Мария Бакалова даде интервю пред БТА, цитирана от NOVA. В него тя говори за новия филм на Джъд Апатоу, живота след пандемията, медийното внимание, емоциите на един артист...
Разговорът е публикуван със съкращения.
"Важно е да искаш повече, защото винаги може повече. Аз казвам, че съм реалист, но май съм оптимист. Не ми се иска да витая в облаците и да мисля, че с едно щракване на пръстите нещата могат да станат по-добре. Но нещата по принцип могат да станат по-добре! Една птичка пролет не прави, но в същото време капка по капка вир става."
Къде Ви намирам в момента? Знам, че снимате новия филм на Джъд Апатоу The Bubble ("Балонът").
Да. В момента съм в Лондон. Снимаме с Джъд и с невероятен екип от актьори. Тази нова комедия ще бъде базирана, до голяма степен, на нещата, които цялата актьорска гилдия изпитва, опитвайки се да продължи снимането на филми по време на пандемия. И нещата, през които всички ние като хора преминахме, затворени между четири бели стени и сами. И въпросите, които ще си зададем вероятно. Какво всъщност искам? Това ли е пътят, който съм избрал? Дали не правя грешка? Какво бих променил? Имам нужда от любов, имам нужда от хора около себе си... Кои хора са токсични? С какви хора искам да се обградя в бъдеще? През какви неща ще преминем всички ние? Какви ще излезем след тази пандемия? Защото и тя ще свърши, но нека да излезем от пандемията по-добри.
Виждате ли светлинка в тунела вече, има ли глътка въздух, има ли прозорец?
Ще ми се да виждам. Знам, че много от моите познати и близки вече са ваксинирани. Също така съм наясно, че ваксината не може да те предпази от вируса, но до голяма степен може да намали риска от това да го хванеш или да го предадеш на някого. Разбира се, трябва да продължаваме да носим маски и да спазваме социална дистанция. Но това все пак е някаква крачка. Трябва да останем спокойни в близките месеци и да останем още малко отговорни. Защото това не касае само мен или теб, а всеки един от нас. Така че виждам някакъв прозорец. Надявам се ваксините да се разпространят по-бързо, да се намали целият този процес на вируса и да излезем от всичко това. Защото всички видяхме, че е трудно и е кофти.
Номинация за БАФТА, номинация за "Златен глобус", номинация за "Оскар"... Как се развиваха или може би как ескалираха емоциите, защото това вероятно са повратни точки в живота на всеки един артист? Ставахте ли по-щастлива, или по-неспокойна, или по-отговорна в тази поредица от събития?
Може би, всички неща, които изброихте, до момента присъстват в ежедневието ми сега. Защото всяка една от тези номинации първо е бонус. Защото като актьор ти се стараеш да си изпълниш ролята по възможно най-добрия използваем начин. След това имаш един готов проект, който се показва на света, и реакциите на хората са първата награда.
Ако филмът бъде приет от хората, означава, че си направил нещо, което е добро. След това наградите и номинациите наистина са бонус. Те са нещо, върху което не можеш да се фокусираш - да се стараеш да бъдеш номиниран или да бъдеш награден. Ако е писано да заслужиш това внимание, най-важното нещо, което трябва да изпиташ според мен, е благодарност. Разбира се, отговорността се увеличава, защото вече имаш платформа. Доста хора знаят името ти и гледат по стъпките ти. За някое малко дете в Бургас или във Варна, или в София, ти можеш да бъдеш пример. И то може да иска да бъде следващата теб, а защо не и по-добра от теб.
Затова и отговорността е по-голяма, и действията ти се видими за повече хора, независимо дали в България или по света. Затова трябва да внимаваш по какъв начин реагираш, по какъв начин общуваш, защото един ден може да бъдеш пример.
На корицата сте на британското списание Glass. Започва ли да Ви дразни вниманието на световните медии, което тепърва ще се засилва?
Не мисля, че ще започне да ме дразни, но не мисля че и това ще бъде моя фиксидея. Защото моята работа е да бъда актриса - и по диплома, и по желание. Не ми се иска, а и не мога да ставам инфлуенсър или модел, или манекен, или нещо друго. Това, което мога да бъда, е да съм представител на вид поведение, на бранд, който подкрепям, на кауза, зад която стоя. Нямам проблем с вниманието и ще се опитам да го използвам по възможно най-добрия начин - за хората, не толкова за мен.
Има много каузи, зад които искам да застана, и много от тях са базирани върху равните права. Страхувам се да го кажа, но все още живеем в свят, в който равноправието не е фактор, а е време да бъде фактор. Все още, има места по света, където жените не са оценявани такива каквито са, и не им се дава възможност както на мъжете. Има места, където хората не се приемат - само заради тяхната религия, заради техния пол, заради тяхната сексуална ориентация, заради страната, от която идват. Фактори, с които се раждаш. А ти трябва да бъдеш приет и трябва да ти бъде даден шанс. Така че, глобално, може би, това ми е фокуса на живота. Аз имам нужда от това, хората да бъдат приети. Със сигурност, искам да сложа край на много стигми...
Обичате България. Какво е за вас България?
Много труден въпрос. България е дом. България съм аз. България сте Вие. България са всички тези хора с красиво, силно, достойно ДНК, изключително борбени, талантливи, стараещи се, мислещи, учещи хора, вървящи напред. България е красива. България е древна. България е силна. България е дом.
