Айзък Азимов е сред най-популярните американски писатели на фантастични и научно-популярни творби и биохимик от руско-еврейски произход.

Азимов е роден между 4 октомври 1919 и 2 януари 1920 година (точната дата не е известна, но за бюрократични цели се приема датата 2 януари 1920 г.) в село Петровичи (Смоленска област, РСФСР), населено предимно с евреи, в семейството на Анна Рахил Бертрам-Азимов и Йехуд Азимов, еврейски мелничар. Семейството емигрира в Съединените щати, когато той е на 3 години.

Тъй като родителите му говорят с него само на идиш и английски език, той никога не научава руски. Израствайки в Бруклин, Ню Йорк, Азимов се научава да чете на 5-годишна възраст. Родителите му притежават малка бакалница и от всеки в семейството се очаква да работи в нея. Там се продават и списания за научна фантастика и той започва да ги чете. В резултат на това започва да пише свои собствени разкази на около 11-годиншна възраст и след няколко години започва да ги продава на пълп-списанията. 

Азимов написва или редактира над 500 тома, а общият брой на написаните от него писма и пощенски картички е оценен на около 90 000! Негови творби има в девет от десетте категории в Десетичната система на Дюи – всички без „Философия“.

Азимов е смятан за един от майсторите в жанра научна фантастика и заедно с Робърт Хайнлайн и Артър Кларк е считан за един от „големите трима“ писатели-фантасти на времето си. Вероятно най-известната творба на Азимов е поредицата за „Фондацията“; неговите други главни поредици са тези за Галактическата империя и за роботите, които по-късно също обвързва с Фондацията. Азимов е дългогодишен, но неохотен член на Менса; описва ги като „интелектуално войнствени“. Повече удоволствие му доставя да бъде президент на Американската асоциация на хуманистите. На негово име е наречен и астероидът 5020 Азимов.

Азимов умира на 6 април 1992 г на 72-годишна възраст. Десет години след смъртта му редактираната от втората му съпруга Джанет Азимов автобиография „Беше добър живот“ (It's Been a Good Life) разкрива, че смъртта му е причинена от СПИН - той се заразява с HIV при кръвопреливане по време на операция за сърдечен байпас. Точната причина за смъртта е сърдечна и бъбречна недостатъчност като усложнения от СПИН.

Джанет Азимов пише в епилога към „Беше добър живот“, че Азимов е искал да оповести това, но лекарите му го убеждават да замълчи, предупреждавайки го, че предразсъдъците около СПИН ще засегнат близките му. Семейството на Азимов обмисля разкриването на неговото заразяване, но споровете, които избухнали, когато тенисистът Артър Аш обявява, че той е хванал СПИН, ги убеждават в противното. Десет години по-късно, когато лекарите на Азимов вече са умрели, Джанет и децата му от първия брак се съгласяват да оповестят историята.

Днес решихме да ви припомним някои от най-великите му цитати.

Към галерията >>>

Прочетете още:

• 10 велики цитата от любимите ни романтични филми
• Любими цитати от творчеството на вечната Блага Димитрова
• Незабравими цитати от книгите на Никълъс Спаркс