От бедна вдовица до императрица: как Жозефин открадна и разби сърцето на Наполеон

Най-новият филм на Ридли Скот, "Наполеон", ни накара да си припомним една от най-драматичните и бурни любовни афери, които светът някога е познавал. Личните отношения на френския император Наполеон Бонапарт и неговата спътница в живота Жозефин пишат цели страници от историята и успяват да ни вълнуват и до днес.

Макар и не съвсем исторически достоверен, филмът "Наполеон" и уловил същинския ураган, който е връзката между тези двама човека, точно по това време и на това място. Но каква е била истината тогава? От History.com разказват кои са най-важните стъпки, които водят Наполеон и Жозефин един към друг, които ги събират, разделят, но въпреки всичко ... обричат един на друг.

Още от Известни

Връзката между Наполеон Бонапарт и съпругата му Жозефин дьо Богарне е била приветствана като красива любовна история от векове. Тя обаче е всичко друго, но не и перфектна картина на безкористна и нежна отдаденост. Въпреки че е вярно, че безбройните писма на френския лидер до Жозефин преливат от чувствени обещания за вечна любов, връзката им всъщност е доста токсична - помрачена е от чести изневери, които в крайна сметка слагат край на брака им.

Жозефин, чието истинско име е Мари-Жозеф-Роз Ташер дьо Ла Пажери (Наполеон ѝ дава името Жозефин въз основа на второто ѝ име), е израснала в плантация във френската карибска колония Мартиника. Когато е в тийнейджърските си години, семейството ѝ я омъжва за Александър дьо Богарне - дребен френски благородник и филантроп, чиито многобройни афери водят до раздялата на двойката по съдебен ред. Въпреки че Александър постига политически успех, ставайки президент на Националното учредително събрание, той не успява да избяга от Царството на терора по време на Френската революция е обезглавен през 1794 г. Жозефин, която също е била затворена, едва се разминава с гилотината.

Освободена от затвора Кармес, 32-годишната тогава Жозефин се оказва овдовяла майка на две деца без достъп до семейните си средства и с цял ред развалени зъби. Налагало се да осигури бъдещето си и така бързо урежда заеми от различни страни, за да се настани в апартамент на улица Chantereine, където, както пише френският историк Фредерик Масон в книгата си "Наполеон и жените", „тя се надявала на някакво чудо да я спаси от състоянието ѝ.“

Нейните целенасочени усилия да се лансира в новото следреволюционно френско общество очевидно дават резултат: след поредица от афери с висши политически фигури, тя става любовница на влиятелния наставник на Наполеон Пол Барас, част от петчленната коалиция на лидерите на нацията, наречена Директория. Въпреки това през 1795 г. Барас се отегчава от любовницата си и на драго сърце я запознава с амбициозен млад войник на светски бал, на който е домакин. Барас не подозирал, че четири години по-късно този войник ще се изкачи на власт в безкръвен преврат срещу Директорията и че пет години след това ще се короняса за император.

Любовните писма на 7 велики мъже към жените на живота им

7 снимки

Любов в писма

Жозефин не приема веднага идеята за Наполеон като неин съпруг. Твърди се, че тя го нарича „котаракът в чизми“ и го подиграва за неговото „семейство от просяци“ от по-ниска класа, пише Адам Замойски, автор на „Наполеон: живот“. Той обаче я отрупва с подаръци и печели децата ѝ със своята закачливост. Двамата се женят само месеци след първата им среща, през март 1796 г. Наполеон скандализира семейството си, като се жени за вдовица с деца, но той е опиянен от нея. Въпреки че трябвало да остави сама новата си булка само два дни след сватбата, за да поведе френска армия в Италия, той ѝ пишел непрекъснато подобни обяснения в любов:

„Всеки момент ме разделя все повече от теб, любима моя, и всеки следващ миг имам все по-малко енергия, за да съществувам толкова далеч от теб. Ти си постоянния обект на моите мисли."

Говорим си за...

