Оперната легенда Мария Калас и нейната пагубна любов

02.12.2023 14:00

Асен Блатечки показа любимата си Елеонора на премиерата на новия коледен филм „Заведи ме вкъщи“ (СНИМКИ)

Михаела Филева за мъжа до нея: Всички хора около нас изчезват (СНИМКИ)

Никол Кидман пред GQ: Често се будя с мисли за собствената си смърт!

Помните ли Елица от "Игри на волята" 4? Какво се случва с нея днес

Тежки признания: Ел Макферсън за алкохолизма, булимията и пътя обратно

Блясък като на Меган Маркъл: Гримьорът й разкри важен детайл

Да изневериш на Шер: Певицата и най-тъмните й битки

Кристина Агилера най-накрая показа порасналите си деца (СНИМКИ)

Габриела Сахатчиева

На днешната дата преди 100 години е родена неповторимата Мария Калас. Припомняме ви необикновената и вълнуваща история на нейния живот:

Пресата често я е осъждала за темпераментното ѝ поведение, за предполагаемото ѝ съперничество с италианското сопрано Рената Тебалди и любовната ѝ връзка с гръцкия магнат Аристотел Онасис. Но въпреки че драматичният ѝ живот и личната ѝ трагедия често засенчват професионалните постижения, гласът и ролите ѝ са толкова впечатляващи, че Ленард Бърнстейн я нарича „Библията на операта“, а влиянието ѝ е толкова трайно, че през 2006 “Opera News” пише за нея:

„Близо тридесет години след смъртта си, тя все още е дефиницията за дива – и все още е един от най-продаваните изпълнители на класическа музика.“

Мария Калас е една от най-известните и влиятелни оперни певици на 20 век, станала известна със своето белканто, широк диапазон и драматични интерпретации. Репертоарът ѝ варира от класическите опери на Доницети, Белини и Росини, до творбите на Верди и Пучини, а в ранната ѝ кариера – и до драмите на Вагнер.

Родена на 2 декември 1923 г. в Манхатън в семейство на гръцки имигранти, тя е отгледана от строгата си майка, която е искала син. Лица Калас толкова е вярвала, че третото ѝ дете ще бъде момче, че след раждането на Мария, не пожелава дори да погледне новороденото в продължение на четири дни. На около тригодишна възраст талантът на Мария започва да се проявява, а щом разбира, че по-малката ѝ дъщеря също има глас, Лица започва да я кара да пее. По-късно Калас си спомня: „Караше ме да пея, когато бях само на пет, а аз мразех да пея“. Джордж Калас не е доволен, че съпругата му фаворитизира по-голямата им дъщеря и тормози постоянно малката, а Лица от своя страна все повече се озлобява спрямо мъжа си и неговите чести отсъствия от дома и често го унижава пред децата. Бракът им продължава да се влошава и така през 1937 г. Лица решава да се върне в Атина заедно с дъщерите си.

Връзката на Калас с майка ѝ продължава да се руши през годините и в разцвета на кариерата ѝ тя става обект на голям обществен интерес, особено след историята на корицата в списание "Time" през 1956 г., която се фокусира върху отношенията им, и по-късно от книгата на Лица „Моята дъщеря Мария Калас“ (1960). Мария публично казва, че обтегнатите им отношения са по вина на нещастното ѝ детство, прекарано в пеене и работа по настояване на майка ѝ:

„Сестра ми беше слаба, красива и дружелюбна, а майка ми винаги я предпочиташе. Бях грозното пате – дебело, тромаво и непопулярно. Жестоко е да накараш детето си да се чувства грозно и нежелано... Никога няма да ѝ простя, че ми отне детството. През всичките години вместо да си играя и да раста, аз трябваше да пея и да печеля пари. Всичко, което направих за тях, беше предимно добро, и всичко, което те ми направиха, беше предимно лошо.“

Мария получава музикалното си образование в Гърция, където учи оперно пеене, но кариерата ѝ започва в Италия. Калас възражда позабравеното белканто, което е считано за много опасно за гласа, и скоро на италианската сцена отново се изпълняват Доницети, Росини и Верди, а след постиженията ѝ в „Ла Скала“ в Милано, певицата се отправя към най-големите оперни сцени в света – „Метрополитън“ в Ню Йорк и лондонския „Ковънт Гардън“.

В началото на кариерата си Мария Калас е доста едра жена, а по собствените ѝ думи: „Тежка, да, може да се каже. Но също съм и висока жена – 1,74 м, и тежах не повече от 91 кг.“ През 1953 и началото на 1954 тя сваля почти 36 кг, превръщайки се в това, което диригентът Никола Ресиньо нарича „вероятно най-красивата дама на сцената“. Сър Рудолф Бинг, който помни Калас като „чудовищно дебела“ през 1951 г., заявява, че след отслабването, Калас е била „изумителна, изящна, поразителна жена“, която „не показва нито един от признаците, които човек обикновено намира при дебела жена, която е отслабна: изглеждаше сякаш се е родила с тази стройна и грациозна фигура и винаги се е движела с тази елегантност.“

През 1957 г., докато все още е омъжена за Джовани Батиста Менегини, Калас се запознава с гръцкия магнат Аристотел Онасис на парти, организирано в нейна чест от Елза Максуел след представление в „Анна Болейн“ на Доницети. Последвалата афера, която започва на яхтата на Онасис „Кристина“, получава широка публичност, като нито един от двамата не крие връзката от семейството си. Според много източници именно Аристотел Онасис е причината Калас да се откаже от кариерата си и да се отдаде на бохемски живот – двамата са засичани всяка вечер на различно парти, където се отдават на забавления и шампанско до сутринта, а когато Франко Дзефирели я пита през 1963 защо не практикува пеенето си, тя отвръща: „Опитвам се да изпълня живота си като жена“.

Според един от нейните биографи, Калас и Онасис са имали дете – момченце, което умира часове след като се е родило на 30 март 1960 г., а също се твърди, че Калас е имала поне един аборт, докато е била с Онасис. За да бъде с него, Мария се отказва от американското си гражданство и прекратява брака си с Менегини. Две години по-късно през 1968 Аристотел Онасис напуска Мария Калас и обявява годежа си с бившата първа дама на САЩ Джаки Кенеди. Въпреки този удар по достойнството и чувствата на певицата, тя продължава да се среща с гръцкия магнат в Париж, докато той официално е с Джаки.

Мария Калас прекарва последните си години, живеейки до голяма степен в изолация в Париж и умира от сърдечен удар на 53-годишна възраст на 16 септември 1977 г. Певицата е кремирана в гробището Père Lachaise, а прахта ѝ е открадната оттам, но по-късно възстановена, след което през пролетта на 1979 е разпръсната над Егейско море край бреговете на Гърция по нейно желание. Така една от най-великите оперни певици на 20 век си отива в самота, загубила гласа си, заради драстичната загуба на тегло и бохемския начин на живот, неосъществила мечтата да има семейство и да бъде ценена и обичана – травма, започнала от трудното ѝ детство и отношенията с майка ѝ, и продължила с нелеката връзка с Онасис.