Алексия Петрова
За един хубав сериал са нужни няколко неща - добър сценарий, който да поддържа интереса на зрителите, добра режисура, за да не се губи правилната посока и преди всичко силен център на всичко това в лицето на главните герои. "Алея на славата", който отправи поглед към една неизследвана от българския малък екран тематика, показа, че е постигнал баланс между тези основни точки. В тази история за големи амбиции, враждуващи фамилии, кулинарни и престъпни войни се открояват като едни съвременни Ромео и Жулиета главните ни герои Милен и Али, изиграни блестящо от Мак Маринов и Радина Боршош. Именно те вдъхват глътката свеж въздух, която прави "Алея на славата" това, което е.
От Edna.bg имахме удоволствието да разговаряме с една половинка от този успешен екранен тандем - Мак Маринов. Убедени сме, че ще чувате уникалното му име все по-често. Милен е неговата първа главна роля. Отговорността, която идва с това, е голяма, но както сами ще се убедите, Мак много добре осъзнава къде се намира по своя път, не е заровил глава в облаците и е съвсем наясно какво му е коствало да стигне до тук. С него провеждаме телефонна "среща" след края на една от поредните му изяви на сцената на Малък градски театър "Зад канала" - в постановката "Пияните". Ето какво имаше да ни каже той, вече "изтрезнял" след ефекта на сцената, за отношението му към ролята му в "Алея на славата", ценните уроци, големите учители и възхищението:
Как се чувстваш в първата си главна роля на екран?
Чувствам се много добре и най-вече чувствам, че усилията ми в тази професия са дали резултат, че заслужено съм стигнал до тази възможност да бъда в главна роля след много работа. Така че съм щастлив. Разбира се, това за мен е и голям шанс, и голяма възможност, за която съм благодарен.
Знаем, че си се подготвял усърдно за кулинарния аспект от "Алея на славата" и си преминал през обучение от професионали готвачи. Има ли някаква допирна точка според теб между работата на актьора и работата на един шеф готвач?
Това е хубав въпрос. Допирна точка със сигурност има по отношение на нивото на стрес, което има в тези две професии. Аз не знаех, че при готвачите, разбира се, при готвачите на високо ниво, всъщност стресът е убийствен. Ако мога да направя някакъв друг паралел, това е може би, че както актьорът трябва да представи всяка вечер най-доброто от себе си пред хора, така и готвачът представя - най-вече чрез храната, но също така носи подобна отговорност.
Обичаш ли да готвиш в свободното си време?
Готвя, да. Нямам някакви извънредни способности в тази област, нито имам особена страст към готвенето, просто предпочитам да ям храна, която аз съм си приготвил. Готвя почти всеки ден. Разбира се, колкото мога - толкова.
Героят ти в "Алея на славата" се движи на границата между доброто и злото. Какъв съвет би дал самият ти на Милен?
Не бих му дал никакъв съвет, защото аз смятам, че той достатъчно добре се ориентира. Всъщност на него му се налага да изпада в ситуации, които се числят по-скоро към злото в името на нещо добро. На практика във всичко лошо, в което се забърква, се забърква с добри намерения, даже не просто добри намерения, а идеална цел - да помогне на близките си, на любимите си хора. Мисля, че в тези случаи такива постъпки трябва да се оправдаят.
Знаем, че не можеш да ни издадеш нищо за следващите епизоди на "Алея на славата", но все пак ще те помолим да ни споделиш само едно - предстоят ли някакви големи обрати в сюжетната линия?
Едно от хубавите неща в този сценарий е, че всъщност постоянно се случват неща, които движат историята напред. Разбира се, за да имат ефект тези неща, те би следвало да са обрати, да са изпълнени с напрежение. Мисля, че в нашия случай е така. Така че, да - случват се много интересни неща. Бих казал, че колкото по-напред отива историята, толкова по-интересно става т.е. сериалът се движи по някакъв такъв вертикал на напрежението.
Ти си отгледан от родители актьори. Кое е най-важното нещо, което си научил от тях за актьорството?
Баща ми не е актьор. Това са някакви такива информации, които не знам защо са се прокраднали в пространството. Майка ми е актриса, баща ми се занимаваше с кино, но от другата страна на камерата. Много съм говорил с майка ми за тази професия, но разговорите ни са били толкова пространни и по някакъв начин задълбочени, че не се е стигало до сентенции. За мен по-скоро е била ценна самата възможност да имам такива разговори с нея, защото тя е много голям професионалист и винаги я слушам. Тя знае много за тази професия и много неща може да ми каже, и ми ги е казвала много пъти, за много роли.
