Милена Златкова пред Edna.bg: Всеки ден прескачам страхове!

През изминалите 25 години гласът на Милена Златкова е безспорно един от най-известните в българското радио. Тази продължителна и успешна кариера е достойна за отбелязване и разказване, а ние имаме удоволствието да я чуем от първо лице в едно откровено интервю пред Елизабет Астарджиева, част от екипа на Edna.bg.

В интервюто Милена споделя как е започнала любовта й с радиото и как е съхранила тази страст толкова години. Тя разказва за първите си стъпки в радиото и как е открила своя истински дом в лицето на Радио Витоша. От тогава до днес, Милена остава един от най-разпознаваемите и обичани гласове в ефира.

View this post on Instagram

A post shared by Radio Vitosha (@radiovitosha)

В интервюто тя разкрива лични моменти от живота си, включително спомени с колегите от "Тройка на разсъмване", връзките и приятелствата, които е изградила през годините, както и за отдадеността към благотворителните кампании като "Повече българчета за България". Тя говори и за ценностите, които се стреми да предаде на своя син, както и за своите лични ритуали и планове за бъдещето.

Във всеки отговор Милена показва своята искреност и страст, които я правят така обичана от слушателите и уважавана от колегите. През тези 25 години тя се превръща в истински приятел на своите слушатели, споделяйки радостите и трудностите на живота.

25 години любов с радиото! Как се случи любовта и по-важното – как се съхрани толкова години?

Това е сложен въпрос. Не знам дали да не благодаря на себе си, че може би съм се оказала готина и съм си намерила мястото или пък на хората, които срещнах през цялото време. Ако човек намери адекватното за себе си, то неминуемо остава във времето.

Много е чаровно. На 1-ви юли ми е първото „Добро утро“ по Радио Витоша. Преди това за кратко съм правила различни рубрики или уикенд предавания в други радиа. Обаче те винаги са били през филтъра култура и изкуства, тъй като съм завършила арт мениджмънт и културна администрация. Въобще не съм мислила, че мога да се занимавам с радио. Беше горещото лято на 1999г. и си спомням колко ранно беше това събуждане. Супер непривично, защото съм човек, който става късно. Идеята беше само нещо за събота или за неделя да пробвам. Оказва се, че минах през цялото обучение от сутринта до вечерта през всички предавания, които могат да се правят.

Това, с което винаги свързвам радиото, са не другите неща, които съм правила преди това, а конкретно Радио Витоша. Тук се влюбих в радиото, в самото усещане. Тук усетих нещата като синхрон, като техника, като идея, като смисъл. Няма да забравя тези летни сутрини в първата година, в които се събуждах, слизах към центъра на София, дърветата ухаеха божествено, градът още не се беше напълнил с хора и това беше началото.

„Тройка на разсъмване“ е едно от най-популярните радиопредавания у нас. А с Кирил и Тодор работите много дълги години заедно. Каква е тайната за това да сте толкова сплотени?

Ние първо много се търсихме, защото когато аз дойдох във Витоша, Кирчето вече беше там. ,,Тройка на разсъмване“ през декември месец тази година ще стане на 25, така че някъде около 5-6 месеца преди да се състои предаването, аз бях започнала. Бяхме първо с Кирчето, след това няколко човека си намирахме други и решихме с тогавашния екип на радиото да направим нов формат. Пускахме чисто нова музика, бяхме първите, които направиха яките партита на открито с хаус и клубна музика. Проливни дъждове, фонтанът пред президентството, камиони, в които е техниката, мокри скачащи и танцуващи хора, страхотна енергия.

Тошко си го намерихме 2 години по-късно и може би всеки с времето е усетил дали е за него, въпреки че тримата сме ужасно различни. Ние не сме търсили различни типажи. Примерно заядлива интелигентна кучка, еродиран, възпитан, по-улегнал мъж и друг човек, който е с чувство за хумор. Не, просто беше случайно.

Със сигурност историите ви през годините са много – някога помниш ли да сте се карали на принципен въпрос толкова ожесточено, че накрая да не си говорите поне до... следващия ефир?

