Пърл Бък е една изключителна жена, която освен с писателската си кариера, е известна с борбата си против социалното, расово и полово неравенство.
Тя допринася много за промяната на начина, по който американците възприемат Китай, като разкрива в творчеството си бит, душевност и култура, толкова различни от западните. Дете на родители мисионери, детството на Бък преминава в Китай, а впоследствие тя отново се завръща и прекарва няколко години в страната.
Още от Известни
-
Първата "Мис България" Бранимира Антонова на 72: Edna история за красота, любов и сила
-
Асен Блатечки показа любимата си Елеонора на премиерата на новия коледен филм „Заведи ме вкъщи“ (СНИМКИ)
-
Михаела Филева: Когато сме заедно, всички хора около нас изчезват (СНИМКИ)
-
Никол Кидман пред GQ: Често се будя с мисли за собствената си смърт!
Пърл Бък е родена на 26 юни 1892 г. в Америка, но когато е само на 3 месеца родителите й се местят в Китай. Там е отгледана от китайка, която й разказва популярните китайски митове и легенди и запалва за първи път въображението на Пърл към тази необикновена страна.
Когато е на 17 години, става доброволка в „Златната врата”, убежище за китайски робини и проститутки в Шанхай, и се сблъсква с тяхната тежка съдба.
Пак в Китай среща първия си съпруг Джон Бък, за когото се омъжва през 1917 година и следващите няколко години двамата прекарват в бедна селска провинция, която вдъхновява Бък за романа й „Благодатна земя”. По време на брака им, Пърл ражда момиченце, Карол.
Говорим си за...
Първата трагедия, която сполетява писателката е наложителната хистеректомия след раждането, като това я лишава от надеждите й за голямо семейство. Следващият тежък удар, който понася, е откритието, че Карол е умствено изостанала. Тези трагедии не сломяват борбения дух на Пърл Бък, която през 1930 година, издава първия си роман „Източен вятър, западен вятър”.
Малко след това излиза и „Благодатна земя”, за която получава Пулицър през 1932 г. За огромно съжаление този роман е издаден на български единствено през 1939 година и сега може да се намери само като антикварно издание.
Пърл Бък продължава да пише и издава още около 70 романа, като един от най-известните е „Павилион за жени”, една изключителна история за любовта и човешкия дух (отново може да се намери само при антикварите).
Тя пише още биографии, нехудожествена литература, разкази, както и много статии, свързани с правата на жените.
През 1938 година получава Нобелова награда за литература за „богато и вярно описание на селския живот в Китай и за биографичните й шедьоври“. Тя е първата американка, която е удостоена с тази престижна награда.
До края на живота си Пърл Бък не престава да се бори за правата на малцинствата и жените.
В личен план щастието й се усмихва, когато сключва брак за втори път с издателя си Ричард Уолш през 1935 година.
Пърл Бък умира на 80 години от рак на белия дроб, след един дълъг и ползотворен живот.
Тя е сред основателите на първата международна агенция за осиновяване на деца от смесени раси.
Пърл Бък привлича вниманието на американското общество върху расизма, сексуалната дискриминация и съдбата на деца, родени от азиатки и американски войници, които са били разположени в Азия – болезнени теми във време, в което все още е трудно да се говори за тях.
Думите не стигат да опишат величието на тази жена, която освен с литературните си успехи, ще бъде запомнена и с посвещаването си на редица социални каузи.
The American author Pearl Buck grew up in China and so spoke both Chinese and English. She was awarded the #NobelPrize in Literature 1938 "for her rich and truly epic descriptions of peasant life in China and for her biographical masterpieces" pic.twitter.com/w5q2Rqgeka
— The Nobel Prize (@NobelPrize) March 4, 2018
За 40 години професионална кариера с изключителен талант създава 80 творби, изгражда живи образи със стремежът им към човешко разбирателство, като преодоляват расовите различия и граници.
Два от най-запомнящите се и вълнуващи нейни цитата остават: "Любовта умира едва когато развитието спре", както и "Много отдавна беше разбрала, че престорената отстъпчивост е винаги по-силна от явната съпротива, а бързото признаване на грешката е вече доказателство за неоспоримата правдивост в останалите действия." (от книгата "Павилион за жени")
Прочети още:
- "Жените несъзнателно забелязват хиляди малки детайли, несъзнателно ги съпоставят и наричат това интуиция": незабравимите цитати на Агата Кристи
- Астрид Линдгрен - жената, която ни дари с най-красивите детски спомени!
- „Да си жена. Да пишеш“ – дамските фигури в българската литература
- „Тя светеше прекалено ярко за този свят“: красивите мисли на вечната Емили Бронте