Лариса Ренар към читателите на Edna.bg: наслаждавайте се на процеса, както и на самите себе си по този път

Почитатели сме на Лариса Ренар от години, затова когато ни се отдаде възможността да се срещнем с нея на живо и да разговаряме* за всичко, което ни вълнува относно женските енергии и преоткриването на женствеността, нямахме търпение да споделим наученото с вас.

Видяхме се с Лариса непосредствено след събитието „WOW Семинар: Кръгът на женската сила“, в което заедно с Наталия Кобилкина, тя за пореден път накара жените да вярват в себе си, да мечтаят, да виждат по-добрата страна на света, да носят знанието, че настоящето зависи само от нас.

Ето какво сподели още Лариса специално за читателите на сайта:

Edna.bg: Кога разбрахте, че именно съветите за жени, за развиване на женствеността и женската сила са ваше призвание?

Лариса Ренар: Беше преди 18 години. Знаете ли, че една жена създава много неща на този свят, реално тя му влияе. Влияе и върху хората, които са около нея: мъжът, колегите, децата.

Бях обучена от жена-шаман от Северна Америка, подчинена с природните знания и стихии. Тя ми сподели, че вижда в мен един светъл човек и иска да предава своя опит чрез мен. Разбира се, след това аз положих много усилия да се науча и да съединя всички тези нови учения в едно. По този начин успях да събера древните познания и съвременните психологически подходи.

Edna.bg: Разкажете ни за труден момент от вашия живот, как сте намерили сила да продължите напред? За вас знаем, че сте вдъхновяваща и известна жена, но вероятно и вие неведнъж сте се сблъсквали с проблеми. Какво правите, какво си казвате, как действате в такива моменти?

Лариса Ренар: Сега ще ви разкажа за последната такава ситуация – тя се случи, когато реших да се кандидатирам за президент на Русия. В този момент много хора около мен просто се изплашиха, никой не очакваше такова желание, такава новина от моя страна. Колегите ми не ме подкрепиха, децата ми също казаха, че не съм готова, любимият ми мъж също не прегърна идеята с отворени обятия. Осъзнах, че съм сама, че никой не ме подкрепя. Сблъсках се с действителността - вървях нанякъде и всичко бе неизвестно. Същевременно нямаше на кого да се облегнеш, кой да ти бъде опора.

Всички ние минаваме през такива моменти – в отношенията, в кариерата. Тук най-важното е да разбереш дали това, което правиш, е важно за теб самата. И дали ти имаш желание и хъс да го правиш въпреки всички, въпреки липсата на подкрепа от страна на хората, на които държиш.

Така беше и с женските практиките – когато започнах да правя семинари на тази тема, имаше хора, които ми се смееха, имаше такива, които считаха действията ми за глупави. Имаше издателства, които отказаха да издадат книгите ми. В този момент е важно да разбереш, че нямаш избор, просто трябва да се бориш и да го направиш. Да не спираш. И да вярваш, че тези действия имат смисъл за теб. Важно е да продължиш, дори нещата да не се получават на секундата.

Аз, като всеки нормален човек, също минах през етапа, в които мислех „Те са прави“, „Отказвам се“. През главата ми минаха доста хипотетични сценарии и вече дори обмислях варианта да се откажа от идеята си… Но тогава усетих, че губя енергията си, чувствах се като буквално като мъртвец. Тогава си казах „Не е важно кой какво мисли, важното е, че аз го искам“.

Така усетих много мощен вътрешен порив на сила в мен. Малко по малко всички близки и колеги започнаха да ме подкрепят, нищо че преди не бяха съгласни с хрумката ми.

Всъщност, ако трябва да съм по-ясна – постигането на една мечта има 5 основни етапа:

Първо е формирането на оптимизма.

Второ идва разбирането, че тази мечта изисква усилия, време, знания, пари. Това е моментът, в който започваме да си задаваме въпроса „Наистина ли го искам?“

После идва пиковият момент на отчаянието – времето, когато си казваме, че мечтата ни не е възможна. Много хора се предават точно в този миг.

Но ако не се откажем, идва следващият последен етап – наричам го информиран оптимизъм – знаем всички трудности, през които трябва да се премине, но вече осъзнали ги, започваме да действаме по стъпките на осъществяване по-лесно.

След това става още по-леко и прекрасно и тогава настъпва успехът.

