Алексия Петрова
На днешния ден в Хелзинки, Финландия се ражда една от най-обичаните авторки на детски книги - Туве Янсон. Припомняме ви нейната невероятна съдба.
Туве Янсон без съмнение е един от най-добрите финландски художници на всички времена, а също и най-четеният финландски автор в чужбина. Животът ѝ изразява красотата на детския поглед над света, прекрачване не стереотипите и нормите, търсене на идиличност и утеха в природата. Но преди всичко той е белязан от големи успехи, които тя постига като писател, художник и карикатурист.
Тя е позната най-вече като създател на чудатите рисувани създания мумини или муминтроли, които се превръщат в герои на нейните книги за деца, преведени на над петдесет езика.
Янсон е родена в Хелзинки през 1914 г. като най-голямото от три деца в шведскоговорящо семейство (малцинство във Финландия). Баща ѝ бил харизматичен скулптор, а майка ѝ, успешен илюстратор. Домът и ателието у Янсонови били едно цяло, без ясно разграничение между работата и семейния живот. Когато била още съвсем малка, Туве започнала да помага на майка си с многото ѝ поръчки. Тя отбеляза в дневниците си: „Искам да бъда дива, а не артистка.“
Туве започва да пише разкази още на 14-годишна възраст. Попила от артистизма на родителите си, още тогава тя илюстрира историите си.
На двадесет и три Янсон напуска дома си, за да учи живопис в Париж, където скоро се записва в École des Beaux-Arts. Нейните копнежни, подробни писма до семейството ѝ изразяват разочарованието от училището и неговите неподходящи задачи. Негодуващата Туве само след две седмици напусна училището и се прехвърля в по-малко ателие, управлявано от швейцарски художник.
С избухването на Втората световна война, тя се бори да завърши това, което се надява да бъде шедьовър: психологически напрегнат, мащабен маслен портрет на нейното семейство. Но картината е изложена в групова изложба с разочароващи отзиви. Месеци по-късно Янсон пише недоволно за работата си в едно списание: „Най-големият ми актив трябва да е рисуването, но или то се проваля, или аз се провалям.”
Тогава на хоризонта като спасителен пояс отново изплува любовта към писането, което се оказва нейната съдба. Заради ужаса от Втората световна война ѝ се искало да създаде нещо наивно и невинно - така се раждат книжките на муминитролите. Вдъхновението за персонажите черпи от нейните близки. Първите книги за симпатичните и миролюбиви същества носят заглавия „Малките троли и голямото наводнение”, „Кометата идва” и „Цилиндърът на магьосника”. Някъде след третата книга идва славата.
Първата рисунка на главния герой в книгите, Муминтрол, Туве Янсон рисува съвсем млада, след като губи облог с брат си за философа Имануел Кант. Тя решава да направи портрет на Кант върху стената на тоалетната като най-грозното същество на земята – слаб, с дълъг нос и дяволска опашка. По-късно Янсон използва рисунката, но прави Муминтрол малко по-приятен. В първата книга тролчето наистина изглежда доста по-грозничко от по-късния си образ с голям корем и симпатичен заоблен нос - нещо като хипопотам.
Мумините са сплотено семейство, съставено от чистосърдечния Муминтрол, услужливата и практична Мумин мама, търсещия приключения Муминпапа и красивата и суетна приятелка на Муминтрол, Снорк Мейдън. Муминтролите, вдъхновени от митологичните скандинавски троли, са бели, закръглени, с малки уши и лапички, с големи глави и живеят в своята къща в мирната и зелена Муминска долина. Долината е обитавана от други много чудновати същества – мюмли, хемули, хатифнати, мори, филифьонки. Всички те преминават през най-интересни и смешни приключения.
Янсон пише по-късно на приятел, че героите са се оформили във въображението ѝ, „когато се чувствала депресирана и уплашена от бомбардировките и искала да избяга от мрачните си мисли към нещо съвсем друго".
“Промъкнах се в един невероятен свят, където всичко беше естествено и доброкачествено - и възможно,” казва тя.
Общо историите за муминтролите са девет и са издадени в периода 1945-70 г. За тях през 1966 г. писателката получава престижната международна награда за детска литература „Ханс Кристиан Андерсен”. Книгите за малките същества са преведени на над 30 езика, а на тях са посветени множество сериали, пиеси, песни, един музей и два тематични парка – във Финландия и в Япония.
Но какво прави малкия идиличен свят на мумините толкова привлекателен? От една страна, интелигентната интимност и хумор на Янсон, които изпълват книгите ѝ. В едно следвоенно и ранено общество, тя създава успокояващ измислен свят с морален кодекс и герои с проблеми, подобни на нашите. Това създава в читателите усещане за утеха и ескейпизъм, който им е ужасно нужен.
Книгите на Янсон поначало са създадени за деца, но всъщност носят универсални мъдрости за хората на всякаква възраст, подобно на книги като “Малкият принц” на Екзюпери. Именно това прави творчеството на Янсон толкова достойно за възхищение, защото не е никак лесно да създадеш нещо, което говори и на деца, и на възрастни по еднакъв увлекателен и изпълнен със смисъл начин.
Пред 1960 година тя построява къща на малък необитаем остров, недалеч от Хелзинки, и започва да прекарва там всяко лято, заедно със своята партньорка, графичката Тулики Пиетила. Двете обичат и да кръстосват Европа и пътешествията им са отразени в някои от разказите на Туве за възрастни. Туве и Тулики били заедно в продължение на четиридесет и пет години, до смъртта на Янсон.
Туве Янсон умира през 2001 година на 86-годишна възраст и оставя, освен серията книжки и комикси за муминтролите, още пет романа и пет сборника с разкази.
Потопете се в нейния свят с тези незабравими цитати, уловили характерната ѝ мъдрост:
Прочети още:
- Астрид Линдгрен - жената, която ни дари с най-красивите детски спомени!
- Джейн Остин - жената, която не получи любовта, но написа романи за нея
- „Да си жена. Да пишеш“ – дамските фигури в българската литература
- Една неразгадана мистерия: изчезването на Агата Кристи, което шокира цяла Великобритания
- Елисавета Багряна и Дора Габе - писателки, приятелки и влюбени до болка в един и същи мъж