Постепенно от всички тези разговори, от нейния вкус, аз съм формирал и своя собствен вкус, защото тази професия може да се изпълнява и да се върши по много различни начини, зависи какви са личните критерии на самия артист.
Остава ли част от героя, който играеш, у теб дори и след като напуснеш снимачната площадка или театралната сцена?
Предполагам, че е възможно да се случи, но за да се случи, трябва да е наистина много сериозен персонаж. Това не се случва така под път и над път, смятам, че е рядкост. На мен с театрални мои изяви ми се е случвало наистина да ме държи някаква вълна от самото представление, което съм играл, но чак да не мога да изляза от персонаж и така нататък - това са малко измислици честно казано. Мисля, че ако един актьор трябва да бъде откровен, не би ви казал, че не може да излезе от роля и че тези роли са се отпечатали в него.
Героят ти в сериала носи винаги две кръстчета около врата си. В интервю за предаването "На кафе" ти сподели, че тези кръстчета всъщност са лично твои. Уповаваш ли се на религията в нещата, които правиш?
Не мога да кажа, че използвам религията за професията си или за някаква специфична област от живота си. Просто вярвам в Бог, така че би следвало Той да ме съпътства във всичко, което правя, независимо дали е на сцена, независимо дали е свързано с работата ми или с каквото и да било друго. Тези кръстове са просто символ на моята принадлежност към християнската вяра.
Има един известен цитат, който приписват на Пабло Пикасо - "Добрите художници копират, а великите - крадат." Кои са хората в твоята професия, от които си "откраднал" нещо, тези, на които се възхищаваш?
Да, това, което е казал Пикасо, е абсолютно вярно. В тази професия се краде постоянно и отвсякъде, като тук не става дума за плагиатство - тук кражбата е, така да се каже, с положителен знак. Защото когато започнеш да разбираш постепенно повече от тази професия, ти започваш да можеш да виждаш в работата на своите колеги как те стигат до определени неща, как точно работят, как репетират, как играят. Започваш да разбираш какво всъщност правят и можеш на много неща да се научиш. Така че тази професия със сигурност се учи с практика. Тя не може да се преподава теоретично, нито може отнякъде да се научи, без да се прави. В този смисъл, аз винаги съм вярвал, че има още много време, докато мога да кажа категорично "Аз съм истински актьор", защото това се учи постоянно и много дълго време.
Що се отнася до хора, на които съм се възхищавал и се възхищавам - възхищавам се на Деян Донков. Смятам, че той е изключителен. Без да съм гледал много театър в Европа, аз имам едно такова определение за него, че той е най-добрият театрален актьор в Европа. Просто чувствам това, наистина е гигант.
Възхищавам се на много други хора, но ако започна да ги споменавам, ще има някои, които съм изпуснал. Моят професор Ивайло Христов също ми е по някакъв начин еталон в тази професия. Сега репетирам с Христо Гърбов и трябва да ви кажа, че той също е изключително голям актьор. Имах възможност в тези репетиции да видя на какво е способен и наистина е изключителен. Харесвам, разбира се, и много чуждестранни актьори. Хресвам Цветан Алексиев, с когото имам и удоволствие да снимам тук в сериала, харесвам много Ирини Жамбонас, с която също снимаме, харесвам майка ми, харесвам Светлана Янчева, харесвам Владо Пенев, Валентин Ганев, много са.
За финал ще те помолим да ни препоръчаш какво да гледаме - кой филм или сериал гледа последно и те впечатли?
Много ме е впечатли шведският криминален сериал "Мостът". Разбира се, са ме впечатлили и много други сериали, но това е нещо, за което си спомням, че с голямо удоволствие съм гледал. Въобще бих препоръчал да се гледа скандинавско кино - и сериали, и филми.
Един филм, който сега ми идва да препоръчам, е "Планината на девствеността", както и един турски филм на Джейлан, който се казва "Зимен сън".
Прочети също:
- Изгряващата звезда в „Алея на славата“: откъде познаваме талантливия Мак Маринов
- Изкуството да бъдеш хамелеон: как се промени звездата от "Алея на славата" Деян Донков
- Йоанна Начева от "All Inclusive": "Важно е да казваме неща, които извират от душата и сърцето ни"
- Звездата от „Клетката“ Асен Блатечки: Иска ми се да съм толкова добър, колкото моите деца
