Наталия Такова-Мазгарева
Тя мечтае за по-морално, по-съдържателно, по-умно, непримиримо и будно утре.
Има две деца, но признава, че за нея балансът между работа и личен живот често е абсолютна утопия.
"По-голямата част от историите, които съм разказвала, наистина са много тежки. Най-тежките житейски. И до днес работя върху себе си в опит да не влагам толкова емоции. Но, без успех. Всеки един случай оставя отпечатък", споделя Мариета.
Мариета Николаева е доказан журналист с над 24-годишен опит в криминалната и разследваща журналистика. Като част от екипа на NOVA тя отразява значими криминални събития и тежки инциденти. Автор е на десетки разследвания, отличени с множество награди. Филмът й „Дрогирани на пътя“ води и до важни законови промени. Автор е на поредица от разследвания за схеми в държавни структури. Удостоена е и с приза на в-к „24 часа“ - „Достойните българи“ през 2006 г.
А сега, месец след като Международната академия за телевизионни изкуства и науки отличи Мариета Николаева с номинация за престижната награда Emmy® в категория „Новини и актуални предавания", тя е номинирана и за „Жена на годината“ 2024 на списание GRAZIA. Прецизната работа по историята за най-голямата трагедия с бежанци в България край Локорско, разказана от нея и оператора Таси Асенов, постави страната ни на световната карта за правене на новини, а авторите й - до най-опитните журналисти от целия свят.
За да бъде избрана и за „Жена на годината“ 2024 в категория „Медии“, Мариета Николаева може да бъде подкрепена в онлайн гласуване на https://woty.graziaonline.bg/ до 19 ноември включително.
Престижният конкурс „Жена на годината“ на списание GRAZIA се провежда за 19-а поредна година, а по време на церемонията на 21 ноември ще бъдат отличени изявени дами от българското общество в 9 категории.
Нямаше как от Edna.bg да не се срещнем с нея, за да разберем какво се крие зад тежкия и усилен труд, свързан с темите, които разработва и представя Ети. Да надникнем с благодарност за позволението от нейна страна във вътрешния й свят и да ви споделим повече за нея с нейните собствени думи в интервюто, което даде за екипа ни:
- Срещаме се дни преди официалната церемония за „Жена на годината“, а ти си номинирана в категория „Медии“. Няма как да не започнем в началото с въпроса: Kак се насочи професионално към медиите?
- Бях студентка в първи курс. Записах се специалност 'Икономика и управление на масмедиите'. Икономика, защото математиката беше моята сила. Завършила съм Софийската математическа гимназия и обичах сложните уравнеия и търсенето на неизвестни.
Още в първи курс реших, че е време да се ориентирам и да започна стъпка по стъпка в професията към която съм се насочила. Медиите. Първото стъпало беше журналистиката. Без никакви колебания избрах криминалната журналистика. В нея има дълбочина, има въпроси без отговори на пръв поглед, има психология. Разбрах, че това е, което искам да правя. И продължих с криминалната, а на по-късен етап и с разследващата журналистика.
- В края на деня как успяваш да се съхраниш или поне да се събереш?
- По-голямата част от историите, които съм разказвала, наистина са много тежки. Най-тежките житейски. И до днес работя върху себе си в опит да не влагам толкова емоции. Но, без успех. Всеки един случай оставя отпечатък.
Хубавата музика и книгите ми помагат да върна баланса в известна степен. Сега съм решила да подновя уроците ми по пиано. Много ме зареждат. Чакам с нетърпемие и кънките на лед. Тренирах дълго време като дете и ми е много любимо.
- Кои са близките хора до теб, които те подкрепят най-силно в тежки и сложни професионални моменти?
- Родителите ми, семейството ми, брат ми. Въпреки, че се старая да ги щадя и да не ги натоварвам допълнително. Няма как да не говоря за работа у дома, защото нашата професия няма начален и краен час. Денонощна е. И често се случва късно вечер, дори през нощта да научавам за инциденти или криминални престъпления. Един такъв беше инцидента през нощта с 46 загинали на АМ "Струма". Страшна трагедия. Майки с децата си...загинаха в този огнен капан.
- Модерният „work – life balance”: Постигаш ли го, утопия ли е?
- Абсолютна употия. Поне за мен. Не мисля, че някога ще го постигна. Нашата професия е по-различна. Особено, когато правя разследване, изцяло се фокусирам върху него. Мисля, премислям как да докажа, как да убедя хората да говорят, защото при тези случаи, повечето се страхуват. Съвсем наскоро започнах работа по един много интересен казус, но всички се отказаха да говоря. Страхуват се. И временно го замразих. Без потърпевши не всеки казус може да направен.
- Нека разкрием и малко повече за теб като човек. Как, например, си почиваш?
- Имам две деца, които са още малки. И бързам след работа да се прибера у дома. Дългите разходки с тях, различните игри, много ме зареждат.
- А какво в ежедневието ти истински те развълнува и докосва, зарежда и разтърсва положително?
- Доволна съм от добре свършената ми работа. Което е трудна задача. Скорпионската ми самокритичност е доста остра. Но и много ми помага. Постоянно ме държи будна.
- За какво утре си мечтаеш?
- По-морално, по-съдържателно, по-умно, непримиримо и будно.
