Продължаваме съвместната ни рубрика с инициативата Нощ на театрите, която през 2022 г. отбелязва своето първо десетилетие в България. Следващият неин посланик, с когото ви срещаме, е актрисата Весела Бабинова - прочетете какво споделя тя за големите промени в българския театър, за намесата на дигиталното в съвременното изкуство и дали приказката има щастлив край.

* * * 

Промени ли се твоята лична дефиниция за театър през последните 10 години?

Мога да кажа, че всъщност не се е променила изобщо. Може би по различен начин гледам представленията, които посещавам. Като че ли имам повече изисквания към тях. Но хубавото е, че често пъти очакванията ми биват задоволени. В България с всяка изминала година се появяват все повече млади и талантливи актьори. И за голямо мое щастие – и режисьори. Така че дефиницията ми за театъра в целостта си не смятам, че се променила, само стискам палци да сме по-работливи и малко по-малко оплакващи се.

Как се промени театърът през последните 10 години?

Театърът се промени най-вече в средствата си, тъй като вече има много дигитални изкуства, вплетени в доста постановки, и през последните години това стана почти задължително и често присъстващо. Някъде е успешно, а другаде – не чак толкова. Има хора, които много го харесват и искат да си го слагат в представленията, но на мен на някои места ми се струва абсолютно излишно. Ако имаш страхотен текст и добри актьори, единственото, което ме интересува, са химията и смисълът, ще се развълнувам ли накрая или не, а не ми трябват хиляда екрана и супер странни неща да ми се казват по някакъв много особен начин. Но на места е интересно и грабващо.

Забелязвам, че театърът се е променил и в това, че по-възрастните, които ходят или се занимават с театър, започнаха да гледат с по-добри очи на новите форми.

Как съжителстват дигиталното и аналоговото в театъра?

Те си колаборират добре и за някои хора, които не могат да си позволят да ходят на театър, защото например не са в България, или по здравословни причини – в това отношение е страхотно, че тази спойка се случи, но не е моето.

Как продължава „Имало едно време…“?

Имало едно време… една държава, която била леко заспала и си мислела, че тук нищо не се случва. Но след това се усетила, че има жестоко талантливи актьори и че ако малко повече се побутнем да работим и гледаме по-скоро правилно към целта и не спираме на всяко куче, което лае, всъщност могат да се случат много сериозни резултати в театъра. Аз смятам, че ние имаме постановки, които са на световно ниво. И без да звуча много театрално, смятам, че това е точно така. Колкото пъти някоя българска постановка е гостувала в чужбина, зрителите са били със зейнали усти.

Какъв е краят на приказката?

Тук много трудно се случват нещата и не знам дали тази приказка ще е с щастлив край. Но истината е, че ние имаме много дадености, въпреки всичките пречки, да правим хубав театър, да се поставя сериозна драматургия – имам предвид стойностни текстове, имаме и млади, и възрастни талантливи хора. Единственото, което се изисква от нас, е, когато нещо не ни допада, да действаме по линия на това да променяме това, което не ни допада.

Приказката за Нощта е…

Моята приказка за Нощта е моята приказка за Нощта на театрите, защото съм част от инициативата вече 5-6 години. Мисля, че това е една много хубава инициатива, защото всички театри просто искат да покажат най-доброто от себе си – да направи нещо за децата и нещо за възрастните, през деня и вечерта, да занимае хората и нещо друго (дискусии и други по-различни форми). Искаме да ангажираме публиката максимално и доколкото е възможно – да я заведем зад кулисите, да ѝ покажем нещо повече от нашата работа, за да разбера какво стои зад едно представление, което е много дълъг и интересен процес. За една Нощ подготовката започва от предишната година, веднага щом свърши Нощта започва подготовката за следващата. И това за мен е нещо наистина много смислено, защото театърът трябва да бъде гледан от всичките му страни – и през деня, и през нощта. И хората да виждат това много ценно нещо.

Снимка: Нощ на театрите

Европейската инициатива Нощ на театрите ще отбележи своята юбилейна десета година в България и на 19 ноември ще събере в едно вълнуващо събитие стотици съдържания в десетки български градове. Организаторите на Нощта се обединиха около посланието „През девет нощи в десетата“, защото „да пътува човек в нощта е страшно. Луната създава безброй пътеки. И повечето не водят никъде. Но в останалите нощта е скрила всичките си тайни, цялата си мъдрост. Да минем през девет Нощи ни научи на много неща. Най-вече, че по време на Нощта си е страшно… интересно и неповторимо.“

Цялата програма и всичко актуално следете в официалния сайт, във Фейсбук, Инстаграм и Viber Community-то на инициативата.

Прочетете още:

• През девет нощи в десетата… с Юлиан Вергов: за уроците към дъщеря му, избрала неговия път, и моментите на бездиханност
• През девет нощи в десетата… с Христо Петков: за тайните зад завесата и колко е важно хората да ти вярват
• През девет нощи в десетата… с Владимир Карамазов: за загубите, откриването на нов смисъл и големите промени в театъра