Момичето си отива...

Днес ви представяме една по-различна и много интересна среща. Специално за Edna.bg говори Йорданка Фандъкова - кмет на София в продължение на 14 години (в периода ноември 2009-ноември 2023г.). С първата жена кмет на столицата се срещна нашият автор Симо Колев. Пред него Йорданка Фандъкова разкри каква е в ежедневието си, какво е да бъдеш жена, заемаща толкова важна длъжност, за ролята на семейството, за трудните и забавни моменти по пътя. Защото момичето си отива от един важен пост, но оставя следа по пътя...

***

Госпожо кмет, как премина последният Ви работен ден ?

Като всеки - в работа по конкретни проекти, които трябваше да започна, за да съм сигурна, че няма да спрат и ще бъдат завършени. Старта на новата метролиния през „Слатина“, строителството на бул. „Рожен“...

Колко уверено звучите когато говорим за работа, макар че това интервю изобщо не го планирам да е такова, но така уверена ли бяхте в началото, спомняте ли си как премина първият Ви работен ден ?

Първият ми работен ден беше поредният работен ден в Столична община. Помня, че след клетвата направих веднага оперативка за подготовката за зимното почистване. Това е едно от нещата, които и новият кмет трябва да направи, въпреки че аз вече подготвих щаба, всички служби знаят задачите си. За мен е важно работата и грижата за града да продължават.

Добре, нямаше ли момент, в който когато се заклехте, когато затворихте вратата от вътрешната й страна, не се ли облегнахте и не си ли казахте “В какво се забърках!?”

Не, защото аз не съм взела бързо и лекомислено решение. Минала съм последователно през различните нива – 4 години преди това бях заместник-кмет по култура и образование, идвайки от позицията на директор на едно от най-добрите столични училища. Така започнах от първия ден работата за развитието на образователната система в София, а като кмет, продължих работата и в останалите важни сектори в града.

Трудно ли е да бъдеш жена, заемаща такава важна и отговорна позиция?

Аз съм първата жена кмет на София и за мен това е по-скоро предимство. Дойдох от една феминизирана професия, в която никога не е стоял въпросът жена или мъж работи на управленска позиция. Често се шегувам, че в първата ми кампания постоянно се подчертаваше, че съм жена, като че ли е нещо странно. Аз съм вярна на себе си и на своя характер през цялото време и не ми е било трудно да се справим с работата, която беше пълна с предизвикателства.

А какво момиче бяхте тогава?

В смисъл ? Същото..... нямам време да се замислям как се чувствам, каква съм била преди и каква съм сега. Аз съм все същият човек.

А имало ли е моменти, в които сте се питала дали работата Ви си заслужава личните жертви, тоест момент, в който си казвате - “Добре това, което го правя, струва ли си”?

Никога не съм си се представяла като жертва. Не мисля живота в понятия като “жертви” и “палачи” . Избирала съм работата си, гражданите на София са избирали мен 4 пъти в мажоритарни избори и са ми давали своето доверие, затова и трудностите само са ме мотивирали да продължавам напред.

А как се справяте с майчината или съпружеската вина?

Не съм изпитвала вина. Това е избор. Не си струва да бъдеш с някого, ако те кара да се чувстваш виновен заради избoрите си.

С две думи - да се оправят!

Не, не така...Имали сме трудности, като всяко семейство на моменти, но винаги съм била насреща, както и те са били до мен, когато аз съм имала тежки моменти. Уверено казвам, че имам чудесно семейство, с което проявяваме разбиране едни към други и си помагаме.

Имало ли е моменти, в които Ви се е искало да се откажете или просто да кажете отчетливо “Майната му!”?

Нищо не се решава, като кажеш „майната му“ и махнеш с ръка. Не съм човек, който се отказва пред трудностите, може би е заради зодията ми. Аз съм зодия Овен, трудностите повече ме мотивират, съсредоточавам се, за да намирам решения, търся подкрепа и хора, с които можем да работим, да вървим напред, така че никога не съм мислила да се отказвам, защото е трудно. Реших да се откажа, когато прецених, че е време по-млади хора да поемат ангажиментите към града, но градът винаги ще остане в сърцето ми и аз винаги ще имам грижата за София, в каквато и сфера да работя. Симо, аз напускам професионално управлението на града, но мисълта за София никога няма да ме напусне.

Когато излезете от този кабинет и вече не сте кмет ще си кажете ли “това вече не е моя работа”?

Едва ли.....едва ли. Всеки, който е бил кмет, мисля че остава за цял живот с тези навици, когато минаваш по улиците да гледаш състоянието, когато завали сняг да мислиш дали машините са по точките. Това усещане ще остане. Най-важното, е че ми остава обичта към София.

Какъв съвет бихте дали на всички жени, които се борят и за успешна кариера и същевременно с това искат да градят семейство? Сигурно се чудят едното може ли да бъде за сметка на другото или двете могат да се движат паралелно?

