Мария Склодовска, по-известна като Мария Кюри, е най-голямото от петте деца на родителите си, които били учители. Още от малка поема по стъпките на баща си Владислав, който е математик и физик.
Острият и любопитен ум проличал още когато е била малка. Справяла се отлично в училище. За съжаление първата трагедия в живота ѝ я застига, когато е едва на 10 - тогава Кюри губи майка си Блонислава, която умира от туберколоза.
Въпреки че е най-добрият ученик в гимназията си, е невъзможно да запише висше образование във Варшава, защото живее в нелепо време, в което единствено мъжете са можели да го направят. Вместо това тя продължава образованието си в "свободния университет" на Варшава, който организира поредица от неофициални събирания, които се пазели в тайна.
Заедно със сестра си Броня мечтаели да заминат за чужбина, където можели да получат официално висше образование, но и двете нямали финансовата възможност да го направят. Двете сключили сделка - докато Броня още учи, Мария да я издържа, а пък след това, когато Броня завърши - тя да издържа Мария.
В следващите четери година Мария хаби таланта си, работейки като частна учителка и прислужница, като единствено в свободното си време се занимава с физика, химия и математика. Чак през 1891 година успява да задели пари и заминава за Париж, където се записва да учи в Сорбоната. Малкото пари, които имала, стигали за обучението и наема ѝ, а за храна почти не ѝ оставали. Често боледувала, защото оцелявала само на хляб, масло и чай.
През 1893 година завършва магистратурата си по физика, а година по-късно изкарва и магистратура по математика. По това време получава поръчка за изследвания в сферата на магнетизма. Нуждаела се от лаборатория, в която да върши работата и общ приятел я запознава с френския физик Пиер Кюри. Двамата се превърнали в страхотен научен тандем и се оженили на 26 юли 1895 година.
Мария и Пиер били изцяло отдадени един на друг и на науката. Отначало работели по отделни проекти, но Пиер често ѝ помагал. Мария пък била заинтригувана от откритието на Хенри Бакарел - френски физик, който открил, че уранът излъчва лъчи, различни от рентгеновите лъчи, които Вилхем Рьонтген открил.
Кюри започва да провежда собствени експерименти с уран и открива, че лъчите, които излъчва, са постоянни, без значение от състоянието и формата на урана. Публикува теория, в която твърди, че лъчите идват от атомната структура. Кръщава революционната идея радиоактивност, като с това дава начало на нова сфера във физиката.
През 1897 година на младата двойка се родила дъщеричка - Ирен, но Мари не позволила това да я отдалечи от работата. Докато другите бременни жени от периода се пенсионирали в първите месеци на бременноста, тя продължила да работи, даже 2 седмици след раждането публикувала втората си голяма теория.
През 1902 Кюри оповестява, че е открила нов елемент - радий и го доказва, като показва дециграм от него.
През следващата година Мария Кюри става първата жена получила Нобелова награда по физика. Печели я заедно със съпруга си и Бакарел за работата им по радиоактивността. С парите от наградата финансират изследванията си.
През 1904 година се ражда и втората дъщеричка на Мария и Пиер - Ева.
През 1906 година Мария страда от огромна загуба. Съпругът ѝ Пиер е премазан от коне, след като се подхлъзва и пада под бързо движеща се карета. Въпреки загубата и огромното страдание, тя приема учителска позиция в Сорбоната, ставайки първата жена професор в историята на университета.
Пет години по-късно получава писмо, което я уведомява, че за втори път печели Нобелова награда, но този път за химия, за откритието ѝ на радия и плутония. Става първият учен, получил две Нобелови награди.
По това време Кюри се присъединява към кръг от други известни физици, включително Алберт Айнщайн и Макс Планк, за да обсъждат големите открития в сферата.
Думите на Айнщайн към Мария Кюри, които всяка жена трябва да чуе >>>
На фона на нарастващата ксенофобия във Франция, тя изпитва омразата на пресата, защото през 1911 година стават публични нейни лични писма с бившия ученик на мъжът ѝ - Пол Льонжва. Льонжва става любовник на Кюри след смъртта на Пиер.
По време на Първата световна война, Кюри посвещава времето, усилията и ресурсите си, за да помага на ранените. Създава мобилни рентгенови машини, които се използват на бойното поле и по този начин спасява много животи.
За съжаление, като пионер в сферата на радиоактивността, тя не е знаела, че радиацията може да бъде фатална. След всичките години, в които незащитена е работела с радиоактивни материали, започва да губи силите си. През 1934 година отива в санаториум, с надеждата да си почине и да възвърне силите си.
За съжаление, на 4 юли 1934 година умира в санаториума от апластична анемия. Рядко заболяване, при което костният мозък не произвежда достатъчно кръвни клетки, което получила от излагането си на радиация.
Мария Кюри прави много научни пробиви в живота си. Превръща се в най-известната жена учен на всички времена и получава куп посмъртни почести и награди. През 1995 година нейните и останките на съпруга ѝ са преместени в известната парижка гробница Пантеонът, където почиват най-големите френски умове. Тя е първата и единствена жена, чиито останки са положени там.
За огромна радост успява да предаде страстта си към науката и на дъщерите си. През 1935 година Ирен Кюри печели Нобеловата награда за химия за откритието и синтезирането на нови радиоактивни елементи.
Още за четене:
- Любов, по-силна от времето и разстоянието: невероятната история на Шон Конъри и Мишелин Рокбрюн
- „От онази вечер не искам да прекарвам време с никоя друга“: любовта, която промени живота на Матю Макконъхи
- Трагичната любовна история, вдъхновила филма „Преди изгрев“
- Трагичната любовна история, която промени съдбата на Мерил Стрийп
- Трогателната история на Мат Лебланк, който дава всичко от себе си, за да спаси дъщеря си
- Невена Коканова и Раде Маркович - историята на една невъзможна любов, която изпепелява