Честър,
Пиша това писмо на сутринта. Снощи просто не бях в състояние да го направя. Полудях и не можех да спра да слушам гласа ти. Десет часа. Десет. Искам да ти кажа толкова много неща. Признателен съм ти за толкова много неща. Не биваше да става така.
Музиката осиротя. Първо Крис. Сега и ти. На рождения му ден. Завиждам на хората, които ще си помислят, че това е случайност. Нищо случайно няма. Ти просто не можа да си представиш света без него, нали? Знам, че е така. И не бих си позволил да те съдя. Избърза, за да празнувате заедно там горе. Избърза, за да направите дует отново, както някога. Нали?
Страшно съм ти ядосан, Честър! Не само аз – всички твои фенове сме ти ядосани. И в същото време ти прощаваме. Остави ни достатъчно. Остави ни LINKIN PARK. Тази толкова велика група, която до самия си край се променяше, за да еволюира. За мен тя си отиде вчера, заедно с теб, Честър. Това е чиста проба тъга.
Дивите ми тийнейджърски години нямаше да имат същата атмосфера, ако не беше ти. Израснах с Hybrid Theory. С Meteora. Пораснах, докато ги слушам. И ще ги слушам още дълго. Имаш думата ми. Текстове ти са спасили безброи животи, убеден съм. Защо не им позволи да спасят твоят собствен?
Не ми отговаряй. Вече е късно за обяснения. Небето се отвори и те погълна. Накара те да си спомниш за мрака от детството. Накара те да се предадеш. Какво ли ти е било, за да оставиш шест деца без баща? Не искам да си мисля какво ти е било. Понякога да си рок звезда не е това, което изглежда. Понякога не е толкова приятно, колкото ни се струва. Светлината на прожекторите те осветява, а ти искаш да те няма. Такава е привилегията на Големите – те сами решават кога да си отидат. Без страх във вените. Без колебание. Те сами си извоюват това право чрез своето дарование.
Спомних си една част от песента Leave out all the rest. Там казваш всичко:
I dreamed I was missing
You were so scared
But no one would listen
Cause no one else cared
After my dreaming
I woke with this fear
What am I leaving
When I'm done here?
So, if you're asking me, I want you to know
When my time comes
Forget the wrong that I've done
Help me leave behind some reasons to be missed
And don't resent me
And when you're feeling empty
Keep me in your memory
Leave out all the rest
Leave out all the rest
Да, Честър. В момента всички ние, които те обичаме те пазим в паметта си. Всички чувстваме празнотата, която ни изгаря. Надали ще отмине скоро. Съмнявам се. Тази година промени цялата история на рок музиката. Оттук нататък нищо няма да бъде същото. Мечтата ми да дойда на твой концерт никога няма да се сбъдне. Никога няма да чуя как се дереш. По онзи неповторим начин, който чупи прозорци с мощта си. Твоят начин.
P.S: Не ще бъдеш забравен.
Пей ни отгоре, моля те...
