България може да не е Холивуд, но това не значи, че нашата прекрасна земя не е ставала фон на вълнуващи, изпепеляващи любовни истории. Истории по холивудски, че и по-драматични дори.
Една такава, която е колкото красива, толкова и трагична, е увековечена от едни от най-красивите и тъжни любовни стихове в българската литература.
Може да се каже, че в следосвобожденска България, на границата между XIX и XX век, известните личности, които владеят сърцата на хората, са учените, писателите и поетите.
Завършил славянска филология в Софийския университет, Боян Пенев е един от най-известните ни и влиятелни литературни критици, историци и преподаватели. Той е човекът, който става съпруг на Дора Габе, заради когото поетесата променя религията си и остава бездетна.
Прочети повече тук >>> Елисавета Багряна и Дора Габе - писателки, приятелки и влюбени до болка в един и същи мъж
През 1924 г. Боян Пенев среща Елисавета Багряна. Любовта, която пламва между тях, е стихийна, неудържима и скандална.
„Лиза не се вмъкна между Дора и Боян. Тя вече бяха разделени.“ - твърди по-късно сестрата на Дора Габе, Бела Казанджиева.
Когато се запознава с Боян, който не е официално разведен, Елисавета Багряна е омъжена за царския офицер Иван Шапкарев, като двамата имат и дете. За поетесата обаче бракът се оказва затвор, защото в представите на военния неговата съпруга трябва да си стои у дома, да се грижи за домакинството и да излиза единствено, за да придружи мъжа си на някой бал.
Говорим си за...
-
Тримата мъже, с които е била Кейт Мидълтън, преди да се омъжи за принц Уилям
-
Да откриеш дъщеря си след 26 години: Тайната, която промени живота на Чък Норис
-
Докато смъртта ни раздели: кои са двойките с най-дългите бракове сред българските звезди
-
Проклятието да повтаряш историята или как Елизабет обрича Чарлз да предпочете Камила пред Даяна
В крайна сметка поетесата решава да напусне съпруга си на 16 април 1925 година. По този начин спасява живота му, защото той я придружава да си събере багажа и не присъства в църквата „Света Неделя“. По време на церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев там се случва най-големият терористичен акт в историята на България. Загиват 134 души, а около 500 са ранени.
„Лиза ме направи нещастен, но ми спаси живота!“ - разказва по-късно самият Иван Шапкарев пред Блага Димитрова и Йордан Василев.
Елисавета и Боян заживяват на квартира срещу паметника Левски в София. През 1926 г. тя вече е разведена жена, а бракоразводното дело на Боян и Дора е насрочено за 15 юли 1927 г.
Тази формалност е единственото, което спира него и Елисавета да заживеят като съпруг и съпруга, без срам и хорски одумвания.
Но на някои хора изглежда не е писано да изживеят любовта си докрай. Само месец преди бракоразводното дело Боян е приет в болница за операция от апендицит, където състоянието му се влошава и той неочаквано умира.
„Преди да чуя сватбени, надгробни чух слова“, пише по-късно Багряна в триптиха си „Реквием“.
На опелото му в църквата „Света София“ тя припада.
Боян Пенев умира като законен съпруг на Дора Габе. А неговата голяма любов, жената, с която е мечтаел да остарее, излива болката си в едно от най-тъжните си стихотворения.
То е посветено на всичко, което загубваме, когато нашата сродна душа напусне този свят твърде рано. В него поетесата разкрива трагедията на неизживяната докрай любов, тази, която оставя след себе си една болезнена празнина.
* * *
Не те измести никой
Не те измести никой в тази къща.
И стола ти е празен в моя кът,
и в книгата ми никой не обръща
листа - недоизчетен този път.
Не гледа в лятна вечер никой с мене,
на прага седнал, звездния екран,
и никой не поема удивено
букета, рано сутринта набран.
Когато зъзна, никой не намята
с любов на плещите ми топъл шал -
и в жега, с витошка вода налята,
не ми е нежно чашата подал.
Минава пак година след година
и сменя се сезон подир сезон.
Връхлита буря, свлича се лавина,
от сняг или от плод се скършва клон...
И видимо в дома тук няма нещо
за тебе да напомня всеки миг -
ни някакви любими твои вещи,
ни в рамка на стената твоя лик.
Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоя пулс тупти -
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.
1959
* * *
Прочетете още:
- Елисавета Багряна - обичаната, отричаната и вечната
- Тъжната история на тихата, но истинска любов между Йовков и Багряна
- „Да си жена. Да пишеш“ – дамските фигури в българската литература
- Елисавета Багряна и Дора Габе - писателки, приятелки и влюбени до болка в един и същи мъж
- Яна Язова - писателката, на която не простиха за таланта и красотата
- История за чест, обич и печал: Как една българка пожертва детето си за Освобожденито на родината
- Обич, обвита в легенди - обречената любов между Кемал Ататюрк и Димитрина Ковачева