На 92 години днес в Ница почина Мадам Клод – най-известната сводница на Франция, обслужвала със своите висококласни проститутки френския и международен елит в периода 1960-1970 г.
Фернанд Грюде, както е истинското ѝ име, е починала в болницата, където е била хоспитализирана преди две години.
Животът на Мадам Клод е като изваден от книга.
Родена е през 1923 г. в бедно семейство. Участва във френската съпротива по време на Втората световна война.
След войната самата тя пробва да работи известно време като момиче на повикване, но - както си спомня много години по-късно, никога не е била достатъчно красива за тази работа.
Тя обаче осъзнава нещо много важно - времето на традиционната парижка проститутка с огромно сочно деколте и бюст и леко просташкото излъчване е отминало. В средите на хазартните играчи вече има все по-голямо търсене на стилни момичета, с които те не биха се срамували да се покажат публично и да седят на игралната маса в казиното.
Момичета, които съчетават красота и финес, сексуален опит и интелигентност с пълна дикретност.
В автобиографията си "Мадам" (1994 г.) тя заключава: "Има две неща, за които хората винаги ще плащат пари - храна и секс. А в готвенето изобщо не ме биваше".
В края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век Мадам Клод организира верига за елитни сексуслуги в Париж и променя изцяло бизнеса с проститутки.
Тя вербува за елитния си салон момичета от модните подиуми, от най-добрите колежи и барове. Наема им частни преподаватели, които да ги обучават, включително за изкуство и философия, изпраща ги на екскурзии в чужбина, за да учат езиците и културата на местата, от които по-късно ще идват клиенти, окуражава ги да разширяват сексуалния си репертоар, плаща за пластични операции.
Самата тя е голям почитател на последните, като е променила всичко по себе си освен гърдите.
Нейното гениално хрумване е да въведе системата, при която клиентите запазват момиче по телефона, което дава силен старт на концепцията за т.нар. "момиче на повикване". При всички тези условия и екстри, разбира се, кандидатурите за работа при нея буквално валят.
Мадам Клод си спомня как от 20 момичета на месец тя е избирала само едно - според "лицето, фигурата и интелигентността" му, преди да го подложи на крайното изпитание - една нощ с някого от доверения ѝ екип "ползватели", които после подробно ѝ докладват за сексуалните таланти на кандидатката.
Преминалите изпитите са малко, но пък се радват на огромни придобивки.
В апогея на кариерата ѝ някои от момичетата на Мадам Клод не си лягат с мъж за по-малко от 10 000 долара на ден. От печалбите им тя задържа 30% за себе си.
Мадам Клод твърди, че сред служителките ѝ са били нормандска контеса, дъщерята на френски маршал, университетски професор, известна манекенка и съпругите на няколко високопоставени известни фигури в Париж.
Клиентите ѝ също не са случайни мъже. Според Уилям Стадием, написал непубликувана биография за мадам, между 60-те и 70-те години услугите на елитните момичета на Мадам Клод са ползвали личности, сред които покойният либийски лидер полк. Муамар Кадафи, израелският военен лидер и политик Моше Даян, актьорът Марлон Брандо и "половината френски кабинет".
Сред клиентите били също президентът на САЩ Джон Кенеди и племенникът на египетския крал Фарук Ибрахими. Шефът на "Фиат" Джовани Аниели, който веднъж след оргия завел всички момичета на меса в църквата.
Иранският шах, за когото всеки петък се пращали момичета със самолет до Техеран. Художникът Марк Шагал - който скицирал момичетата голи.
Мадам Клод е сътрудничела на френските тайни служби и дълги години е била под техния чадър.
Колкото по-известен клиентът, толкова по-странни са вкусовете му.
Кенеди например е искал момиче, което да прилича на съпругата му Жаклин Кенеди Онасис, но да е "гореща", докато Аристотел Онасис, който пристигнал с любовницата си по онова време Мария Калас, имал такива извратени изисквания, че самата Мадам Клод се изчервила.
На хоризонта обаче се появяват облаци.
През 1976 г. Клод има проблеми със закона за неплатени данъци в размер на 11 млн. френски франка. За да избегне арест след присъдата, тя бяга в Лос Анджелис, където остава цели десет години.
Опитите ѝ да възобнови бизнеса си обаче пропадат. Тя изгубва цяло състояние в САЩ след провалила се сладкарница и хотел, с които се опитва да продължи кариерата си.
През 1985 г. се завръща във Франция и излежава символична присъда от четири месеца затвор. Отново на свобода, тя се връща към занаята и пак попада в затвора - този път за пет години. Старините си прекарва във вила на Лазурния бряг.
Според твърденията на самата Фернанд Грюде за произхода ѝ, тя е дъщеря на политик от аристократично семейство, била е отгледана от монахини, станала е героиня на Съпротивата, била е затворена в концентрационен лагер, където спасила живота на племенницата на генерал Шарл дьо Гол, оцеляла и продавала библии, за да живее.
Друга е версията на самия ѝ баща, който е бил обикновен продавач на закуски, докато тя е учела за живота и занаята по трудния начин в задните парижки улички.
Единственото донякъде потвърдено твърдение е това за лагера, тъй като на ръката ѝ действително има татуиран номер, какъвто са слагали на концлагеристите.
Вярно е също така, че е имала и дъщеря, с която не е поддържала контакт.
Името Мадам Клод тя приема, когато отваря първия си бордей през 50-те и се премества в по-престижните квартали до "Шанз-Елизе".
Мадам Клод е горда с бизнеса си, но самата тя презира секса, като е смятала, че хората над 40 години изобщо не трябва да го практикуват - въпреки че е била женена два пъти. Твърди се също, че според нея момичетата не бива да изпитват удоволствие, а само да се трудят.
Не пропускайте най-интересните новини от Edna.bg като се абонирате за седмичния ни бюлетин ТУК >>>
