Родителите на Брад Пит: Не сме виждали внуците си от 10 г.!
Какво е да си доведен син на Барбара Стрейзънд
Първата "Мис България" Бранимира Антонова на 72: Edna история за красота, любов и сила
Какво се случва с Мирела от "Игри на волята"
Асен Блатечки показа любимата си Елеонора на премиерата на новия коледен филм „Заведи ме вкъщи“ (СНИМКИ)
Михаела Филева за мъжа до нея: Всички хора около нас изчезват (СНИМКИ)
Никол Кидман пред GQ: Често се будя с мисли за собствената си смърт!
Помните ли Елица от "Игри на волята" 4? Какво се случва с нея днес
Деница Димитрова
На днешната дата, 28 март, рожден ден празнува обичаната певица и актриса Лейди Гага!
Ако преди близо 14 години някой ми беше казал, че ще стана неин фен, щеше да ми се прииска да го замеря с някоя част от прочутата ѝ рокля от месо. През 2010 г. за мен Лейди Гага беше олицетворение на онова, което не е наред в съвременната поп музика: ексцентризъм и шоу, за сметка на истинско изкуство. Бях приела по подразбиране, че когато някой залага на крещяща визия, той компенсира за липсата на други качества.
Макар че не изключвах шансa просто да не разбирам нейното „изкуство“, с малки изключения предпочитах изобщо да не го следя. Докато преди няколко години Гага не свали тежкия грим, причудливите обувки и сюрреалистичните костюми, за да се разкрие в албума си “Joanne”, а по-късно да покаже и друга своя страна в „Роди се звезда“. Както самата тя казва в документалния филм “Gaga: Five Foot Two”: „Сега разбирам. Не се нуждая от милион перуки и всички други глупости, за да мога да заявя мнение.“
Преди да осъзнае това обаче, с необичайния си външен вид тя става икона за отхвърлените от обществото аутсайдери. Феновете ѝ стават нейните „малки чудовища“, а тя – тяхната Майка чудовище. С музиката си Гага ги призовава да не се страхуват от това да бъдат различни, защото и тя е била такава.
Стефани Джоан Анджелина Джерманота се ражда на 28 март 1986 г. и е по-голямото дете на италиански емигранти. Още от училище мечтае за звездна кариера, а съучениците ѝ я подиграват и тормозят. Отначало се насочва към актьорство, но след като се проваля на редица кастинги, се ориентира към музиката. Стефани влачи пианото си до всеки клуб в родния си Ню Йорк, търсейки възможности да бъде забелязана. В началото се фокусира върху електропоп и денс, а по-късно се мести в Лос Анджелис, където вече започва работа по албум заедно със звукозаписна компания.
Първият ѝ сингъл “Just Dance” я изстрелва в класациите, а нейната дебютна музикална колекция “The Fame” печели „Грами“ за Най-добър електронен/денс албум. Негови наследници са “Born This Way” (2011) и Artpop (2013), които затвърждават мястото ѝ на музикалната сцена, екстравагантния имидж и поляризираното отношение към нея. Самата Лейди Гага признава, че умишлено е добавяла ексцентризъм към всеки опит на продуцентите тя да изглежда секси.
И докато едни я обожават, а други са отблъснати от нейната екстравагантност, няма второ мнение – в Лейди Гага има талант. Светът не разбира колко далеч стига той преди певицата да издаде джаз албума “Cheek To Cheek” (2014) с Тони Бенет и да се снима в сериала „Зловеща семейна история“. С ролята си там печели „Златен глобус“ в категорията за Най-добра телевизионна актриса, а през същата 2016 г. година е номинирана за „Оскар“ за песента си “Till It Happens To You”.
Професионалните успехи не минават без драматични моменти в личния живот на Лейди Гага. Тя сама признава, че всяко по-сериозно постижение ѝ носи раздяла с мъжа до себе си. Пренатовареният ѝ график я тласка към алкохол и наркотици, от които по-късно се отказва след като си взима нужната почивка.
Гага междувременно се бори и със синдрома фибромиалгия, който предизвиква хронична болка в мускулите и умора. Тя отдава посттравматичния си стрес на преживяно изнасилване, когато е била на 19-годишна възраст. Макар и до днес да казва, че не е достатъчно смела да каже името на продуцента, посегнал над нея, Лейди Гага продължава да бъде застъпник за жертви на сексуално насилие и хора с нетрадиционна ориентация.
След като си дава малко време далеч от прожекторите и славата, изпълнителката записва албума “Joanne”, за който казва: „При него влизах в студиото и забравях, че съм известна.“ Тогава музиката ѝ е вдъхновена от връщането назад към семейството и себе си, а певицата си позволява да бъде по-малко Гага и повече Стефани. С по-естествена визия и по-сериозни текстове тя си спечелва нов кръг фенове, които вече гледат на нея по различен начин.
Следващият голям момент е участието ѝ в „Роди се звезда“, което не само сбъдва нейната мечта да бъде актриса, но ѝ носи и „Оскар“ за Най-добра оригинална песен за “Shallow”. Със спечелването на статуетка от Филмовата академия и още 32 награди хитовият дует с Брадли Купър вече е най-награждаваната песен в музикалната история.
Колекцията от песни, записана към филма, превърна Лейди Гага в певицата с най-много на върха на класациите през последното десетилетие, а саундтракът се задържа на №1 за рекорден брой седмици. Така Гага отново се върна в А-листата на шоубизнеса, достигайки златно ниво в кариерата си.
Съвземайки се от достатъчно сътресения в професионалния и личния си живот, Стефани вече е достатъчно зряла, за да зная къде стои. „Никога не съм се усещала достатъчно красива, умна или добра в работата си. Хубавото е, че преди не се чувствах достатъчно добра, но сега вече не“, казва тя още през 2017 г. в искрения документален филм на Netflix “Gaga: Five Foot Two”.
Но историята на Лейди Гага не е за достигането на няколко рекорда „Гинес“, 9 награди „Грами“, 2 отличия „Златен глобус“ и един „Оскар“. „Работих здраво дълго време, но не става дума за победата, а това да не се отказваш“, казва тя в речта си след спечелването на „Оскар“. „Няма значение колко пъти те отхвърлят, падаш или те бият. Важното е колко пъти се изправяш и си смел да продължиш напред.“ А по всичко си личи, че тя няма да спре дотук.