Да, много такива теми. Имаме горе-долу сходно отношение към живота, но пък имаме различна нагласа към някои от детайлите. Темите, на които сме се карали, са политика, патриотизъм. Аз смятам, че да си патриот е нещо свещено. Колегите ми също, само че всеки го възприема по различен начин. Те заради неща, които наблюдаваме от известно време, виждат повече кича в това проявление, докато аз мятам, че това все пак е израз на потребността на всички нас, българите, да задържим една идентичност в един доста мултикултурен свят. Това е важно за нас. Така че сме спорили зверски.

А имаш ли 1-2 истории, които ти хрумват на прима виста за ситуации, в които много, ама много сте се смели. И помниш ли на каква тема беше?

Ами...излизам аз от едни записи, които правихме и подготвяхме. Ама то е много тъпо. То не можеш да преразкажеш това, за което се смееш. По-скоро са реплики или някаква дума. И най-често се случва в най-ранните ни включвания сутрин, между шест и седем, когато още не сме се събудили. Или въобще в дните, в които и тримата по едно и същото време сме недоспали. Някой казва някаква дума. Всички са ужасно отегчени. В същото време звънят някакви мили хора в ефир и казват колко сме ведри и как ги събуждаме. Ние отвратени едва ли не си казваме как така, ние едва гледаме и сме кисели тази сутрин.

Най-смешните ситуации се получават когато сме много отегчени и много ни се спи. Някой казва глупост, която е със сексуален подтекст. Не знам какво сексуално има в кокошка, в last minute резервация или в каквото и да било. Обаче се започват едни безумни асоциации.

Сигурни сме, че си се срещала с невероятни хора благодарение на „Тройката“. Има ли среща обаче, която е оставила особено голям отпечатък у теб и защо?

Тази среща прерасна в приятелство. Преди много години един глас се обади по радиото. Беше извън ефир и каза, че знае за кампанията ,,Повече българчета за България“. Тази жена беше от фондация ,,Искам бебе“ и сподели, че от скоро правят неща, свързани с помощ на двойки с репродуктивни проблеми. Радина е един от основателите на фондацията и всъщност това прерасна в едно приятелство, сътрудничество, единомислие, което в годините развихме страхотно.

Заедно с тях и с нещата, които правим в ефир в ,,Тройката“, се родиха много деца, след това аз реших, че трябва да се развихрим и направихме допълнителна помощ в кампанията, която е свързана с АГ помощ, проследяване на бременност, лечение на дечица. Така че това е много емблематичната среща.

Интересното е, че аз имам и приятелства с хора, които са изключително интересни. Спомням си, че на времето ние си направихме телевизионно предаване. То се случи защото ни се обади Ваня Николова и ни предложи да направим ,,Тройката“ в телевизионен ефир, защото ни е слушала и е решила, че няма такъв тип шоу, което да се гледа към него момент. Това беше преди 19 години и ние бяхме абсолютно неконтролируеми. Тя е човек, който и до ден днешен ми е страшно добър приятел, изключително интелигентен и интересен човек.

Ние тогава станахме ,,Тройка по никое време“, а сега пък правим подкаст със същото име. Иначе хората, с които сме се срещали, са много готини, защото сме като някакъв магнита за по-странни типажи - хора с индивидуалност. Конформистските истории не са ни особено по вкуса. За щастие и за благодарност сме се срещали винаги с хора, които водят някакви битки, правят някакви революции в сферата, в която се развиват. Въобще все такива ярки типажи.

View this post on Instagram

A post shared by Radio Vitosha (@radiovitosha)

Какви промени наблюдаваш в медийната среда през последните години и как те се отразяват на твоята работа?

Това, което наблюдавам все по-силно във времето, е отражение точно на това, което споменах - конформизма, който присъства на всички нива. Идеята да се впишеш, да не те забележат, да минеш между капките, да не станеш част от конфликт, да не провокираш конфликт с въпроси, да бъдеш удобен на тези или на онези собственици – това са неща, които все повече забелязвам.

