Алексия Петрова
В края на миналия месец се навършиха 30 години от една голяма загуба за филмовата индустрия, но преди всичко една голяма загуба за едно семейство. В нощта на 30 октомври срещу 31 октомври през 1993 г. изключително талантливият Ривър Финикс, надеждата на Холивуд, умира от свръхдоза докато някои от най-близките му хора стоят безсилни около него.
Смъртта на Ривър оставя дълбок отпечатък върху живота на всеки, който го е познавал, който се е докоснал до необикновения му свят и неговото чисто сърце. Особено силно това обаче засяга по-малкия му брат Хоакин Финикс, и то в една възраст, която бележи повратна точка в живота на всеки - 19 години.
Още от Известни
-
Асен Блатечки показа любимата си Елеонора на премиерата на новия коледен филм „Заведи ме вкъщи“ (СНИМКИ)
-
Михаела Филева: Когато сме заедно, всички хора около нас изчезват (СНИМКИ)
-
Никол Кидман пред GQ: Често се будя с мисли за собствената си смърт!
-
Четвърто дете за Венсан Касел: Коя е новата му приятелка Нара Баптиста?
Днес ще ви разкажем историята за една ужасно грешна стъпка и за връзката между двама изключително талантливи братя, които животът за съжаление разделя прекалено рано. За целта обаче трябва да се върнем към самото начало - техните родители.
Винаги е грешка да се бърка актьорът с неговите роли, но е невъзможно да не се забележи, че във всичките си най-добрите изпълнения Ривър Финикс играе герой със сложен семеен произход. В "My Own Private Idaho", вероятно най-доброто му изпълнение, той играе Майк, уличен измамник, който търси майка си. В "Running on Empty" беше самотен тийнейджър, хванат в капана на семейния начин на живот. В "The Mosquito Coast" той играе син на човек, решен да изгради утопия в Централна Америка, а в "Stand By Me" героят му е възмутен от това да бъде определян от репутацията на семейството му.
Ривър и Хоакин, както и техните сестри Рейн, Либърти и Съмър, са имали ексцентрично детство, но в ретроспекция изглежда, че не са си давали сметка колко необикновено е било то. Родителите им Джон и Арлин били пътуващи хипита и когато Ривър бил само на три години, те се присъединили към Децата на Бог - християнски култ, който вярвал, наред с други неща, че сексът без граници е форма на любов. Семейството се премества от Венецуела в Мексико, а после и в Пуерто Рико, за да популяризира култа, а малкият Ривър е изпращан да събира пари за храна.
Ривър ще признае години по-късно в интервю, че е бил сексуално малтретиран, когато е бил на четири години. Той почти никога не е обсъждал Децата на Бог, но майка му цитира тези негови думи за култа: „Те са отвратителни. Те съсипват живота на хората."
Семейството било толкова голяма част от култа, че баща им бил определен за „архиепископ на Венецуела“, но в крайна сметка те го напускат и се връщат в САЩ. Ривър Финикс никога не е ходил на училище, вместо това майка му се свързва с кастинг директора във филмовото студио Paramount и така той започва работа на едва осемгодишна възраст. Неговите братя и сестри скоро последвали примера му.
„Понякога ни липсва [да имаме нормално детство], липсват ни приятелите ни, но когато отидем на някое място, срещаме други хора. Тогава обаче трябва да се сбогуваш с тях“, казва 13-годишният Хоакин пред журналист през 1987 г., когато телевизионен екип посещава семейния им дом във Флорида.
„Мисля, че възможностите [във филмите] са просто невероятни, нещата, които успяха да направят и това, че придобиха увереност. Мисля, че те са почти [нормални] деца“, усмихва се майка им Арлин по време на интервюто.
Семейството било любящо и сплотено, но бащата Джон бил сложен образ. Ривър е гледал на баща си по-ското като по-малък брат, отколкото като бащинска фигура. Джон имал постоянни проблеми с алкохола и от изключително ранна възраст Ривър чувствал, че той, а не баща му, трябва да издържа семейството.
„Ривър ми каза предната година: „Просто трябва да направя още един филм, за да отделя достатъчно пари, за да може най-малката ми сестра да отиде в колеж“, спомня си приятелката му Матис. „Не знам дали това беше вярно, но си спомням, че каза това."
