Герой на новия епизод на подкаста „Храмът на историите” е поетът и драматург Недялко Йорданов. В искрен разговор с Мон Дьо, той си спомня за песните, неговият баща, детството си и… любовта.
„От всичките си 1200 стихотворения, които съм писал, поне 100 има, които са посветени на любовта”, споделя той и заявява, че въпреки, че вече е на 85, все още се усеща като на 16. А това, което му помага, е именно изкуството на поезията – неговото „лекарство за душата”.
Въпреки напредналата възраст, Недялко Йорданов не е готов да напусне. Пред Мон Дьо той заявява, че не размишлява по въпроси, свързани с това какво ще остане зад него, какво ще пише в историята. ” Нямам такава мисъл, с която да си тръгна, нямам още и не мисля да си тръгвам. Имам една книга - предпоследната, която се казва „Не ми се тръгва”.”
Иска обаче това, което е писал и създавал да остане интересно на хората и да се връщат отново към него. „Да четат това, което съм написал дълго време, ако не вечно, който се интересува. След време да види как съм рецитирал, как съм писал, режисирал, пял.” заключва Недялко Йорданов.
Спомени за баща му
Пред Мариян Станков – Мон Дьо, Недялко Йорданов разкрива спомените си от своя баща, който също е бил поет. „Обвинен от фашистите, убит от комунистите. Помня с майка ми му носихме дрехите, като ни го предадат мъртъв, да го преоблечем.” Връща се в детството си поетът.
„Кръстиха кораб на неговото име, улица на неговото име след това пак ги прекръстиха, после пак отново ги върнаха. До и ден 10 ноември отново ги отмениха,” допълва той.
Въпреки, че баща му си отива в много ранен период от живота му, Недялко наследява желанието и способността да пише поезия именно от него.
„Първото ми стихотворение беше именно за него. Седем годишен бях, когато го написах и продължих нататък. Той ми е вдъхновителя.” казва Недялко Йорданов.
Ясен спомен у него оставя и предсмъртното писмо, което баща му оставя преди да бъде изпълнена смъртната му присъда. „Тогава той казва няма страшно. Текстът е такъв: Та нали смъртът е един миг, а живота - процес.” цитира Недялко.
Песните
Мариян Станков – Мон Дьо връща Недялко към спомените за създаването на една от емблематичните му песни – „Момчето, което говори с морето”, написана върху мелодия на композитора Константин Ташев.
„Имаше един конкурс. Бургас, морето и неговите трудови хора. На Коцето казах има момче от Айтос - Панайот Падайотов. Той сега пробива, пее много хубаво.” спомня си възникването на идеята Недялко. Споделя, че и той самият продължава често да говори с морето. „От май до ноември всяка година аз съм си в Бургас. Казва, че ми чака.” описва Недялко разговорите им.
Не остарявай любов
Въпреки събитията, белязали живота му, Недялко Йорданов продължава да вярва в доброто у хората. „Човекът е направен от кал и от слънце. У някой слънцето преобладава, у други - калта, но ги има и двете съставки. У всеки човек.” споделя той с Мон Дьо.
Едно от най-големите му вдъхновения е неговият личен живот – любовта. Смята, че третата любов – тази с актрисата Ивана Джеджева е истинската. Тази, която макар и от над 50 години, продължава да става „всяка година по-интересна”.
Макар и постоянно заедно в театъра и в живота обаче, любовта на Недялко и Ивана не е била винаги лесна. „В началото особено се искаше голяма смелост, защото нашата любов беше незаконна. Бургас беше така малко любопитно, настръхнал.” спомня си той за изненадата при новината за връзката между актриса и драматурга на театъра.
Недялко Йорданов има двама сина и се гордее с това, което са. „ Аз се възхищавам на храбростта, на смелостта, на това, което правят.” заявява той и споделя, че тримата често спорят помежду си по въпросите от бита.