Няма как да разграничиш едното от другото. За мен семейството винаги е било много важно, на първо място в моята грижа и съзнание. Разбира се, работата ми е отнемала почти цялото време. Когато обаче моите близки са имали нужда, винаги съм била на линия. Това е въпрос на приоритети, въпрос на изградени взаимоотношения. Винаги съм имала пълната подкрепа на моето семейство, което се изразява и в разбиране към ангажиментите на другия.

Каква музика слушате и моля Ви не казвайте „хубава“...

Спокойно, Симо, няма да се измъквам с клишета. По принцип аз, с мекия ми характер слушам твърда музика - твърд рок, хеви метъл и това до голяма степен е част от моя характер и от стила ми на работа - да работиш здраво, да изискваш, без да претендираш.

Кажете ни какво обичате да правите в свободното си време, имате ли хоби, бродирате ли?

Най-любимото ми занимание, когато имам свободно време, е да чета книги. Обожавам да чета, книги на хартия, не електронни. За мен всяка книга е преживяване. И разбира се, слушам музика.

Коя е последната книга, която прочетохте, коя книга Ви е докоснала и още си я спомняте...

Обичам да чета исторически романи. Много харесвам Стефан Цвайг. Запомнила съм цитат от една негова книга “В политиката бавното упорство винаги взима връх над необузданата сила”. В края на краищата историята трябва да се учи, а и тя често се повтаря в различни форми. В момента чета една много хубава книга, казва се “Глина” на Виктория Башлийска, изключително добре написана, вече съм на финала и съм сложила на нощното си шкафче следващата. Когато приключвам хубава книга, забавям четенето, искам да се насладя максимално и към края вече чета много бавно, така че сега съм точно в този момент. Наистина е написана прекрасно тази книга.

За какво не Ви достигаше време до момента и сега нямате търпение да го правите по-често?

Очаквам да имам повече време за четене. И за спорт. Имам любими упражнения.

Така ли? Какви?

Когато нямам време да отида в залата, правя упражнения вкъщи с гирички.

По колко килограма са?

По пет килограма. Всяка сутрин.

Кое е облеклото, което Ви кара да се чувствате най-уверена и готова да покорите деня?

Каквото е и в момента - спортни обувки, коженото яке, което е любимата ми дреха, а през лятото - спортни тениски. Това е работното ми облекло, с него мога да съм навсякъде, да сляза на 20 метра под земята в тунела на метрото, да се кача в банята в “Овча купел”, която реставрираме и взехме полуразрушена от държавата. Това е моят работен ден и облекло, наложих го постепенно и и вече никой не се учудва, ако ме види в този вид, а не с костюм.

Малко странно ще прозвучи този въпрос от моята уста, ама имате ли някакъв любим женски трик за разкрасяване?

Като жена не съм никак суетна и всъщност отделям много малко време, за да изляза от къщи, буквално по десетина минути. Нямам специален трик за разкрасяване, но смятам, че спортът е много важен за тонуса, а самочувствието на жената идва от тонуса, така че когато имам възможност да спортувам се чувствам добре.

Имате ли любима мисъл, която не е от книга, ами от някой човек, който сте чули и която не сте забравили ?

Аз съм вярващ човек и вярата ми в Бог и страхът ми от Бог всъщност ми помагат много да съм здраво стъпила на земята и с вяра да преодолявам трудностите.

Коя е жената, на която се възхищавате най-много като личност? Жената, която Ви вдъхновява със своята история, със своите постъпки.

Още от Известни

Нямам идоли, но работата ме е срещнала с много интересни личности. Това, за което се сещам сега е, имах възможност да възстановя спомена за една българска писателка, която в годините на социализма е преживяла много унижения и са положени усилия тя да бъде забравена - Яна Язова. С нейните изследователи и почитатели успяхме да възстановим гроба на Яна Язова, който беше оставен безименен. Създадохме и проект, който не успяхме да довършим за градска скулптура на Яна Язова. Надявам се да се случи.. Паметта се опазва с действия в настоящето. Работата ме срещна с велики личности като Райна Кабаиванска. С нея през тези години се сприятелихме, подкрепихме със стипендия на Столична община фондацията й. Запознах се със Силви Вартан, също невероятна жена и човек, нейната фондация помогна да създадем детски център в музея за история на София. Тя помогна много и на болници, и за реставрация на икони в нашия музей. Имала съм възможност няколко пъти да се срещам и разговарям с Лили Иванова, на която се възхищавам като човек, не само като талантлив изпълнител. Имах възможност да изпълня и една и няколко свои мечти, благодарение на работата ми. Сприятелих се с Джоуи ди Майо от “Manowar” и преди последния им концерт, който беше в зала “Арена Армеец”, два часа той ми показваше как се аранжира сцената, бях зад кулисите, обясняваше ми целия процес, това беше невероятно преживяване. Имах възможност да се срещна с “Rammstein” и с други групи, това наистина са сбъднати мечти за мен.

Е добре, тия дангалаци като Ви видяха - такава деликатна и да се доближавате към тях- как реагират първоначално?

Беше много мила среща! Аз се изненадах на тези огромни мъже, с тази сериозна твърда музика, колко човешки разговор може да се води с тях. Имам една много интересна снимка с тях, аз по средата, много е забавна именно заради размерите и излъчването. Работата ми е дали възможност да се срещна с много талантливи личности. А талантът е това, което ме впечатлява.