След като Ривър Финикс загива в началото на 90-те, различни хора, които са го познавали, започват да говорят как са станали свидетели на внезапното подхлъзване на иначе чистия актьор към злоупотребата с наркотици. Матис обаче си спомня последната си година с него като много щастлива. „Ние просто се мотаехме с неговите братя и сестри и бяхме като деца“, разказва тя.
Трагичният край на Ривър обаче в действителност идва много по-бързо отколкото някой е предполагал, че може да се случи, а пълните подробности около смъртта му и до днес не са напълно изяснени.
В нощта на 30 октомври 1993 г. младият актьор и неговата приятелка, заедно с брат му Хоакин и сестра му Рейн, влизат във Viper Room - известен клуб в Лос Анджелис, собственост на Джони Деп. Матис си мисли, че са там само за малко, но когато пристигат, Ривър ѝ казва: „О, има хора, които свирят тази вечер в клуба и искат да посвиря с тях – това е ОК, нали?'"
„Знаех, че нещо не е наред онази нощ, нещо, което не разбирах. Не видях някой да употребява наркотици, но той беше надрусан по начин, който ме накара да се почувствам неудобно", разказва приятелката му пред The Guardian години по-късно. В нощта срещу Хелоуин през 1993 г. Матис усеща, че гаджето ѝ просто иска да остане в клуба и решава, че това няма да отнеме много време - все пак някои от нещата му все още са в багажника на колата ѝ. Четиридесет и пет минути по-късно обаче Ривър Финикс вече е мъртъв.
Едва след смъртта на актьора става ясно, че той е прекарал дните преди това в огромен запой с тежки наркотици заедно с китариста на Red Hot Chili Peppers, Джон Фрушанте.
Във фаталната нощ на 30 октомври 1993 г. Матис вижда как Финикс се сдърпва с друг мъж и двамата са изкарани навън през страничната врата на клуба. Когато излязла след тях на улицата, видяла как приятелят ѝ пада и започва да се гърчи на тротоара.
Говорим си за...
Матис отчаяно се опитала да се върне в клуба, за да получи помощ, но страничната врата била затворена. Така че тя изтичала до главната врата, потърсила Хоакин и Рейн и всички заедно изхвърчали навън.
Хоакин бързо позвънява на 911 за помощ в телефонно обаждане, което почти веднага става достъпно за новинарските станции: „Той получава гърчове! Елате тук, моля ви, моля ви, защото той умира, моля ви“, ридае по телефона 19-годишният младеж. Когато парамедиците пристигнали, Финикс вече бил мъртъв. Официалната причина за смъртта му е свръхдоза от кокаин и хероин.
След смъртта му всички излизат с теории за това как едно красиво младо момче с толкова големи стремежи се е объркало толкова много. Днес Матис го помни така: "Той чувстваше нещата в сърцето си много дълбоко". Друга негова приятелка, актрисата Марта Плимптън, казва след смъртта му: „Той беше просто момче, много добро сърце, което беше много прецакано и нямаше представа как да осъществи добрите си намерения.“
Преди да умре, карерата на Ривър Финикс вещаеше по-сигурен успех от тази на звезди като Том Круз, а отсъствието му от холивудската сцена дава възможност да изгреят други млади актьори като Леонардо Ди Каприо.
Лео всъщност вижда Ривър в нощта, когато той загива, преди да отиде във Viper Room. Тази странна среща може би е послужила като предупреждение за опасностите на света, в който тепърва ще навлезе още по-дълбоко, защото Лео никога не се е занимавал с наркотици. Ди Каприо в крайна сметка изиграва поне две роли в киното, които първоначално са били предназначени за Финикс - водеща роля в "The Basketball Diaries" и "Total Eclipse".
Днес продължаваме да си спомняме със смесица от тъга и възхищение за Ривър Финикс, но за един човек той е много повече от просто красив актьор, тръгнал си престъпно рано от този свят. За Хоакин Финикс той е просто по-големият му брат, останал някъде назад във времето, от когото винаги ще има нужда.
Вижте в галерията най-трогващите и красиви цитати на Хоакин Финикс за брат му Ривър:
Прочети още:
- Хоакин Финикс и Руни Мара: историята на една срамежлива и тиха любов
- Хоакин Финикс и Руни Мара станаха родители, а името на бебето ще ви просълзи!
- Емоционалната реч на Хоакин Финикс с „Оскар“ в ръка: „Бях разбойник през целия си живот и съм благодарен за втория шанс“
