Празниците са не само за споделяне с близките, но и време да притихнем и размишляваме насаме с книга с ръка. По този повод от Издателство Сиела вече можем да прочетем празничния сборник „Нашата Коледа“, съдържащ 17 български коледни разкази. В него съставителят Захари Карабашлиев е събрал текстове на повече и по-малко познати имена.

Сред тях откриваме един от титаните на съвременната българска литература - Здравка Евтимова, със „суровата топлина“ на думите ѝ, както отбелязват от издателството. Нагласата ѝ към света, миролюбива и чиста, ни трогва до сълзи, независимо дали достига до нас в разказ или интервю. Пред Edna тя споделя за чудесата, които се случват не само по Коледа, любимите си спомени за празника и какво ни струва да бъдем добри.

Снимка: PR архив Издателство Сиела

---

В сборника „Нашата Коледа“ се включвате с разказа си „Мостът към Коледа“. Как да изградим мост към доброто и топлотата, с които свързваме празника, за да бъдат с нас през цялата година?

Може би първата стъпка е нашите мисли да бъдат огнище, изпъчващо покана към измръзналия човек да се стопли. Това е най-важната и най-трудната стъпка – да решим дълбоко в себе си да бъдем гостолюбиви, готови да подарим щедрост и обич на несретника, когото не познаваме.

В друг Ваш разказ, свързан с празника - „Така ще направиш“, е заложена идеята за чудесата по Коледа. Случвали ли са се и на Вас без да ги очаквате?

Случват ми се чудеса всеки ден – когато пия за седем минути капучино в кафето на Централна гара с приятелки след пристигането на влака от Перник. Когато разговарям със сърдити хора и се убедя, че единствено гневът не носи маска и показва точно какво мисли човекът за мене и за дните ни. Истината е най-голямото, и най-трудното чудо. Красивите чудеса стават на Коледа – стига хората да пожелаят да се сдобрят.

Другото и най-истинското име на Коледа за мене е прошепнатата едва чуто фраза – „Аз се сдобрих с този човек.“ Това означава, че някой е излекувал старата рана, която е кървяла толкоз дълго.

Намирането на малкия Александър от Вашия роден град Перник засвидетелства, че българският народ все още може да бъде единен, щом пожелае. Вместо да се налага подобни плашещи истории да ни го доказват, какво друго ни е нужно, за да помним колко важно е да сме сплотени?

Спомням си една приказка, който ми е разказвала моята баба Лазарина: Къртичината казала на планината: „Я се махни оттук. Искам да се протегна, а ти ми пречиш.“ Силата ни като народ е не в числеността, а в духа и щедростта ни. Духът е нашата планина и когато той е мощен и светъл, нито една къртичина няма да посмее да ни каже, нито да ни заповяда: „Я се махни оттук!“ Онова, което ни прави планина, е полетът на общността от хора към добро.

Заради липсата на коледни традиции у нас преди демокрацията, някои хора, прекарали юношеството си по време на социализма, твърдят, че не могат да усетят празничността. Имало ли е такъв момент и при Вас?

Никога не е имало подобни моменти. В семейството ми – баща ми беше електротехник, а мама – счетоводител в Трудово кооперативно стопанство (ТКЗС) - винаги сме празнували Коледа, обичали сме я, очаквали сме я с трепет и благодарност. Баба ми Лазарина – колко прекрасно, че един от моите внуци носи нейното име Лазар! -  ми разказваше измислени от нея приказки за Дядо Коледа и от съвсем малко дете съм свързвала празника Коледа и Дядо Коледа с доброто, обичта, сърдечността. Дълбоко вярвам, че Коледа ни прави по-добри хора.

Снимка: Цветелина Белутова

Какви са първите Ви спомени от Рождество Христово?

На Коледа майка ми изглеждаше най-хубавата жена на света и вярвах, че е най-умната. С брат ми подготвяхме коледната трапеза. Задачата ни беше да приготвим орехите за баклавата. Баба ми Лазарина от малка ме научи да меся коледна питка. С мама почиствахме всяко кътче у дома, всичко блестеше щастливо. Баща ни се връщаше от работа, скрил малки лакомства в джобовете си. Навеждаше се пред прага, брат ми и аз с огромна радост намирахме нещо вкусно в джобовете му, а той ни разказваше, че го срещнал Дядо Коледа и е проводил тези прекрасни подаръчета за нас. Беше вълшебно. Баща ми също беше вълшебен човек.

Имате ли любима коледна традиция?

Обичам да почиствам къщата, за я видя светнала, но най-скъпо ми е идването на внучките ми у дома. Аз им казвам, че вчера съм се срещнала с Дядо Коледа пред супермаркета, той е научил отнякъде за шестицата по математика на Мария и много се е зарадвал. Надява се тя да стане лекар, като порасне, за да лекува добрите хора, а лошите хора – като ги излекува – да тръгнат към добро. Дядо Коледа също така е забелязал, че малката ми внучка София е изпяла много хубава песничка в детската градина, изпратил е подаръци и на двете, но ще ги получат на Коледа.

Коя коледна история винаги Ви трогва, независимо колко пъти се срещате с нея?

Когато видя хората да хвърлят щедри монети в шапката на уличния музикант; когато срещам прегърнати  млади и по-възрастни хора; когато видя стара белокоса двойка, смешни дядко и баба, да се държат за ръце и да се разхождат бавно и достолепно  по тротоара край Струма. Щастлива съм, когато видя баща, усмихващ се на малката си дъщеря; когато срещна млада майка да вози детето си, разположило се на детска седалка на велосипеда ѝ.

В такива мигове мисля, че доброто е безсмъртно и се моля да бъде безсмъртно човечеството.

В едно свое интервю казвате, че „трудната радост е истинската“. Кога за последно Ви се случи да изпитате такава?

Щастлива съм, че моите радости са трудни, тоест дълбоки, трайни и истински. За последно  ми се случи да изпитам такава радост преди десет дни. Успях да пропъдя от себе си мисъл, която ме ограбваше, довеждаше ме до наистина болестно състояние – от чиста глупост. Удаде ми се да я превърна в думи, да оставя тази мисъл в разказ и да я насоча в посока, където болката се стопи. Това сторих не аз, а разказът. Много се изненадах от написаното, когато го прочетох.

Снимка: Велко Ангелов

С какво ще запомните отминаващата 2022 година и имате ли планове за идната?

Моля се отвратителната война на Путин срещу Украйна да бъде прекратена час по-скоро. Моля се човечеството да живее в мир, да се раждат здрави, красиви, умни и добри деца. Родителите им, техните баби и дядовци да живеят достойно.

Дано бъдем здрави, по-мъдри от днес, за да разберем, че единствено сплавта от мир и разум ще посочи правилния изход за човечеството към достоен живот, нормално бъдеще, изпълнено с труд, научни открития и разбирателство между хората и народите по света...

Какво бихте пожелали на българите за празниците?

Нека стабилното здраве да бъде основата на нашето щастие, нашата обич и радост, на нашите победи и мечти.