен Тейт и тримата ѝ приятели, убийците погубили и 18-годишния Стивън Парент, приятел на пазача на дома. Парент за нещастие посетил къщата, за да предложи на пазача добра сделка за аудио оборудване.

Гледката в къщата на Сиело Драйв онази нощ приличала на нещо, излезнало от кошмар. Жертвите имали общо над 100 прободни рани и били простреляни. Себринг бил намушкан седем пъти и прострелян веднъж. Фолгер била намушкана с нож 28 пъти, докато нейният приятел Фриковски бил прострелян два пъти, удрян в главата и намушкан зашеметяващите 51 пъти. 

Смъртта на Шарън Тейт била причинена от поредица от прободни рани. Пет от 16-те ѝ рани били достатъчно смъртоносни, за да я убият сами по себе си, но отрядът за убийства на Менсън направил повече от това. Била вързана с въже около врата, докато другият край бил омотан около шията на Джей Себринг.

Сюзън Аткинс взела кърпа и използвала кръвта на Тейт, за да напише думата "ПРАСЕ" на входната врата. Според разказа на Аткинс години по-късно, обезумелият Чарлз „Текс“ Уотсън казал на жертвите си: „Аз съм дявола и съм тук, за да върша работата на дявола.“ Самата Аткинс признава, че не чувствала нищо към жертвите, особено към Тейт, която я молела за живота си и за живота на бебето си.

Тъй като полицията открила следи от наркотици в къщата, първоначално предположили, че това е развоят на престъпна сделка, която се е провалила или нечия реакция към някоя от тези субстанции е довела до насилие, предизвикано от параноя. Тази теория за смъртта на Шарън Тейт обаче се опровергала.

Когато говори за съпругата си след трагичната нощ, Полански казва, че тя не е употребявала силни опиати и алкохол, особено по време на бременността си – „Тя беше толкова влюбена в бременността си, че не правеше нищо. Наливах чаша вино и тя не го докосваше."

До декември полицията залавя отговорните за убийствата на Сиело Драйв. Оказва се, че те са отговорни и за убийството на съпрузите Лено и Розмари Лабианка, един ден след стореното на Шарън Тейт и нейните приятели.

Докато Менсън, Аткинс, Уотсън, Кренуинкел и Лесли Ван Хаутен, която участвала в убийствата на Лабианка, първоначално били осъдени на смърт за убийството на Шарън Тейт и нейните другари, законите на Калифорния се променили точно тогава. Мораториумът върху смъртното наказание през 1972 г. довело до превръщането на всичките им присъди в доживотен затвор.

Аткинс умира в затвора от естествена смърт през 2009 г. Ван Хаутен, Уотсън и Кренуинкъл все още са живи и са зад решетките. Чарлз Менсън умира зад решетките през ноември 2017 г.

Въпреки че е изминал повече от половин век от ужасяващите събития на Сиело Драйв, смъртта на Шарън Тейт все още остава като тъмно петно в американската психика и историята на Холивуд.