Той е наричан светец, аскет, отшелник, безсребреник, ангел, божий странник, пътник от миналото, просяк…
Малко са българите, които не са чували за дядо Добри Добрев, много са онези, които нямат и най-малка представа за истинската святост на делото му.
Тази година дядо Добри навършва 103 години и продължава все така всеотдайно да дава на околните единственото си богатство – доброта, човещина. И на тази преклонна възраст той може да бъде забелязан от време на време из столичните улици в търсене на щедри хора за изпълнение на богуогодна кауза.
Дядо Добри от десетилетия събира пари за възстановяване на храмове из цяла България. Той не се страхува от студа и от лошо време, не се безпокои, че ще остане гладен, не се сърди на безучастните към делото му хора. Старецът излъчва благост и кроткост. Готов е с усмивка да целуне детска ръчичка, пуснала пара в касичката му, да поговори за бога с всеки минувач, да благодари за подаянието.
Дядо Добри обаче не е просяк. Той не разчита непознати да спасят плътта му, а иска той да спаси душите им. Не може да бъде наречен просяк човек като него, който е забравил нуждите си и събира пари за възвишена мисия, далечна от материалните облаги.
Да дариш за храм означава да дариш за поколенията, за вярата в по-благочестивото бъдеще, за изграждането на човеколюбиви българи. Това разчита, че прави дядо Добри без да търси благодарност и признание.
Той уважава хората и не таи нищо лошо в себе си. Вижда, че светът около него е егоистичен, но не се тюхка безмислено, а оставя следа и дава пример с даренията си. Затова и много хора се прекланят пред него.
Мисията, която си е поставил дядо Добри е много проста и ясна, каквато трябва да е всяка една мисия. Дядо Добри събира средства за българските храмове. От една страна подобна цел изглежда абстрактна и нереална. Много трудно можем да си представим как възстановяването на толкова голям храм като „Св.Александър Невски“ зависи от един старец, сякаш изплувал от дълбините на времето.
Погледнато от друг ъгъл, това би трябвало да е дейност на Българската Православна църква. Няма смисъл да коментираме факта, че най-големият дарител е именно Дядо Добри, а не политик или бизнесмен. Казусът може да се обобщи само с една дума – съвест. Тази шест буквена категория, заложена у всеки от нас.
Прочетете какво има да ни каже дядо Добри за света, който ни заобикаля ТУК.
––––>>> Към изповедта на един свещен човек 
