Сопраното МИЛА МИХОВА е родена в София на днешната дата. Завършва Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”. Учи пеене при Дарина Такова и при Лукреция Меса – експерт по метода Voice Craft. Била е стипендиант на фондация „Райна Кабаиванска” към Нов български университет и на фондация „Борис Христов“ за Оперното студио в Националната академия „Санта Чечилия” в Рим, където специализира при Рената Ското.
През август 2015 дебютира като Фиордилиджи в „Така правят всички“ от Моцарт на оперния фестивал „Опероса“ в Херцег Нови, Черна гора. Същата година солира в Девета симфония от Бетовен с Оркестъра де Камаса де Каскайш и Оейраш в Португалия. Следват дебютите ѝ като Лучия в „Лучия ди Ламермур” от Доницети, Фортуна и Друзила в „Коронацията на Попея” от Монтеверди. През 2018 изнася рецитал с оперни и камерни арии от Росини в зала „България“ и е избрана да участва в Accademia Rossiniana „Alberto Zedda” на Росиниевия оперен фестивал в Пезаро – Италия, където взима участие в множество майсторски класове, семинари и концерти и дебютира като Мадам Кортезе в „Пътуване до Реймс” от Росини в Teatro Rossini.
Тя пее като солист в изпълнението на „Стабат матер” от Росини в България и „Малка тържествена меса” в Le Grand Amphitheatre de la Sorbonne – Париж (в концерт, организиран от ROF). През декември същата година изнася рецитал с камерни и оперни белкантови арии в Националния дворец на културата в София, с клавирен съпровод на изтъкнатия пианист Ричард Баркър.
Заедно с Николай Стойков, по покана на фестивала ppIANISSIMO, създават проекта BJORK Alternative, който представя исландската изпълнителка и композитор Бьорк с аранжименти на някои от най-известните ѝ песни във версия за оперна певица и акомпанимент на клавесин, челеста и пиано. По покана на Radio France Musique представят капсулна версия на този проект и на живо по френското национално радио с концерт, излъчван от Theatre de l’Alliance Francaise в Париж.
През 2019 участва на фестивала „Моцартови празници“ в Правец с програма с рядко изпълнявани оперни и камерни арии, отново с акомпанимент на Николай Стойков. А с пианистката Василена Атанасова изнася през 2021 рециталите „Славеят и Розата “ и „Другото белканто“.
Мила Михова взима участие и в записи на театрална музика. Развива богата концертна дейност в Италия, Испания, Германия и др. Сред актуалните ѝ ангажименти се открояват дебюти в Германия – като Абигаиле в „Набуко” на Джузепе Верди в Операта в Майнц и в ролята на Мадам Кортезе в „Пътуване до Реймс” на Росини в Операта в Аугсбург, в „Набуко” на фестивала Opera Open в Пловдив и в Държавна опера Варна, както и редица рецитали в страната и в чужбина.
По повод празника ѝ се свързахме с Мила Михова, за да я поздравим и за да ни сподели какво за нея е прелестта да си жена.
„Най-хубавото нещо на това да си жена е, че можеш постоянно да се заобикаляш с други жени, с които да създавате общност, защото във времето, в което живеем, в енергията, в която буквално се състезаваме с планетата имаме нужда да се заземяваме и да си набавяме енергия в група. Колкото по-колективна е женската енергия, толкова по-голям шанс имаме да се справяме с живота, защото отвъд декоративната страна на това, че живеем в своята I’m just a girl ера имаме да понасяме много неща.“
„Аз си мечтая за един елегантен матриархат, ако трябва да съм честна. Мисля, че нещата ще станат далеч по-хубави!“
„Да бъдеш жена е велико нещо, защото единственият начин да оцелееш като жена е да си толкова осъзнат в чувствата си, толкова осъзнат за силата си, толкова събрана и концентрирана във всичко, което можеш да направиш сама. Да реализираш себе си и света, и живота си абсолютно сама. И колкото по-бързо го осъзнаеш това нещо и го интегрираш в себе си като чисто знание, толкова по-бързо и категорично започваш да живееш своя собствен живот.“
„Няма нищо по-велико от това една жена да живее собствения си живот и да преследва собствените си мечти, да няма нужда да обяснява на когото и да било защо мечтите ѝ са тези, които има. И в един момент, когато ги материализира да ги сложи на масата на живота и да каже „Ето, аз си направи ТОВА за себе си и го направих, защото вярвах в него, така както вярвам в себе си. В моменти, в които не вярвах в себе си вярвах в чудото си, а в моменти, в които не вярвах в чудото си, вярвах в себе си, докато накрая тези сили не се изравниха, за да може аз да се създам в това чудо и да създам това чудо в себе си!“