Деница Димитрова
Радваме се да споделим, че поетът и един от авторите в Edna.bg – Росен Карамфилов, спечели Наградата на публиката в тазгодишния фестивал София: Поетики.
#13 Фатално издание, както беше озаглавено събитието през 2018, всъщност донесе късмет на Карамфилов, когото софиянци избраха за свой любим поет.
С рецитала си 25-годишният ни колега се отличи сред имена като Петър Чухов, Калин Терзийски, Радослав Чичев, Светозар Георгиев и още известни имена на българската съвременна литература.
На фестивала Росен Карамфилов бе избрал да представи стихотворението си „Взривове“, което може да прочете по-надолу в страницата, а преди това ви представяме кратко интервю с поета, от когото научихме повече подробности.
Поздравления за наградата! Защо избра точно това стихотворение за участието си в „София Поетики“ тази година?
Благодаря! Избрах го, защото бях наясно, че ако искам да спечеля, трябва да прикова вниманието на публиката. Първо – това стихотворение е жестоко за изпълнение на сцена. Освен това засяга едни много сериозни теми за живота ни днес. Бях взел решение, че участвам за последен път на този фестивал и в общи линии нямах право на грешки. Ето го резултата.
„Взривове“ е остра социална сатира на нашето съвремие. Поезията ли е това, в което намираш спасение от суровата действителност?
Поезията ме избавя от всичко, което искам да излича от себе си. И прави значимо онова, което избирам да пресътворя в красота. „Взривове“ е моят протест срещу някои неправди, които без съмнение касаят обществото ни като цяло.
Какъв според теб е лекът срещу болестите на обществото ни, за които говориш в стихотворението?
Обединението. Добротата един към друг. Разбирането. Виктор Пасков – един от любимите ми писатели завинаги, казва така:
„Любовта побеждава всичко.“
Кой беше твоят фаворит след останалите поети от това издание на фестивала?
Калин Терзийски. Той е майстор. Впрочем аз гласувах за него.
Наскоро издаде новата си стихосбирка „Въпреки бурите“, която се приема чудесно от читателите. Какво предстои оттук нататък за теб?
Никога не си правя планове. Предпочитам да действам. Ще видите какво предстои. Засега – търпение.
Ето и стихотворението, с което Росен стана Любимият поет на София:
ВЗРИВОВЕ
дойдох с дъжда и ще си ида с вятъра
едва ли някой някога липсва на някого
отказвам да бъда съучастник в разрухата
отказвам да бъда още една тухла в стената
отказвам да говоря от името на всички
ако знаех кой съм аз, щях да зная кои са всички
отказвам да се правя на шут бия си шута сам
имах брат той умря от тъга бе станал ням
направи си сам вадим калашника и бам
ужасът стана реалност и оживя в словото
омразата е зараза омразата е проказа
тя е лош момент от много лоша фаза
тя е да си глътнеш езика и да пукнеш
още преди боровинките да се пропукат
би трябвало да ви е станало ясно:
животът е измислица на човека
смъртта – измислица на живота
толкова обидно кратък е пътят
така обидно мимолетен е шанса
затова търкайте билетчета с надежда
бъдете умни поживейте в гетото на надежда
кой говори изобщо за поезия тука
милата отдавна отиде на боклука
превърнахме я в мляко и то се пресече
и да искате няма как да я спасите вече
продават нобелов лауреат за левче
на щанда на издателство Сиела
и даже няма кой да го купи
не ни кефи да ценим изкуството
кефи ни да гледаме как
кака ви Сузанита се дупи
отдавна нямам думи
от небето валят куршуми
правим само золуми
завиждаме храчим и плюем
в този свят никой никого не обича
а тоя който хейтва излиза ебати пича
циркът е пълен с лъвове маймуни и клоуни
гробището – с хора които се състезават
освирепели от стремежа към кинти и слава
това е по-гадно даже и от пиянска свада –
мерене на атрибути и мрънкане под носа
все пак накрая за протокола нека спомена –
поезията издъхва докато ние си мерим силите
мамка му колко нелепи сме пред нейното величие
редно е поне за кратко да спазим благоприличие
особено ако не разполагаме с необходимата смелост
смелост като тази на онзи велик алпинист
преборил рака диабета и десетте осемхилядника
жаден за още и още и още и още и още и още
пропадал в пукнатини преди да станат пропасти
падал ставал вървял и тичал сред студовете
мечтал за хималайската корона до последно
останал завинаги под върха Шиша Пангма
но покорил Еверест на абсолютната емпатия
кои сме ние и какво различно сме от малки мравчици
които всеки момент крака на някоя мутра ще стъпче
кои сме ние и какво точно очакваме обяснете ми
какво сме постигнали и за какво претендираме
след като сме се самоубили предварително
с нашите съревнования
с нашите гласувания
с нашето име и его
с нашите претенции
с нашето самочувствие
с нашия талант
с нашето бездарие
с нашата суета
по-добре не ни давайте
никаква награда
ние дами и господа
сме ада
Материали от Росен Карамфилов:
- Да посегнеш на жена... това е като да посегнеш на дете, по дяволите!
- Не сме изтърпели 5 века турско иго, за да бъдем днес роби на простотията
- Думите са онова, което прави реалността поносима
- Сърцата на смелите никога не замръзват
- „Предпочитам да умра от страст, отколкото от скука.“
