Великият български поет Гео Милев се ражда на днешната дата през 1895-та.

Въпреки краткия си живот – едва 30-годишен, оставя дълбока следа в историческата и литературна ни памет. С публицистиката си развива модернизма, обогатява периодичния печат, провокира съвременниците си и накрая се твърди, че си отива от този свят по особено жесток начин именно заради своето творчество.

Роден е в град Раднево в семейство на учителя и журналист Мильо Касабов. По-късно баща му се премества в Стара Загора, където през 1907 г. основава книжарница и издателство.

Гео Милев учи в старозагорската гимназия. По онова време, дванадесетгодишен, съставя ръкописни вестници и сборници, които сам илюстрира, пише хумористични, патриотични и интимни стихотворения, превежда от руски език стихове.

По-късно следва романска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, след което продължава образованието си в Лайпциг. 

През март 1916 г. Гео Милев е мобилизиран и изпратен в Школата за запасни офицери в Княжево. Оттам като старши подофицер е изпратен в 34-ти троянски полк, който е на позиция при Дойран. Назначен е за командир на разузнавателния апарат в града. На 29 април 1917 г. неговият пост е открит от англичаните и е подложен на артилерийски огън. Милев е тежко ранен в главата и загубва дясното си око.

През февруари 1918 г. Гео Милев заминава със съпругата си за Берлин, за да бъде опериран, като остава там до март 1919 г. Въпреки петнадесет тежки операции, по време на престоя си посещава библиотеки, музеи, изложби, театри. Революционния кипеж в Германия, който има възможност да наблюдава, по-късно отразява в някои откъси от „Грозни прози“.

След като се завръща в София, Гео Милев издава списание „Везни“ (1919 – 1922), което се оформя като трибуна на символизма и експресионизма в България.

В започналото да излиза през януари 1924 г. списание „Пламък“ Гео Милев печата статии под надслов „Грозни прози“, поемата „Септември“, както и началото на поемата „Ад“. Заради поемата „Септември“ книжка 7 – 8 на списанието е конфискувана, а Милев е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е забранено.

На 14 май 1925 г. заради поемата Гео Милев е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Той решава да обжалва постановената присъда пред Апелативния съд, но на 15 май е извикан за „малка справка“ от полицията и изчезва безследно.

Останките му са открити през 50-те години на миналия век в масов гроб край София (Илиенци). Разпознат е по изкуственото око, поставено му по време на операциите в Германия. Белезите от насилие, както и показанията на ген. Иван Вълков пред съда през 1954 г., доказват, че Гео Милев е бил брутално удушен с тел.

Нека си припомним някои от най-прекрасните стихотворения на поета в негова памет:

***

Януари (из “Експресионистично календарче” за 1921 г.)
В този ден съм аз роден.
В този ден между ледените зъби на студа глъхне прехапан последният рев на снежните бури. Голямата мечка настръхна замръзнала - бяла - от лед; между блестящите и ледни зъби - разтрошеният диск на Полярната звезда.
Тишина и неподвижност на синия мраз; под безтрепетните зари на северното сияние.
Над прага на моята съдба стои беловласият старец Водолей: на моята съдба неспирната струя, която той излива - замръзна, моята съдба.
В този ден съм аз роден и сърцето ми, новородено, замръзна в миг: огромен светъл къс от лед.
Аз видях, че прозрачен светъл ангел донесе между своите нежни пръсти сърцето ми - далече от блажените предели. Той не дойде: издъхна нежното сърце в ледените нокти на мраза.
В този ден съм аз роден. Сърцето ми замръзна: огромен светъл къс от лед.
Не любя аз. Сърцето ми е лед - камък, желязо - жестоко. Не любя нищо, никого. Не любя!
О, книга на враждите!
Аз грабвам в ръка сърцето си - огромен леден камък - и чакам: готов за бой.
Горко на меките чела!***

Снимка: Уикипедия

Дневник

Сега е твърде късно. Сбогом.

(Защото много те обичам!)

Но няма в страст да те обкича.

(Аз избледнял съм. Твърде много.)

Сега е вече късно. Всичко.

Денят. Нощта. И аз. И ти.

И закъснялата усмивка,

разляна в скръб из вазите

на твоя взор...

Безплодна вечер!

Сърцето ми не чака тайна.

(Аз или тази бледна вечер -

но бледнината е безкрайна!)

Разбирам. Зная. Няма тайна.

Сега е твърде късно вече.

***

Снимка:

Из "Септември"

Глас народен:

Глас божи

С хиляди ножа

прободен

народ -

затъпен

унижен

по-нищ и от просяк,

останал

без мозък

без нерви -

въстана

из мрака тревожен

на своя живот

- и писа със своите кърви:

СВОБОДЕН!

Прочети още:

• Вечният и неповторим Дамян Дамянов...
• "Аз не обичам с клюки да се калям..." - 39 години без великия Владимир Висоцки
• "Сърцето е склад, отгдето умът черпи най-хубавата храна!" – 152 години Пенчо Славейков
• Елисавета Багряна и Дора Габе - писателки, приятелки и влюбени до болка в един и същи мъж