„Шоубизнесът е корупция на всички нива”.

Това заяви изпълнителят Любо Киров пред Мариян Станков – Мон Дьо. Този път Любо Киров не просто говори за музика – той задава въпросите открито. А гласът му вече не е само музикален, а и морален.

Въпреки професионалните успехи, Любо Киров не поставя себе си на пиедестал:

„Аз не съм велик. Бог може да е велик. Знам колко добър искам да бъда, но знам и колко не съм добър в това, което правя. И аз сега съм 10 пъти по-добър певец от преди 20 години.”

Освен това допълва, че сега е определил за своя кауза да създаде среда в музиката без корупция. 

"Ето нещо, което много ме дразни в последно време. Слух се пуска, че Любо почна да говори само за пари. Аз говоря за продадени билети, което означава успех на дадения изпълнител. Аз не говоря за пари. За пари говорят тези, които раздават билетите, за да се правят на това, което не са,” казва той.

За първи път Любо Киров поставя фокуса върху скритото, според него, в българската музикална индустрия. Той казва, че говори не само като артист, но и като човек, който се е сблъскал с невидимите стени на система, изградена върху връзки, услуги и фалшиви награди.

Корупционният модел, който описва – на принципа "услуга за услуга", компрометира не само качеството на музиката, но и възможността на младите таланти да пробият честно в бранша.

В интервюто Киров прави ясна разликата между реално присъствие на сцена и изкуствено създаден имидж чрез спонсори, манипулирани ротации и празни награди. За него стойността на един артист се измерва не в броя на завъртанията по радиото, а в броя на продадените билети и пълната зала пред него.

С директност той вдига завесата над теми, които рядко се обсъждат за българския шоубизнес и назовава нещата такива, каквито са според него: система, пропита от корупционни практики, фалшиви геройства и празни зали, прикрити зад бляскави заглавия.

„Аз ще пея без пари на вашето парти, а вие ще ми въртите песента по радиото“ – така описва той един от най-баналните, но и най-разрушителни механизми на тази индустрия.

В интервюто пред Мон Дьо Киров поставя важен въпрос: защо артисти, които уж пълнят зали в София, не могат да съберат и сто души в провинцията? Защо в малките клубове, където би трябвало да кипи живот, няма публика? Отговорът според него е прост: не се казва истината.

Цялото интервю вижте във видеото