Няма история, която Холивуд да обича да разказва повече, от тази за възхода и падението. Тя е в основата на всички прочути гангстерски филми и на редица ленти, спечелили „Оскар“ за най-добър филм. Но е най-добра и въздейства най-много, когато се развива в реалния живот.
Нека вземем за пример Робърт Дауни Джуниър, една от най-големите суперзвезди на нашето време и със сигурност най-печелившият филмов актьор на текущото десетилетие.
Роден през 1965 година именно на днешната дата, той е син на провокативен сатирик и контракултурен арт деец със същото име. По-младият Дауни дебютира на големия екран, когато е само на пет години. Кариерата му бързо еволюира до първата му номинация за „Оскар“ през 1992 година, когато изиграва иконата Чарли Чаплин с изумително ниво на автентичност и безпогрешен британски акцент.
Възходът му е сравним единствено с главоломното му падение, което включва много посещения на полицейски участъци, затвори и рехабилитационни клиники между 1996 и 2001 година. Причините за това са притежание на наркотични вещества като хероин и кокаин, както и незаконно притежание на огнестрелно оръжие. Самият Дауни твърди, че за първи път е използвал наркотици още на възраст от 8 години, тъй като баща му също е бил пристрастен към тях.
Дори в рамките на тези кошмарни пет години, актьорският талант на Дауни успява да пробие облаците, които личните му проблеми формират над професионалните му начинания. През 2000 година той печели „Златен глобус“ за поддържаща мъжка роля в телевизионен сериал и е номиниран за „Еми“ в същата категория за своето изпълнение в „Али МакБийл“.
Въпреки привидния му успех, самият Дауни твърди, че изпълнението му е „надценено“ и заявява, че периодът тогава маркира най-ниската точка в живота и кариерата му от гледна точка на наркотична пристрастеност. Статистиката показва, че актьорът почти еднолично вдига рейтинга на „Али МакБийл“ наполовина със своята роля, но е уволнен от продуцентите след поредния му арест през април 2001 година.
Говорим си за...
Пристрастеността на Дауни му костват възможността да работи с Уди Алън по филма „Мелинда и Мелинда“ през 2005 година, тъй като студиото не е могло да застрахова актьора предвид проблемите му със закона. Арестът му през април 2001-ва му коства и възможността да изиграе Хамлет на театралната сцена под режисурата на легендарния Мел Гибсън.
Въпреки всичко, това не спира Гибсън да застане категорично зад своя колега, с когото стават приятели на снимачната площадка на екшънa от 1990 година „Еър Америка“. Носителят на „Оскар“ плаща със собствени средства застраховката на своя приятел за филма „Пеещият детектив“ от 2003 година, първият проект на Дауни, след като той преустановява употребата на наркотични вещества. Скоро след това продуцентът Джоуел Силвър, също добър приятел на Мел Гибсън, поверява на Дауни една от двете главни роли в отлично приетия криминален филм „Целувки с неочакван край“. В договора му има специална клауза, според която 40% от заплатата му е удържана до края на снимките като форма на застраховка.
Непоклатимо здраве, нова партньорка в живота в лицето на втората му съпруга Сюзан, за която е женен и до днес, и високо оценени представяния в полунезависими продукции най-сетне довеждат Дауни до 2008 година, когато завръщането му в най-високия ешелон на Холивуд е потвърдено с гръм и трясък.
Тогава Дауни е номиниран за „Оскар“ за поддържаща мъжка роля за невероятно смешното му представяне в убийствената сатирична комедия на Бен Стилър „Тропическа буря“. Освен това актьорът играе и главната роля на Тони Старк в „Железният човек“ на Marvel, който се превръща в касов хит и днес може да се разгледа като един от най-важните филми в историята на модерната попкултура.
Лентата стартира споделената филмова вселена на Marvel Studios с финансов успех, без който нито един от последвалите комерсиално успешни продължения като „Отмъстителите“ нямаше да стане факт, тъй като филмите изобщо нямаше да бъдат продуцирани. Сардоничното представяне на Дауни в главната роля е единодушно сочено като крайъгълния камък на филма и основната причина за големия му успех.
Стилът, който актьорът засвидетелства в ролята на Тони Старк – саркастично поведение, високо самочувствие и светкавични отговори – се превръща в негова запазена марка. Със същото екранно поведение, макар и подправено с британски акцент, Дауни печели „Златен глобус“ за едноименната си главна роля в „Шерлок Холмс“ на Гай Ричи от 2009 година.
Освен, че получава критическо признание, лентата се превръща и в комерсиален успех. Продължението, „Шерлок Холмс: Игра на сенки“ е посрещнато със сходно положителни отзиви и също толкова добри финансови постъпления. Трета част от поредицата дотук не е била направена единствено заради ангажиментите на Дауни към Marvel, но сега изглежда по-вероятна отвсякога.
А ангажиментите на актьора към Marvel определено са значителни. Макар и да успява да вмъкне определени заглавия като комедията „Път с предимство“ и драмата „Съдията“ в графика си, професионалните начинания на Дауни през текущото десетилетие до голяма степен са сведени до изпълненията му като Тони Старк.
Споделената филмова вселена на студиото не е спряла да расте от раждането си с „Железният човек“ през 2008 година, но водещата фигура остава една и съща. Основният герой, който винаги заема центъра на постерите, актьорът, който винаги взима най-висока заплата от целия актьорски състав, винаги си остава един и същ – своеобразният „дон“ на Marvel, кръстникът на изключителната им поредица от 17 взаимно свързани филма, която ще кулминира с „Отмъстителите: Война Без Край“ на 27 април.
Да, дотук е стигнал Робърт Дауни Джуниър след многократните си посещения на калифорнийския затвор и рехабилитационните клиники – и е станал много, много богат покрай това. Достатъчно е да се каже, че хонорарът му за „Отмъстителите“ от 2012 година надхвърля 50 милиона долара – оттогава насам актьорът е играл Тони Старк в още четири филма и му предстоят още два.
Дауни е използвал парите си, за да си построи голям дом, захранван изцяло с енергия от вятъра и Слънцето по всички възможни екологични стандарти. Изумителното в крайна сметка е, че невероятният му успех не го е направил самозабравила се суперзвезда. Всички негови колеги говорят за изключителната му щедрост, професионалната му етика и примерното му лидерско поведение на снимачната площадка.
За 53-тия му рожден ден можем само да му пожелаем да продължи да поддържа високото си ниво и в следващия, пост-Marvel-ски етап от пъстрата му кариера. Ясно е, че встрани от това, Робърт Дауни Джуниър си има всичко и може само да ни служи за добър пример.
Прочетете още от Георги Петров:
- Кийра Найтли на 33 – къде изчезна принцесата на големия екран?
- Брус Уилис – героят във всеки един от нас
- Дженифър Лоурънс – как златното момиче на Холивуд стана жена?
- Тя, Марго - една невероятна жена и актриса