Като че ли ние останахме като един особен пристан и оазис, защото при нас хубавото е, че никой не ни взима много на сериозно, като много голям заплаха. Казват си, че понеже не сме телевизионно предаване, няма проблем да говорим за този или за онзи, който не ни харесва като политическо поведение. Има няколко имена, които са свързани в България с огромни скандали, свързани с политика, с финанси, с управление на държавата, те обаче днес продължават да са отново на гребена на вълната и това е изключително голям скандал.

Ние си говорим за тези неща в ,,Тройката“, защото при нас не е като в телевизията, ние имаме кратки включвания по около 5-6 минути между различните песни и хора, които се обаждат. Работим страшно много с ирония, с хумор, няма дълги и сериозни монолози, така че сериозното винаги е пречупено през някаква доза ирония и отстрани погледнато от силните на деня, това не звучи животозастрашаващо за техните свинщини и хората могат спокойно да се обадят при нас и да кажат как се чувстват.

Заедно с Тройката организирате години наред кампанията „Повече българчета за България“. Срещала ли си се с част от децата, за които сте спомогнали да се родят на бял свят?

Голям кеф, ние постоянно го правим, но за пръв път беше в началото на кампанията. Бяхме в студиото на една телевизия, кампанията беше на 2 години или нещо такова. Тогава разбрах какво е да говориш за хора и за цифри и какво е да видиш човешко същество с история, с емоция, с реалното общуване.

View this post on Instagram

A post shared by Radio Vitosha (@radiovitosha)

Влезе първото детенце, родено с помощ на кампанията ни - едно сладко, красиво и тъмнокосо момиченце на 2 годинки. Няма да забравя тази емоция. След това с течение на времето го превърнахме в традиция, винаги на финала на кампанията теглим хората, които са се записали за различни видове медицинска помощ под номера. Тогава студиото се изпълва с деца на различен възраст - има бебета в колички, има вече по-подрастващи, други които нещо бърборят и не знаят, че не трябва да се вдига много шум по радиото. Става страшно готино и постоянните срещите са много хубави.

Ти си майка на един прекрасен син - Христо. Как се справяш с предизвикателствата на родителството и какво се стремиш да му предадеш като ценности и принципи?

Аз мисля, че сега вече повече той се справя, отколкото аз. Включително и с това, че от много крехка възраст започна да ми дава сигнали какво е родителството за него. Аз съм от поколение, което е пораснало с едно много йерархично възпитание. Синът ми много рано ми показа, че някои от репликите, които съм чувала и автоматично съм започнала да произнасям, не са му по вкуса.

Всъщност вярвам, че от много крехка възраст децата са абсолютно равностойни личности, които заслужават уважение. Да, изключително важни са респектът и уважението. Само че моят син и до ден днешен ми показва, че уважението трябва да се заслужи. Всеки ден. То не е само за това, че аз съм го родила, което хич не е малко. Аз съм абсолютно убедена, че майките раждат човечеството и ние сме нещо свещено. Факт. Обаче това без да го изпиташ не можеш да го разбереш.

View this post on Instagram

A post shared by Radio Vitosha (@radiovitosha)

Аз нямам нужда той да ми казва, че съм разкошна, но всеки ден ми показва, че има неща, за които не ме уважава съвсем. Както и други, за които много ми се възхищава.

Това, което искам той да научи, е свободолюбието (неговото сега ми излиза през носа, но е жизнено важно), достойнството, доблестта, да отстоява позиция, да застава зад нещо, да не позволява да става мекотело. Също така уважението към другите, почтеността, да не говори само празни приказки и умението да обича.

И сега малко лични, женски въпроси...

Какво е за теб идеалното начало на деня? Разкажи ни за твоето разсъмване преди “разсъмването“... Имаш ли определени ритуали преди ефир, за да се подготвиш за предаването?