Трябва да се отбележи, че Жозефин изглежда е написала много по-малко писма до съпруга си. А тези, които съществуват, са много по-хладни като тон. „Не съм доволен от последното ти писмо; студено е като приятелство“, отговаря Наполеон на едно от тях. До този момент изглежда, че Жозефин вече се е запознала с наперения млад Иполит Шарл, хусарски лейтенант и адютант на генерал Шарл Льоклер, зет на Бонапарт. До юни Жозефин се присъединява към Наполеон в Италия, но с 23-годишния си любовник под ръка.

Когато Наполеон посещава апартамента ѝ в Милано през ноември 1796 г., само за да го намери празен, той започва да става подозрителен. Едно писмо разкрива неговите бурни емоции:

„Вече не те обичам; напротив, мразя те. Ти си подла, зверска уличница. Изобщо не ми пишеш; не обичаш съпруга си... Скоро, надявам се, ще те държа в ръцете си; тогава ще те покрия с милиони горещи целувки, изгарящи като екватора."

Бремето на брака

През март 1798 г. Наполеон научава за аферата, което го хвърля в яростен изблик. Въпреки това Жозефин някакси успява да изглади нещата ... и едновременно с това да продължи аферата си, за която Наполеон чува отново по време на кампанията си в Египет през юли същата година. Той пише на брат си, обсъждайки развода, но се оказва, че тогавашните медии не спят за пикантните клюки. Писмото на Наполеон е прихванато и публикувано в лондонските вестници, за голяма радост на британците. Междувременно Жозефин пише на любовника си: „Да, мой Иполит, животът ми е непрестанна мъка! Само ти можеш да ми върнеш щастието. Кажи ми, че ме обичаш, че обичаш само мен!”

В този момент самият Наполеон вече си е взел любовница, Полин Фурес, съпругата на един от неговите армейски офицери. След като завладява Египет, той се завръща във Франция през октомври 1799 г. След като помага в организирането на свалянето на Директорията, той получава неограничени правомощия да оглавява правителството като първи консул. Месец по-късно Жозефин, след като обещава да прекрати извънбрачната си връзка, убеждава съпруга си да отмени развода. Оттам нататък обаче отношенията им така и не се възстановяват и той започва спокойно да парадира с любовниците си.

Въпреки всички други жени Жозефин продължава да контролира сърцето му. „Моите любовници ни най-малко не ангажират чувствата ми... Моята любовница е власт“, пише той през 1804 г., същата година, когато двойката е коронована за император и императрица на Франция. Въпреки това, малко преди коронацията, Жозефин открива Наполеон в спалнята на своята придворна дама Елизабет дьо Водей и споровете започват отново. Наполеон за пореден път я заплашва с развод, този път с основанието, че Жозефин не му е родила наследник.

Вкусно
Бърз ябълков щрудел

Ах, че вкусно!

Развод, с отдаденост

Неуспешното създаване на наследник продължава да създава проблеми в брака им и когато любовницата на Наполеон Елеонор Денюел ражда детето му през 1806 г., става ясно, че проблемът е в 43-годишната Жозефин. Когато племенникът на Наполеон и обявен за наследник, Наполеон Чарлз Бонапарт, умира само на 4 години през 1807 г., Наполеон започва да съставя списък на подходящи принцеси от цяла Европа. Бракът му с Жозефин е анулиран, но на церемонията по развода на 15 декември 1809 г. двойката прочита изявления за преданост един към друг, потвърждавайки взаимната си любов. Наполеон заявява: „Мога само да се поздравя за предаността и нежността на моята любима жена.“

Наполеон се жени за Мария-Луиза Австрийска чрез пълномощник на 11 март 1810 г., последвано от църковна церемония няколко седмици по-късно. Почти точно една година по-късно тя ражда дългоочаквания наследник Наполеон II.

Жозефин живее в Шато дьо Малмезон, близо до Париж, и остава в добри отношения с бившия си съпруг. Той ще научи, че пневмония е отнела живота ѝ през май 1814 г., докато е на първото си изгнание в Елба. Смята се, че последните му думи, когато умира по време на изгнанието си в Света Елена, са: „Франция, армията, началник на армията, Жозефин“. Въпреки многобройните им афери, бурните спорове и публичния развод, изглежда Жозефин е била жената на живота му.

Любовните писма на 7 велики мъже към жените на живота им

7 снимки