Пълна промяна: Как и защо Геро свали толкова много килограми?
Кралски екшън: Маскирани нахлуха в замъка Уиндзор докато Уилям и Кейт спят
Как Елтън Джон възпитава децата си?
Помните ли Стойка от "Биг Брадър"? Вижте я днес с дъщерите ѝ!
Краят на златните дни на принц Андрю: Крал Чарлз III прекратява годишната му издръжка
Повече от 20 г. по-късно: как изглеждат днес децата от „Приятели“
Няма да го познаете! Вижте синът на Джоли (СНИМКИ)
Двете съпруги на Стивън Хокинг – от пълна всеотдайност до обвинение в насилие и изневяра
Вярващ съм от цялото сърце и вярата е много важно нещо, според мен. Много важно нещо, то води човек по пътя му. Това каза тази сутрин илюзионистът Ненчо Илчев, който бе гост в в рубриката на Деси Банева в предаването ,,Събуди се“ по NOVA.
,,Много се радвам, че точно в този страхотен храм, който е на гърба на института, който съм завършил, през 1998 година, на 16 май, се венчахме с моята съпруга, една много хубава сватба с приятели“, разказва той.
Той казва, че вярата му е помагала през целия живот: ,,Вярата е много важно нещо. Тази малката вяра, не само под купола на голямата църква, но и тази пред бабиното кандилце, те сбъднаха всички тези мечти. Давам си тази равносметка, вече на 52 години, че наистина ако е имало нещо, което ме е водило и ме е помагало, и е сбъдвало мечтите ми, това е вярата. И само вярата“
,,Много благодаря на Господ и на съдбата, че ми подариха среща със Стефан Данаилов. Защото той е от малкото хора толкова чистосърдечни, доброжелателни, раздаващи се, обичащи, грижещи се. Тези неща са важни за тази професия, на която той ни учи. Това е по-важно от самата професия, ако това го притежаваш и го можеш, ти ще можеш в професията. Или по-точно, ще ти помага много в професията“, допълни илюзионистът.
Илчев разказа, че с Любо Нейков са били горе-долу състуденти. Когато завършват, той прави програма в столично заведение, заедно с Виктор Калев. Там са и Димитър Рачков, и Къци. Тогава се събират една група, която забавлява хората след 12 часа.
,,Аз съм имал една среща с Мистер Сенко. Той не ми е учител, но по-скоро това беше емблематична среща в моя живот, защото бях много малък, на 13 години, от Момчиловци, дълбоката провинция, в едно време, в което много трудно човек може да си помечтае дори да се занимава с такова нещо. Аз имах тази дръзка мечта“, разказва той.
Илчев споделя, че е имал огромна подкрепа от страна на своите родители, за което е страшно благодарен: ,,Майка ми, баща ми и брат ми бяха толкова зад моята мечта застанали, че те повече го искаха и повече се радваха, като го постигнах. Аз съм нямал никой в семейство си, който да се занимава нито с изкуство, нито с нещо покрай театъра. Майки и баща ми са бивши зъботехници“
,,Един път ме заведоха при Мистер Сенко, когато баща ми намери една статия в един вестник, в която пише, че той прави 80 години и беше написал адреса си. Аз тогава му написах едно писмо: ,,Другарю Сенко, аз съм Ненчо Илчев, искам да стана илюзионист, какво ще ме посъветвате, какво трябва да направя?“. Накрая на писмото писах: ,,Заповядайте, ако искате, на гости в Момчиловци.“ Всичко така по детски. И го пуснах това писмо и няма да забравя, след 5-6 дена баща ми идва, намерил едно писмо в пощенската кутия, на което пише: ,,От народния артист Мистер Сенко до Ненчо Илчев в Момчиловци“. Леле, как съм се радвал, как съм треперил. И така се срещнах с този голям човек и толкова се е запечатало в съзнанието ми, аз го помня, все едно се е случил вчера“, разказва още той.
Според него човек не трябва да забравя откъде е тръгнал, да не забравя първите си стъпки и хората, които са му помагали.
,,Щастливите моменти в живота ми са били много повече, отколкото лошите и трудните, за което отново благодаря, че така ми се е случило. И затова аз, когато си направя равносметка на тези години, наистина категорично мога да кажа, че аз съм един щастлив човек“, допълни илюзионистът.
Илчев смята, че актьорът носи голяма отговорност: ,,Ако може едно детенце, един възрастен човек, един човек някакъв да си каже: ,,Ей, как ми олекна на душата, как ми даде стимул да занимавам“. Това най ме е радвало мен през годините“.
,,Зори е голямата ми любов. Това беше внезапна любов, бърза любов. Тя беше много малка, на 19 години. Аз бях на 24-25 години. Още когато се запознахме, тя за следващия ден дойде да живее при мен във военния театър. Аз бях там войник и спях в една малка гадна стаичка. В тази стаичка какво ли нямаше – хлебарки, какво ли не. Но тогава като млад човек това не го усещах, не ми правеше впечатление. Тази любов я пазим вече 25 години“, разказа той.
Той е благодарен, че тя го е дарила с едно момче, Момчил: ,,Той толкова ме радва, и толкова ме обича. Няма нищо случайно. Всичко е много добре подредено и човек трябва смирено, кротко, без много напън, с усмивка и любов да върви през живота“