Идеалното утро и ритуалът преди ефир не съм сигурна, че са в една сутрин. За мое огромно изумление и на много хора, на които го споделям, такова нещо като свикване с много ранното ставане при мен не се получи - заради това, че съм нощен тип човек, заради това, че с течение на годините се оказаха някакви чисто здравословни неща, заради които аз просто трудно си вдигам сутрин главата.

Алармата се появява много, много, много рано и ми трябва почти един час време, в което аз да се накарам да стана. Чувала съм всичките рецепти - скачаш, слагаш телефона на другия край или каквото и да било. Така че при мен всичко е много бавно. За сметка на това обаче веднъж успея ли да стана, е в точен режим. Влизам под душа, там се събуждам. Кафето си го нося в термос и го пия по път. Сутрин винаги преди ефир пия една чаша средно топла вода.

Идеалното събуждане – аз да съм се наспала, да съм успяла да стана на време, да изляза на верандата вкъщи, където живея сега, да видя, че това ще го виждам всеки ден, защото е гора наоколо, да имам време да изпия точно три глътки кафе, за повече време няма. След което да тръгна към радиото и вече като дойда тук да съм се настроила.

Много ми беше готино сега, защото след моето море отидох в ефир и беше 1-ви юли. Не ги бях виждала една седмица и всеки беше преживял някакви неща, които си пишехме или споделяхме, докато не се виждахме. И това не беше връщането от отпуск, в което си казваш: ,,Леле, ужас, пак ли на работа?“, а просто си казваш: ,,Ох, аз го имам това и ми се случва“.

Съжалявала ли си някога за нещо, което си казвала в ефир?

Понякога се изразявам така, че другите не го разбират. И е много важно да го мислиш това. От една страна е тъпо да се съобразяваш с мисловните процеси на другите хора, да използваш по-прости думи или още шест изречения, за да поясниш какво си искал да кажеш. Понякога се е случвало да прочета мнение на слушател, да го коментирам с едно бързо изречение по начин, по който се е разбрало по-грубо и по-гадно. И е имало реакция. И тогава ми е ставало много мъчно. Оказва се, че трябва да обясниш с 5-6 изречения това, което искаш да кажеш.

Аз бях един от хората, които най-ярко отвориха тази врата на споделяне на нещата в ефир. Това се случи преди много години, както вече знаем, 25. Споделянето на неща, които преживявам в житейски, в любовен план, относно здравословно състояние, грижа за близките, неща, които ме тревожат. Този механизъм, в който аз отварям себе си, защото това е цената, не можеш само да питаш хората и да изискваш откровеност. Говорим за истинска близост, за истинска интимна близост. Когато отворих себе си, тогава се появи съответно и тази вълна, която има толкова много години. Хората разбират, че човекът отсреща е искрен. Значи и те могат да го направят.

Какво би казала на Милена от преди 25 години?

Браво, Милена! Браво, моето момиче! Бих си казала също така и: ,,Можеше и по-добре“. А също и още нещо: ,,Не трябваше да се страхуваш толкова“. Това, което научих през тези години в ефир, е начинът, по който споделям позиции и емоции. Аз външно изглеждам смел човек, но всеки ден прескачам страхове и неща, които вътрешно изживявам емоционално тежко. Може би това, което бих си казала, е: ,,Не се страхувай толкова, няма защо“. Аз съм учила детето си така - дори да те е страх, ако смяташ, че това е правилното, почтеното, редното, ако те влече, ако има пламък в това, прави го! Това, което ми е коствало като нерви и напрежение, аз го правя, обаче съм го изживявала дълбоко.

И за финал – планове за лято 2024?

Разкошни. Искам да видя разни градове, места, на които не съм била. Едно от местата, които са много класически, са Белоградчишките скали, не съм била. Смятам да плувам това лято много повече, отколкото в предишните лета. Пак ми предстоят разни ремонти, обаче смятам да плувам много повече, защото установих, че ми е липсвало. Плуването е едно състояние, не само физическо, в което забравяш да се движиш и тялото и умът ти се отпускат. Виждаш само водата, морето или и небето. Това е.

Още интервюта на Елизабет Астарджиева: