Карла Бруни-Саркози, бившата първа дама на Франция и супермодел, се оказа в центъра на общественото внимание, когато се омъжи за Никола Саркози. Докато беше свикнала с внимание като модел и певица, контролът върху политическия живот въведе различен вид натиск.
Опитът на Бруни повдига важни въпроси за отношението на обществото към застаряващите жени, особено в култура, фиксирана върху младостта и красотата. Днес от жените се очаква не само да „стареят грациозно“, но и да поддържат почти невъзможен стандарт на вечна младост. Терминът „стареене грациозно“ някога означаваше избледняване в неизвестност след определена възраст. В днешното общество обаче се очаква жените да останат жизнени, привлекателни и уверени до шестдесетте си години и дор след това в рязък контраст с предишните поколения. Четиридесет често се разглежда като начало на нова глава, а не крайна точка. но не прекали ли Карла?
Това развиващо се отношение към стареенето породи цяла индустрия, предназначена да се бори с ефектите на времето. Д-р Айхам Ал-Аюби, водещ козметичен хирург в Лондон, казва: „Колкото по-добре изглеждаме, толкова по-добре се чувстваме.“ Неговата философия отразява нарастващото убеждение, че козметичните процедури могат да подобрят не само външния вид, но и увереността и благосъстоянието. Д-р Ал-Аюби предлага минимално инвазивни процедури като стимулация на колаген, която насърчава естественото производство на колаген в тялото за подмладяване на кожата. Този дискретен подход е популярен сред холивудските звезди, които искат да останат млади, без да изглеждат явно „свършени“.
Не всички обаче вярват, че козметичните процедури са решението. Лорейн Кенди, главен редактор на списание "ELLE", препоръчва предпазливост. „Много сме сурови да съдим, защото се чувстваме застрашени от жени, които не изглеждат толкова стари, колкото би трябвало“, обяснява тя. Кенди посочва, че генетиката играе важна роля в това как жената остарява. Тя си спомня как списание "ELLE" показа Хелена Кристенсен на корицата с минимални ретуши, доказвайки, че някои жени просто изглеждат страхотно на всяка възраст. Влиянието на знаменитостите, според Кенди, може да създаде нереалистични очаквания за средната жена.
Гримьорът Боби Браун предлага друга гледна точка. Тя твърди, че пластичната хирургия често отразява по-дълбоки проблеми със самочувствието. „Истината е, че самочувствието трябва да започне отвътре, а не със скалпел“, казва Браун. Вместо да се вманиачава да изглежда по-млада, Браун вярва, че жените трябва да прегърнат естествения процес на стареене. „Линиите са доказателство, че сме живели живот“, казва тя, предполагайки, че бръчките са доказателство за нашите преживявания, емоции и личностно израстване.
Манията по борбата със стареенето отразява по-дълбокия обществен натиск, особено върху жените в очите на обществеността. Скорошните снимки на Карла Бруни показват, че на 42 години тя е подложена на същите строги стандарти като другите жени, от които се очаква да изглеждат толкова млади, колкото преди десетилетие. Безмилостният контрол може да направи всяко отклонение от възприеманото съвършенство да изглежда като провал.
И все пак, както предполагат Боби Браун и Лорейн Кенди, в автентичността има красота. На жените трябва да им бъде позволено да остареят, без да се чувстват неадекватни, защото не се вписват в калъпа на вечната младост. Възходът на козметичните иновации като Collagen Stimulation позволява на жените да се чувстват уверени и освежени, но тези процедури трябва да допълват, а не да заместват самоприемането.
Фокусът върху външния вид на Бруни подчертава по-голям проблем: фиксацията на обществото върху младостта е не само нереалистична, но и вредна. Стареенето е неизбежно и опитите да се борим с него, особено при интензивен обществен контрол, могат да доведат до чувство за неадекватност.
