На днешната дата през 2018 г. почина граф Юбер дьо Живанши – френският аристократ и моден дизайнер, който основава луксозната си модна и парфюмерийна къща през 1952 г.
Роден в аристократично семейство през 1927 г., Юбер обмисля кариера в правото, но все пак избира пътя на изкуството и модата.
В средата на 50-те години младият Живанши се запознава с испанския дизайнер Кристобал Баленсиага, на когото много се възхищава и който става негов ментор.
Двамата се обединяват, за да въведат нов силует, наречен „sack” („чувал, торба“), представляващ свободна форма без линия на талията.
До 60-те години на миналия век дизайнерът задава нови тенденции и, възприемайки елементи от младежката култура, започва да предпочита по-късите подгъви и по-правите силуети в своите дизайни.
Талантът на Юбер дьо Живанши е безспорен и едва ли е щял да остане незабелязан на сцената на световната мода. И все пак има едно сътрудничество, което е белязало кариерата му и завинаги променя света на модата.
Това е работата му с холивудската звезда Одри Хепбърн, с която го свързва и предано приятелство, продължило до смъртта на актрисата.
Тандемът Хепбърн и Живанши става толкова популярен, че светът следи всяка тяхна стъпка.
Дизайнерът революционизира представата на обществото за модерната жена. За незаличимата следа, която оставя в историята на модата, той благодари на своята муза Одри.
Говорим си за...
Одри Хепбърн от десетилетия е символ на непреходната елегантност и женственост. През 1953 г., след като изиграва емблематичната роля на принцеса в „Римска ваканция“, актрисата се превръща в модна икона.
А благодарение на близкия си приятел Юбер, на Одри предстои да се превърне в символ на силната, свободолюбива дама, облечена в класически и изчистени тоалети.
В средата на миналия век Париж вече е световната столица на модата. През 1952 г. Живанши отваря вратите на първия си магазин във френската столица.
Година по-късно Одри Хепбърн пътува до Париж, след като тъкмо е добила огромна популярност, за да снима новия си филм „Сабрина“. Лентата разказва своеобразна история за една съвременна Пепеляшка и главната роля приляга перфектно на Одри.
В кариерата си тя често влиза в образи на бляскави, сложни и силни жени, които могат да покажат повече от красиво лице и къпи тоалети.
В Париж Хепбърн чува за младия дизайнер Живанши. Изчистените му кройки и силуети веднага събуждат интереса ѝ, затова тя решава да посети ателието му.
Живанши по-късно ще признае, че първоначално не е знаел коя е Одри и решил, че ще се запознае с колежката ѝ Катрин Хепбърн. Вместо това се появява едно изискано 24-годишно момиче, облечено в обикновена тениска и панталон. Одри желае да го ангажира с гардероба за „Сабрина“, но дизайнерът ѝ отказва.
По-късно Живанши разказва: „Бях зает с подготовката на следващата си колекция, така че ѝ казах, че няма да мога да го направя, но тя беше много упорита. Покани ме на вечеря, което по това време беше необичайно за жена. На вечерята разбрах, че е ангел.“
Дизайнерът е пленен от нейния чар и така започва тяхното плодотворно професионално и лично приятелство, продължило цял живот.
„Дрехите определено са страст за мен. Обичам ги до такава степен, че това на практика е порок“, признава младата Одри Хепбърн по време на снимките на „Сабрина“. А в лицето на Живанши тя открива съмишленик и другар.
„Сабрина“ печели Оскар за най-добър дизайн на костюми. Всичко, което Хепбърн носи във филма, е създадено в ателието на Живанши, въпреки че името му не е споменато във финалните надписи.
Скоро Хепбърн прави нещо нечувано дотогава. Тя включва клауза в договора си, според която целият ѝ гардероб за следващите ѝ филми да бъде създаван от френския дизайнер (с изключение на филма от 1964 г. „My Fair Lady“). За пръв път филмова звезда успява да издейства подобни условия.
Одри се превръща в муза на Живанши, като той се вдъхновява от нейното стройно тяло, елегантност и харизма на холивудска звезда. Тя пък е толкова запленена и очарована от работата му, че остава лоялна към него през годините, носейки и в ежедневието си негови тоалети.
Днес актьорите, които се появяват в дизайнерски кампании и ревюта, получават добро заплащане за това, докато Одри става рекламно лице на Живанши напълно безвъзмездно, от обич и уважение към таланта на своя приятел.
Смята се, че черната рокля, която Одри носи в "Закуска в Тифани", е един от най-известните и влиятелни тоалети на 21 век. Тя е продадена на търг през 2006 г. на цена от 923 187 долара.
В книгата си „На Одри с любов“ дизайнерът описва приятелството с Хепбърн като брак. Той също така заявява, че актрисата е отворила много врати за него.
Популярността, която той придобива, създавайки тоалетите за нейните филми, му носи не само награди, но връзки с престижни клиенти като Джаки Кенеди Онасис, Уолис Симпсън и принцеса Грейс от Монако.
Когато през 1992 г. Хепбърн научава, че има рак на апендикса, последното ѝ желание е да се върне в любимия си дом в Швейцария.
Живанши и друг неин близък приятел, Бъни Мелън, уреждат тя да пътува с частен самолет и да има животоподдържаща система, която да поддържа дишането ѝ, докато пристигнат в Европа.
Когато пристигат в малкото селце Толоченаз, приятелите прекарват една последна Коледа заедно. Одри умира на 20 януари, 1993, на 63 години.
След като продава бизнеса си на луксозния конгломерат Louis Vuitton Moët Hennessey през 1988 г., Живанши работи още седем години.
През 1995 г. представя последната си колекция. Като главен дизайнер е наследен от Джон Галиано, Александър Маккуин и Рикардо Тиши.
В последните години от живота си Живанши живее в провинциално имение във френската провинция.
За още полезнa и любопитна информация, харесайте страницата нa Edna.bg във Facebook ТУК, последвайте ни в Instagram ТУК, намерете ни в TikTok ТУК.
Прочетете още:
- „Истинската жена трябва да бъде непостоянна и капризна“: великият Кристиан Диор, познавачът на жените
- Одри Хепбърн – безсмъртната принцеса на Холивуд
- Джани Версаче - легендата, трагедията и историята на един недовършен живот
- Грешна, но горда: Черната вдовица на Гучи, за която е „по-добре да плачеш в Ролс-Ройс, отколкото да си щастлив на колело“
- Ив Сен Лоран - историята на едно гениално и объркано момче от Алжир