Спомени за Майстора, за живота преди 75 години и последното ѝ убежище...
Преди два дена на деветдесетгодишна възраст почина последният модел на Владимир Димитров-Майстора - баба Тодорка Каменова, от близкото до Кюстендил с. Шишковци.
Мадоната на Майстора, както е известна в страната ни, издъхнала след кратко боледуване. Тя е рисувана като модел от великия художник на петнадесетгодишна възраст в една от най-известните картини - „Момичето със слънчогледите“.
Според всеобщото мнение у нас Майстора е безспорният символ на българското изобразително изкуство за всички времена. Роден в с. Фролош в област Кюстендил, Майстора рисува най-известните си картини в с. Шишковци в същата област, където живее в периода 1924-1951 г.
Сред тези картини е и „Момиче със слънчогледи“, на която е представена красива девойка от с. Шишковци, с бяла забрадка, на жълтозелен фон от слънчогледи.
Баба Тодорка живее повече от 70 години в село Невестино, където се омъжва и създава семейство, преди 35 години останала вдовица, има две деца, внуци и правнуци. Дълги години е работила в местното ТКЗС. Баба Тодорка Каменова приживе бе като икона за Кюстендил и региона, до последно бе на крака, в добро здраве за възрастта си.
Известна бе с гостоприемството и емоционалните си разкази с ясни спомени от моминството си, любезна и разговорлива. Трите картини с баба Тодорка са изложени в галерията в Кюстендил.
А ето какво казва баба Тодорка за Майстора, връщайки се години назад:
„[Майстора] не ме оставяше“, спомня си баба Тодорка. „Като ме види да играем у хорото в Шишковци, он като връти се, връти се, връти се, сопреме ли да играеме, току дойде [и вика] Тоде, утре, че дойдем край тебе. Викам [му] па нали си ми изпотребал, че дойдеш при мене. И он вика, а бе, че направиме една рисунка. Викам слушай, гледай колко много момичета има, нарисувай ги них, стига мене си ме рисувал. Вика не, сакам те тебе, сакам те тебе и това си е. Ти ми харесваш, ти ми допадаш и край.“
Усилията на Майстора дават резултат. Въпреки че отначало се дърпа, баба Тодорка все пак му позволява да я рисува. Майстора взима материалите си, избира подходящо място, двамата сядат и той започва да запълва белия лист с нейния образ.
„За един час ми даваше два лева да ме рисува“, казва баба Тодорка. „Толкова ми даваше пари. Я му викам, малко даваш [смее се]. Ама тогава два лева беха много нещо. Като ойдеш с два лева, чантата пълна ще напълниш: и сиренце, и халва, и хляб и други работи. А сега два лева що е? Нищо! Една кутия бонбони не можеш да купиш с два лева. И они станаха два и осемдесет.“
„Беше човек на место. У него немаше лоши приказки. Интелигентен човек, весел човек, приказва ти… Имаше тамбура. Току рече, че дойдеш у квартирата, па аз с тамбурата че ви подрънкам малко, вие че поиграте.“