Винаги сте говорила открито за борбата си с рака на гърдата, а октомври беше и световният месец за борба с това заболяване, какъв съвет бихте дала на дамите у нас и кое беше нещото, което най-много Ви помогна в тази борба в чисто емоционален аспект?

Да започнем отзад напред. Това, което на мен ми помогна не просто да преживея, а да се справя със ситуацията, без да почувствам някакъв голям стрес, на първо място беше семейството ми. Погледите на мъжа ми и дъщеря ми, които никога няма да забравя. Именно благодарение на мъжа ми, навреме посетих лекар. Затова съветът ми към всички жени е да правят редовни прегледи. Открит навреме, ракът е лечим и моят случай е пример за това. Преди повече от 12-13 години приключих лечението, правя редовни прегледи, разбира се. Задачата която си поставих е не просто да давам съвети, а да свърша реална работа. Затова щом приключих с лечението и се запознах от първо лице с усещанията и проблемите на жените, които се лекуват, създадох най-голямата до момента в България скринингова програма. Това е организиран скрининг за рак на гърдата, хиляди жени минаха и се прегледаха по тази програма. Случаите, които бяха открити, надявам се са приключили за всички успешно. Не просто говоря открито, аз смятам, че е мой дълг да информирам жените за тази болест и да се надяваме, че все по-малко ще са тези, които не успяват успешно да приключат лечението.

Споделяла сте, че със съпруга си се познавате от ученици, каква е тайната, ако има въобще такава, за дългата и за голямата любов ?

Рецепта за любов и брак няма, ако имаше, сигурно щеше да е патентована...

Как разбираш, че си намерил човека?

Не влагаш мисъл и не правиш план, то просто се случва и след това вече е далеч по-лесно. Има стресови моменти и ситуации, но когато си с подходящия човек, когато ги има чувствата, преодолявате ги заедно.

Скоро си говорих с Богдана Карадочева и я питам: “Добре бе, Богдана, ти като го видиш Стефан какви са ти първите мисли: “Да го наритам или да го целуна?” и тя казва - “И двете непрекъснато”. При Вас как е?

И двете непрекъснато ! / смее се / Между другото и Богдана Карадочева, и Стефан Димитров са едни от светлите хора, които познавам. Прекрасно семейство и прекрасни творци, много готини хора. Във всяка семейство има конфликтни ситуации повишава се тон, но през тях се минава с разбиране на другия и обич.

Кои са срещите, които няма да забравите за тези години, освен тези, които ми казахте преди малко, хора, от които не сте очаквали нищо и са ви изнанедали приятно ?

Има срещи, които са зареждащи и позитивни, но има и много тежки. В последните два месеца няколко пъти бях с майки на деца, загинали при катастрофи. Това са разтърсващи сърцето и душата загуби и всеки път след тези срещи излизам по един и същ начин уверена, че трябва да направим така, че по-малко хора да загиват по пътищата. Не само по улиците на София, в цялата страна. В момента вероятно последното нещо, което ще направя е една кампания заедно с майките срещу войната по пътищата. Искам да ги прегърна всички, защото това са хора, които искат да спасят други деца, след като са загубили собствените си деца. Затова се иска не просто сила, а свръх сили и затова им се възхищавам.

Какво прави един кмет - добър кмет?

Според мен най-важното първо качество е да си последователен, да не се примиряваш когато отсреща чуеш „това не може да стане“. С един приятел, бивш кмет, скоро говорихме по тази тема, и той каза, нещо, което също съм мислила „направих много невъзможни неща, защото не знаех, че са невъзможни“. Важно е да чуваш и тези, които не са съгласни с теб, да търсиш съмишленици и да създаваш екипи. Добрият кмет създава и остава в остава в историята, с това, което е изградил – думите отлитат, както се казва.

Ако след 10 години чуете зад гърба си: “Кмете !” ще се обърнете ли?

Най-вероятно да... Но сега пожелавам успех на следващия кмет. Нека вложи сърцето си така както аз го направих. Оставям му много започнати големи проекти за София, пожелавам му да ги завърши и да започне свои. Само така София ще продължи да се развива – с приемственост и надграждане.

За какво се сещате когато чуете: “момичето си отива”?

Грешиш, Симо, филмът е друг.

Така е, но аз флиртувам с идеята да дадем заглавие на това интервю “Момичето си отива”

По-скоро се сещам за една песен.

Коя?

“Оставаме”

Ааа тя е много яка...

....Отивам си от общината, но оставам с града в сърцето си.

Какво взехте от общината?

Удовлетворение, още повече опит и със сигурност любов към града и към хората.

А какво оставихте в общината?

Всичко, което имам, Симо. Оставих душата си, с която работих за града. .

Какви са бъдещите ви творчески планове, г-жо Фандъкова ?

До сега не съм спирала нито за минута. Така свикнах. Знаех, че този момент ще дойде, но в същото време може би никой не е напълно готов за този момент....

И все пак ?

Ще правим планове заедно с моето семейство. Всичко ни предстои.