Ивайло Василев Стоянов, известен като Мариус Куркински, е български театрален и кино актьор, режисьор и музикален изпълнител, особено известен с монологичните си театрални постановки, както и с песните и музикалните клипове „Ти ри ри рам“, „Стига бе“ и (заедно с Ирина Флорин) „Пътуване“.
Роден е на 15 октомври 1969 г. в град Нови пазар и днес навършва 55. 12-годишен постъпва в детското театрално студио към Драматичен театър – Варна, а след това в театър „Щурче“ на братя Райкови.
Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професор Крикор Азарян, Тодор Колев и Елена Баева във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1993 г. и, пак там, следва две години кинорежисура при професор Георги Дюлгеров.
Получавал е множество награди за актьорското си и постановъчно майсторство. Негови спектакли са гастролирали с успех в чужбина.
Всичко съм премахнал от живота си. Остана вакуум и само един театър в средата.
Автор е на игралния филм „Дневникът на един луд“ по едноименната повест на Николай Гогол (1996).
Издава музикалния албум „Любовна война“ (1997), написан от група „Тибетски сърца“.
През март 2008 г. издава на DVD моноспектакъла си „Сътресение“.
През 2007 г. получава Икар за главна мъжка роля за моноспектакъла „Сътресение” по Николай Хайтов, ДТ „Николай Масалитинов“ – Пловдив.
През 2011 г. получава наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България „за главна мъжка роля“: за ролите си в моноспектакъла „Български разкази”, копродукция на Драматичен театър „Н.О. Масалитинов” – Пловдив и ART I SHOCK.
През 2013 г. получава наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България „за поддържаща мъжка роля“: за (Клавдий) в „Хамлет“ от Уилям Шекспир, реж. Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов“.
По този повод екипът на Edna.bg събрахме 4 прекрасни мисли на артиста, за да ги споделим с вас:
"Бях влюбен веднъж в живота си, когато му беше времето, преживях го и съвсем спокойно заявявам – живях, имах го, но то свършва, умира."
"Успехът е в предаването на лична енергия, на усещането на душите на хората и на връзката между тях."
"Много е трудно, човек да е безразличен към ритници от хора, на които е дал обувки!''
„Българите са умни хора – особено обикновените. Честните, които не са се забъркали в нещо, които не са тръгнали да се продават. Може би и сред тези, които се бутат непрекъснато в политиката и бизнеса има умни личности – но не съм ги срещал. Интересни са ми тези, които и втори път да живеят, пак ще изберат това запазване в себе си. Хората усещат, че с простотия, шок и дивотия просто не върви“.
