Почина обичаната българска поетеса Миряна Башева. Тя е издъхнала в съня си.

На широката публика Башева беше позната като "Поетесата на космическата нежност". Десетки са песните по нейни стихове, които и днес хората припяват - в повечето случаи, без да знаят кой е авторът на текста.

Поетесата е родена на 11 февруари 1947 г. в София. Дъщеря е на Иван Башев, външен министър на България в правителствата на Тодор Живков и Станко Тодоров (1962 – 1971). Учи в английска гимназия, след което следва английска филология в Софийския държавен университет, но не се дипломира.

Прописва стихове сравнително късно (23 – 24-годишна). Характерна особеност на нейните стихове е оригиналната мисъл и мелодичността. Ето защо не е случайно, че Миряна Башева става търсен автор на текстове на популярни песни. Автор е на текстове за песни по музика на Петър Чернев, Михаил Белчев, Стефан Димитров, Атанас Косев, Юри Ступел, Валди Тотев и др. Песните ѝ са изпълнявани от много звезди на българската естрада. Стиховете ѝ са преведени на много европейски езици.

През 1979 г. пише стиховете към филма „Войната на таралежите“ на Иванка Гръбчева. По покана на Рангел Вълчанов Башева пише и сценария на игралния филм „Последни желания“ (1983 г.) и на няколко документални филма на същия режисьор.

Има включени стихове в антология с българска поезия излязла в САЩ – антологията „Глина и звезда – съвременни български поети“ (1992), подготвена за печат от българския поет и преводач Георги Белев, заедно с Lisa Sapinkop. 

По-късно се отдава на журналистическа работа.

В нейна памет ви припомняме едно от най-нежните ѝ стихотворения:

***

Лято

Да е лято, само да е лято!
Топло и зелено
като горски мъх,
да струи тревата -
силна, некосена -
искам да е лято
до последен дъх.
Да е тихо, тихо над земята,
на кравайче свито
времето да спи,
да звучи в нивята
пеещото жито -
нека да е лято
милиони дни.

Да е лято! Още да е лято -
дълго като зима,
топло като гръд,
тежко като злато,
звънко като рима,
вечно да е лято -
за последен път.