Днес, на 30 октомври, щеше да навърши 80 години – юбилей, който вероятно щеше да събере приятели, колеги и фенове на Кирил Маричков, за да отпразнуват живота и музиката на един от най-значимите творци на българската сцена. Но този ден ще бъде посветен на спомени и почит към музиканта и композитора, който напусна този свят на 11 октомври след внезапен инцидент. Неговият неуморен творчески път и дълбоката му връзка с родната култура остават като неделима част от историята на България.
Кирил Маричков беше личност, която промени съзнанието на своите слушатели и остави дълбок отпечатък върху музикалната сцена с групата „Щурците“ и по-късно с „Фондацията“. Роден в семейство с богата културна традиция, той бе наследник на революционера Георги Странски, а неговият дядо, архитектът Киро Маричков, и майка му, художничката Ирина Левиева, го вдъхновяват да обича и уважава изкуството. Неповторимият стил на Кирил и неговите музикални постижения обаче издигат тази традиция до нови висоти, като го превръщат в символ на свободата и автентичността.
Маричков открива своето музикално призвание в първата си група „Бъндараците“, където започва да свири на бас китара. След разпадането на групата през 1967 г., заедно с Петър Цанков създават легендарната формация „Щурците“. Групата започва с кавър версии на популярни песни, но скоро изгражда своя характерен стил, включващ рокендрол, хардрок и прогресив рок. „Щурците“ не само печелят любовта на българската публика, но и затвърждават позицията си като една от най-влиятелните рок групи на България. Маричков беше основният композитор, фронтмен и басист, създал хитове като „Клетва“, „Конникът“, „Рок в минало време“ и „Вкусът на времето“.
През годините, след като „Щурците“ намаляват активността си, Кирил Маричков не се отдръпва от музиката. Продължава да твори и като соло артист, създавайки песните към култови български филми като „Вчера“. Първият му солов албум „Зодия Щурец“ и последвалият „Искам да кажа“ разкриват друга страна на музиканта и дават възможност на публиката да се докосне до неговата душевност. Той продуцира и създава албуми с лична нотка, доказвайки, че артистичният дух никога не спира да търси нови хоризонти.
От 2013 г. Кирил Маричков е част от супергрупата „Фондацията“, а през 2019 г., на 75-годишния си юбилей, издава последния си албум, озаглавен „75“, който събира музика, вдъхновена от целия му творчески път. Но Маричков не е само музикант – той е и активна фигура в българското общество. В началото на 90-те години участва в политическия живот като част от демократичната опозиция и е избран за народен представител. Неговата песен „Аз съм просто човек“, написана с „Щурците“, се превръща в химн на демократичното движение, символизиращ стремежа за свобода и промяна.
Кирил Маричков получава признание за приноса си към културата с високи държавни отличия – орден „Св. св. Кирил и Методий“ и най-високото отличие „Стара планина“. Той завинаги ще бъде символ на вярата в собствената истина, на свободата и любовта към изкуството, която не избледнява. Неговите песни ще продължат да звучат, обединявайки поколения и оставяйки следа в сърцата на всички, които вярват в силата на музиката.
Прочетете още:
- За завистта, традиционнните ценности и лъжите: Вечните цитати на Кирил Маричков
- При инцидент: Загина легендата Кирил Маричков