Това е във всички области, дори и в личните отношения. Така и една жена, която търси своята половинка и все още не е намерила подходящ партньор, достига точно този момент на песимизъм „Всичко съм направила, какво още е нужно“, но ако е последователна, любовта идва много скоро.

Edna.bg: Дайте 3 съвета за българските жени, които искат да развият себе си в една по-добра и по-женствена посока?

Лариса Ренар: Да не забравят, че притежават магнетичност, една от най-мощните женски сили.

Никога да не пренебрегват усещането за красота, която всяка от нас притежава.

И последно, но не на последно място – да използват всички сетива на чувствата, да се наслаждават с всяка клетка на тялото си на всичко, което се случва около тях – музика, докосвания, вкус, ухания.

Edna.bg: Възможно ли е една жена, която не вярва в своята женска сила, да успее да препрограмира ефективно и дълготрайно мисленето си и да разчита повече на своята женственост и енергия?

Лариса Ренар: Разбира се, че е възможно. Важното е да проумеем, че жената е отделна Вселена, тя трябва да бъде грижовна към мъжа до себе си, но не бива да се разтваря изцяло в тази връзка. Отношенията на мъжа и жената са като съюза между две брачни халки. Хубаво е да има събраност помежду ни, но е добре да имаме време и пространство и за самите нас, за нашите желания и потребности.

Ние, жените, трябва да си позволяваме по-често да бъдем слабите, онези, които имат нужда от закрила и мъжко силно рамо. Грешка е, когато заемаме позицията на майки или момиченца – мъжът трудно се справя със съпруга, която е приела ролята „майка“ твърде дословно и дава единствено нареждания – сякаш на малко дете. Към жена, която пък се държи като непораснало момиче, мъжете също нямат уважение. Жената трябва да бъде в хоризонтала със своята женственост – само така мъжете я приемат сериозно и тя привлича към себе си правилните емоции от тяхна страна.

Edna.bg: Винаги се твърди, че е непостижимо – но все пак – има ли начин една жена да е еднакво успешна в кариерата, в семейството, в грижите за децата, и изобщо – да се справя чудесно с всички сфери на живота?

Лариса Ренар: Истината е, че трябва да даваме вниманието си изцяло и единствено на този, с когото се намираме в момента. Когато се приберем от работа, има време и за децата, и за мъжа, и за дребни задачи из дома. Разковничето е да сме напълно отдадени на конкретното действие. Без телефон, без телевизор, без разсейване. След дълъг ден в офиса можем да си поиграем с децата 1 час, после да дарим с внимание и мъжът ни, да вечеряме с него, да се нахраним вкусно, да правим любов… без да мислим за служебни дела.

По същия начин е добре да действаме и на работа – когато сме в офиса, често мислим за отношенията ни, за любимия човек, за децата ни, за лични грижи. Нямаме фокус над професионалните си задачи. Ако сме достатъчно концентрирани, за 1 час можем да направим толкова много неща, които иначе биха ни отнели цял 8-часов ден. Понякога се получава така, че уж всичко правим, но в края на деня равносметката е, че нищо не е свършено както трябва – това е защото не сме на 100% в нито едно от тези направления – нито в работата, нито в дома.

Ключът е в думичките „тук“ и „сега“ и концентрацията на момента. Без отлагане и без разсейване.

Edna.bg: Какво обичате да правите през свободното си време?

Лариса Ренар: Обичам да чета, за мен е много важно да се чете. Наскоро прочетох „Теория на хаоса“, напоследък си намирам четива на теми за социалните промени и бъдещето, за това как ние променяме реалността, но по женския начин, за лидерството, за властта. За мен е много важно да научавам нови неща с всеки изминал ден и четенето е един от най-приятните и разпускащи начини да го правя.

Edna.bg: Женската интуиция важна ли е за женската власт?

Лариса Ренар: Често битува схващането, че жената не притежава лидерски качества, защото е по-нежна, по-склонна на компромиси, по-състрадателна и съчувстваща. Истината е, че ние ставаме чудесни мотиватори, модели за подражание, лидери на мнение – просто го постигаме по друг начин – наш, женски, който мъжете не разбират. Жената просто има друг подход, тя отдава свобода, по-мечтателна е, не е така рязка и категорична като мъжа, но нейните ръководни умения са неоспорими.