На 21 април 2025 г. България загуби една от най-разпознаваемите си телевизионни личности – Диляна Грозданова. След дълга и мъчителна битка със здравословни проблеми, белязани от диагноза множествена склероза, журналистката си отиде от този свят, оставяйки след себе си не просто професионално наследство, а вдъхновяващ пример за отдаденост, кураж и гражданска отговорност.
Родена на 4 ноември 1957 г. в София, Диляна Грозданова носи в кръвта си духа на свободата и борбата. По майчина линия тя е внучка на революционера от ВМРО Панчо Тошев и правнучка на легендарния Дончо Щипянчето. Историята, вплетена в рода ѝ, сякаш предопределя нейния път – път, в който гласът ѝ ще отеква не само в ефира, но и в общественото пространство.
След като завършва журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, започва кариерата си като репортер в БНР и БНТ. Именно в БНТ тя става лице на предаването „Отзвук“, с което печели доверието и уважението на зрителите със своята прямота, усет за важните теми и журналистическа етика.
Грозданова не остава безразлична и към политиката. През 1999 г. е съветник и имиджмейкър на кмета на София Стефан Софиянски, а впоследствие става и учредител на неговата партия – Съюз на свободните демократи. Две години по-късно е избрана за депутат в XXXIX Народно събрание от листите на НДСВ. Въпреки активното си участие в парламента, през 2005 г. Диляна Грозданова се оттегля от политическия живот, оставайки вярна на своята първа любов – журналистиката.
След кратко затишие тя отново се появява на екран като водеща и изпълнителен директор на възобновеното предаване „Отзвук“ по TV7. В края на 2011 г. поема поста президент на издателския борд на „Вестникарска група България“, отговаряща за два от най-четените български вестници – „Труд“ и „24 часа“.
Но зад безупречната публична фигура стоеше жена, водеща и лична, мълчалива битка. Последната година и половина от живота си Диляна Грозданова посвети на тази борба, която води със същото достойнство, с което посрещаше предизвикателствата пред камерата или в парламентарната зала.
Тя си отиде, но остави следа, която трудно ще бъде заличена – в журналистиката, в политиката, в обществото. И най-вече – в паметта на онези, които имаха честта да я гледат, да я слушат и да се вдъхновяват от нея.
Поклон пред светлата ѝ памет.
