Днес се навършват 7 години, откакто през 2014 ни напусна един от най-обичаните български поети и писатели - Валери Петров.
Той почина на 94-годишна възраст след инсулт. Освен със стиховете си, Петров е известен на поколения българи с преводите си на „Комедии“, „Трагедии“ и 154 сонета на Уилям Шекспир на български език.
Валери Петров бе академик на БАН от 2003 г, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга, номиниран е за Нобелова награда.
През 2013 г. той бе удостоен с Наградата за европейски гражданин на ЕП - за принос към българската култура и разбирателството между нациите. Награден е и с медал „Иван Вазов“ на Съюза на българските писатели.
Ето и едно от любимите ни негови стихотворения:
* * *
Гореща молба
Дните есенни вече започнаха
и ми идва наум старостта
Нищо! – нека се смесват на плочника
жълто слънце и жълти листа.
Още пръстите търсят писалката,
още радва ме топлия ден,
само дето смущава ме малката
аналогия с други край мен.
Млади хора, на помощ елате ми
в една есен подобна на таз,
щом напуснат ме сетните атоми
на живеца, заложен във нас.
Стоп! – кажете ми, почнал е залезът,
всички стихове вече да спрат.
Докажете ми с точна анализа
че е правилен вашия съд.
Това дело е дело обществено
и вий строги бъдете съвсем.
Аз не ще ви послушам естествено,
но това е отделен проблем.
