Тя била красива като филмова звезда и свободна като вятъра. Пиела и ругаела повече от мъжете. И ненавиждала нацистите. Една книга разказва вълнуващата история на британската агентка Нанси Уейк.
За Михаел Юргс очевидно не е от значение колко известна е личността, за която пише. Важна за него е единствено "истинската история". Това обяснява защо след биографията на скулпторката Ева Хесе той отново предлага портрет на личност, чието име малцина са чували.
Не че Нанси Уейк е напълно неизвестна. Тя е всъщност една от най-успешните британски агентки. Неин работодател е Special Operations Executive (SOE). Тази служба, създадена от Уинстън Чърчил по време на Втората световна война, има за задача "да възпламени Европа" - тоест, да внася смут в лагера на врага, да извършва атентати и да снабдява Съпротивата с оръжия. За разлика от МИ-6, SOE назначава и агенти от женски пол. През 1944 година за SOE работят общо към 14 хиляди мъже и жени. Нанси Уейк е една от тях.
Хладнокръвната красавица
Родена през 1912 г. в Нова Зеландия, Нанси Уейк често живее на ръба на мизерията. Тя е най-малкото от общо шест деца, израства без баща. Когато е на 16 години, Нанси напуска дома си. Четири години по-късно наследява малко пари от леля си и заминава за Съединените щати. През 1933 г. се озовава във Франция, където отначало работи като журналистка.
Нанси е красива, има силно еротично излъчване и привлича погледа на всички мъже. Отлична предпоставка за по-сетнешната й работа като агент. За британската служба SOE се знае, че е назначавала само атрактивни жени. Нанси казва за самата себе си, че е "нещо като плейгърл", включително заради умението й да поглъща огромни количества алкохол. Тя остава вярна на този си навик през целия си живот. Въпреки това доживява до дълбока старост - умира през 2011-та на 98 години.
Алкохолът подсилва присъщата ѝ жизнерадостна ведрост, което кара мнозина да смятат, че пийне ли повечко, губи контрол върху себе си. В действителност обаче Нанси никога не губи контрол. Задачите си изпълнява хладнокръвно и съсредоточено - точно по вкуса на SOE, разказва в книгата си Михаел Юргс.
"Бялата мишка"
През 1938 година Нанси е за кратко във Виена, където става свидетелка на униженията, на които са подлагани еврейските жители на града. Именно там Нанси решава, че задачата й от тук нататък е да се бори срещу нацистите. Като агентка на SOE тя работи предимно във Франция - под кодовото име "Хелене". Десетки пъти излага на риск живота си, но оцелява. Гестапо, където наричали Нанси "Бялата мишка", предлага за главата й награда от 5 милиона франка. Но нито германските окупатори, нито френските колаборационисти успяват да я заловят.
С времето животът й се превръща в легенда, а най-важните моменти от него и особено работата ѝ с дейците от френската Съпротива стават драматургична основа на филма "Шарлот Грей", заснет през 2001 г. с Кейт Бланшет в главната роля.
Познавайки филма, Михаел Юргс се опитва в книгата си да отговори на въпроса кои от историите, разказвани за агентката Нанси Уейк, отговарят на истината. Той описва живота й само въз основа на проверени свидетелства. И изгражда портрета на една изключителна жена: магнетично привлекателна, хладнокръвна, решителна, разкрепостена и свободна като вятъра.
