Израснала в семейството на именития български художник Христо Кърджилов, Радина Кърджилова се превърна в една от знаковите фигури от новото поколение актьори. Изключителна популярност ѝ донесе главната женска роля (на Беки) във филма „Тилт” и участието ѝ в телевизионния сериал „Стъклен дом”.

Добре позната ни е и като актриса от трупата на театър „Българска армия”, а тази година получи и номинация за ИКАР за най-добра поддържаща женска роля – Инна в постановката „Мърлин Мърло” на хасковския театър.

В деня на влюбените 14-ти февруари, заедно с Михаела Филева, Деян Донков и оркестъра на Софийска филхармония, Радина ще бъде основно действащо лице в тийнейджърския концерт „Божествена комедия” (по мотиви от поемата на Данте Алигиери). Така тя официално се присъединява към семейството на Фортисимо Фамилия. Очакваме концерта с нетърпение, а ето какво сподели Радина в интервю за vesti.bg.

С каква музика си израснала като дете?
Като малка често правех компания на татко в неговото ателие и слушахме " The Rolling Stones" 

Каква беше първата ти среща с класическата музика?
Първата ми среща с класическата музика беше чрез друга форма на изкуството – киното и филма "Амадеус" на  Милош Форман, а иначе вкъщи имаше старо чешко пиано, на което е свирила моята баба и баща ми като дете. 

Какви са очакванията ти към тийнейджърската публика в зала „България”? Мислиш ли, че днес децата и тийнейджърите имат нужда от класика?
Смятам, че класическите образци от всички изкуства са в основата на общочовешкото културно познание. Колкото по-отрано децата се запознаят с тях, то това ще бъде богатството, което ще носят цял живот.

Работила ли си досега с музиканти?
Имала съм участие в музикални клипове дори преди да бъда ангажирана в театъра и киното.

Понякога казваш, че искаш да си максимално ангажирана с актьорството. Откъде черпиш енергия за участията си, какво те вдъхновява?
Максималният ангажимент в актьорството, което безумно обичам, е най-сигурният начин да докажа на себе си и на околните, че енергията се захранва от любовта към работата, превърната в мое верую.

Как се подготвяш за дадена роля? Доколко е важно ролята да е близка до твоя вкус, разбирания и начин на живот?
Подготвям се психически. Настройвам цялата си чувствителност спрямо живота на героинята, в която се въплъщавам. Колкото е по-далечна от мен, толкова по-интересно, любопитно и занимателно става ежедневието ми. Колкото повече страня  от зоната на комфорта си, толкова повече се вглъбявам в персонажа.

Като дете бях... малка.

После исках да стана... голяма до небето.

Накрая от мен излезе... копие на баба ми.

Най-голямата ми пакост беше... губенето на шините за зъби.

Играех си с... Мария, Инна, Елена, Сашко, Тошко, Ива, Яна, Радостина, Ясен, Велина и малкия ми брат, който вече е голям 

Най-трудната дума на света беше... портмоне (казвах му портомоненце)

Детската песен, която си спомням, е... една приспивна песен, идваща от телевизора, която ни отправяше към леглата.

Любимата ми приказка беше... " Дивите лебеди" , " Цветята на малката Ида" на Андерсен.

Представях си, че... мога да летя.

Опитвала съм да свиря на... старото ни чешко пиано.

Исках да разкрия тайната на... сънищата.

Изобретих... една палатка от покривки и чаршафи в спалнята, където с брат ми си представяхме , че сме в джунгла и сме поразени от много страшна буря.

Послъгвах, че... съм изпила прясното мляко, което ни даваха в детската градина още у дома.

Така и не си признах, че... ме е страх от тъмното.

Най-много мразех... да ходя на детска градина.

Прякорът ми в училище беше... всички варианти на малкото ми име.

Ако бях музикант/певец, щях да съм... актрисата, която може и да пее.

Ако бях композитор, щях да съм... непоносим слушател на моите произведения.

Моята супер сила е... слабостта, която не показвам.

Ако съм отново дете... ще си избера същите родители