Днес – 19 октомври, отбелязваме Деня на българския лекар.

По повод празника нашите приятели от „Българияте - Забравените постижения“, ни припомнят историята на една жена, чието име е известно в Габрово, но трябва да знаем всички ние – д-р Тота Венкова.

Тя е една от първите лекарки в Следосвобожденска България.

Тота се ражда в Габрово през 1865 г., а житейските ѝ неволи я връхлитатат със страшна сила от ранна детска възраст, когато остава сираче. Благодарение на доброжелатели от нейния град, момичето успява да се изучи, дори започва работа като учител. С избухването на Руско-турската Oсвободителна война всички училища в Габрово са превърнати в лазарети.

Градът приютява ранените от боевете при Шипка и Стара Загора, истински герои са местните учителки, които успяват да спасят много от войниците от сигурна смърт.

След тежките години на изпитания по време на войната, Тота започва да възприема медицината като свое призвание и посвещава живота си на науката. Габровката печели стипендия и заминава да учи медицина в Санкт Петербург.

Там Тота превръща призванието си в професия и получава сериозна за времето си научна подготовка. След завръщането си в родината през 1886 г. става известна като д-р Тота Венкова – първата дипломирана лекарка в следосвобожденска България.

Следва нова специализация по акушерство и гинекология във Виена. В Австрия тя изучава новаторски медицински методи и заимства добри практики, които пренася по-късно по родните земи.

С годините белодробното й заболяване се засилва, но това не пречи на д-р Венкова да помага и образова хиляди бъдещи майки. Дома си на ул. „Солунска“ 13 в София превръща в безплатен консултативен център по акушеро-гинекология. По време на Първата световна война Тота се грижи за много семейства на заминали български войници. Към фронта изпраща и колети с медицински пособия от първа необходимост.

През 1920 г. Тота Венкова написва своето завещание като оставя цялото си имущество в полза на любимия си български народ. Всичко, което има разпределя за болници, медицински и образователни центрове. Дарява на санаториума „Фердинанд I“ в с. Искрец 500 000 лева за обзавеждане и лечение на туберкулозно болни деца.

На училището в Габрово, където започва научната си кариера – 500 000 лв. Голяма сума получава и Софийският университет „Св. Климент Охридски“. Днес най-голямата болницата в Габрово носи нейното име.

Д-р Тота Венкова е ярък пример за активната научна и обществена дейност на българските жени преди и след Освобождението.

Благодарение на нея и на много други знайни и незнайни български лекарки, и учителки са спасени хиляди деца, войници и хора в неравностойно положение по време на тежките войни, в които България участва в края на XIX и началото на XX в.

Габровската самарянка д-р Тота Венкова умира през зимата на 1921 г. в София. На гранитната ѝ надгробна плоча, изповедникът на завещанието ѝ изписва:

„Лекарка за болните, приятелка на бедните, майка за безприютните“.

За нас, които живеем век по-късно, остава да се запитаме дали можем поне малко да се доближим с действията си до тази велика българка.

Oще известни българки

Забравените българки: Димитрана Иванова, заради която имаме равни права с мъжете

Яна Язова - писателката, на която не простиха за таланта и красотата