Кралицата на българската поезия Маргарита Петкова обича да казва, че не крие годините, любовниците и пристрастията си. Тя не може да бъде обяснявана. Тя трябва да се чете. Нейната поезия е конкретна. В нея има драматургия. Нейни стихотворения се превърнаха в някои от най-хубавите песни в нашия живот.
В един обезоръжаващо откровен разговор с Мон Дьо нашата прекрасна Маргарита Петкова отговаря така, сякаш претегля изреченията си с писателска везна: всяка дума се измерва за въздействие, яснота и ритъм.
„Аз съм Маргарита Петкова. Нищо повече и нищо по-малко.“
Говорим си за...
Смята се за „нормален човек като всички останали“, но вярва, че това, което я отличава, е нейният творчески почерк.
Сблъсквала се е с немалко недоброжелатели, времето я учи да се отнася към тях с равнодушие.
„Във всички времена всички неща са ужасно трудни. Няма лесно. Този труден живот добре, че е труден, иначе нямаше да го обичаме.“
Тя живее тук и сега. Не може да не бъде социална личност. Не може да скрие позицията си. Не желае да бъде „натикана в ъгъла“. И изповядва тази философия от десетилетия.
„Има три думи, които трябва да изпълним със съдържание. Чест, доблест, достойнство.“
Изпитва неконролируема нетърпимост към хленченето. За нея най-страшно е да я съжаляват. Показва го преди три години, когато губи дъщеря си.
„Това, което аз съм прибрала в себе си – то си е за мен.“
Смята, че талантът няма обяснение. Цитира Калин Донков „Стихотворението идва“ и добавя от себе си закачливо: „Баница да му направиш, няма да дойде“.
„Имах щастието да общувам с мъже. С всичките букви главни.“
Описва ги като хора „с друго възпитание, с друга отговорност“:
„Един мъж трябва да е отговорен, когато е във връзка, трябва да се грижи за жената.“
„Кралицата на българската поезия“ е титла, която получава от Евтим Евтимов. С напредъка на времето, след всяка следваща премиера тя прераства в „императрица“, „богиня“ и т.н. На въпроса „Живее ли във Вас още тази жена?“ отговаря: „Да. И много добре я поливат.“
„За любовта всичко е вярно и всичко е невярно и това не е противоречие.“
Има четири големи любови. И нито един от тях е баща на децата ѝ. Самата тя осъзнава колко скандално звучи това, но за нея няма друга опция освен безсрамната искреност.
„Любовта говори без думи. Аз после я пиша.“
Докоснете се до още мисли на Маргарита Петкова:
- „Аз какво направих за теб, а ти…“ Колко грешна фраза!
- „Аз всеки ден изневерявам на всички жени в света с теб“
- Той ме научи да (се) обичам
- Тихата вода е най-дълбока. Аз си имам път, а ти продължавай да крещиш от брега
- Не вярвай на сълзите в мъжките очи…
- Ти решаваш дали да си с мене, всичко друго решавам аз!