Преди повече от четири века едно 17-годишно момиче, лейди Джейн Грей, е провъзгласено за кралица на Англия. Нейното управление продължава само 9 дни и завършва трагично.
От всички предатели, екзекутирани в Лондонската кула, нейната история е най-тъжната. Тя става невинна жертва не само на политическите борби, в които не взима участие, но и на манипулациите, амбициите и предателството на най-близките си.
Джейн е родена през 1537 г. и много вероятно да е кръстена на Джейн Сиймор, която наскоро е станала третата съпруга на Хенри VIII.
Майката на Джейн, Франсис Брандън, е племенница на самия крал, а баща ѝ се казва Хенри Грей, маркиз на Дорсет. Джейн е най-голямото дете в семейството, но фактът, че е момиче, е горчив удар за родителите ѝ, които копнеели за син и наследник.
В крайна сметка те осъзнават, че момичето все пак може да им бъде полезно, тъй като във вените му тече кралската кръв на Тюдорите. Така Джейн израства обградена с удобства и добри учители, но и натоварена с амбициите на родителите си, които в крайна сметка ще доведат до нейната гибел.
През 1537 г. третата съпруга на Хенри VIII Джейн Сиймор умира, след като го дарява със сина, за когото той отдавна мечтае, принц Едуард.
Родителите на малката Джейн Грей прекарват няколко години, кроейки планове да я омъжат за него и по този начин да я направят кралица на Англия.
За да се превърне в достоен претендент за кралския трон, Джейн трябва да получи отлично образование. Едва навършила 4 години, тя вече има собствен учител, който да я направи достойна за бъдещата ѝ роля. Въпреки че е умно и будно дете, родителите ѝ са безпощадно строги към нея и дори ѝ посягат при най-малката грешка.
Най-щастливите години от живота на Джейн са може би тези, които прекарва в кралския двор под любящите грижи на шестата съпруга на Хенри VIII, кралица Катрин Пар. Тя помага на способното дете в обучението му и вероятно прави за него нещо още по-съдбоносно – подтиква го да се обърне към новата вяра, протестантството.
След като Хенри VIII умира през 1547 г., неговият син Едуард VI, тогава 9-годишен, става крал. Двете по-големи деца на покойния монарх, Мери и Елизабет, са пренебрегнати, защото са жени.
10-годишната Джейн Грей отива да живее в двореца Челси с овдовялата Катрин Пар. Скоро след това Катрин се омъжва за чаровния и хитър лорд Томас, брат на покойната кралица Джейн Сиймор и вуйчо на младия крал.
Амбициозният Сиймор обединява усилия с родителите на Джейн в заговор да я омъжи за невръстния крал. Той щедро заплаща на семейството ѝ, за да я направят негова подопечна. В замяна им гарантира, че скоро ще видят дъщеря си като кралица на Англия.
Всъщност Едуард VI няма интерес към своята братовчедка и предпочита да се ожени за Мери, кралицата на Шотландия.
През 1548 г. обаче животът на Джейн се променя, когато Катрин Пар умира, а Томас Сиймор е осъден за предателство. Така момичето трябва да се върне у дома.
При Едуард VI Англия се превръща в протестантска държава, но през 1553 г. младият крал умира. Джон Дъдли, херцог на Нортъмбърланд, който е бил сред приближените на младия крал, започва да крои прибързани планове да попречи на Мери или нейната полусестра Елизабет да наследят трона.
Според заговора короната трябва да отиде при братовчедката на покойния Едуард, лейди Джейн Грей.
Целта на Дъдли е да остане на власт, а Джейн е единственият член на кралската фамилия, който е подходящ за тази роля, заради своята вяра – протестантството. Това я прави идеалният кандидат за трона в очите на онези, които подкрепят Реформацията.
Дъдли убеждава родителите на Джейн, които вече са херцог и херцогиня на Съфолк, да се съгласят на брак между Джейн и неговия син, лорд Гилдфорд Дъдли. Девойката се омъжва насила, като остава безразлична към съпруга си, а по-късно отказва да го нарече крал.
Крал Едуард умира на 6 юли, а след броени дни лейди Джейн, на която Дъдли съобщава, че Едуард VI я е посочил за своя наследница, е провъзгласена за кралица. Тя е принудена да приеме короната на Англия, треперейки от страх.
Когато всички коленичат пред нея, Джейн припада. След като се съвзема, тя заявява гордо и смело: „Короната не е мое право. Не ме радва. Мери е законният наследник.“
Съпругът и родителите ѝ обаче я принуждават да изпълни волята им и в крайна сметка тя трябва да отстъпи.
Настаняването на Джейн в Лондонската кула през юли 1553 г. може да изглежда като лоша поличба, предвид тъжния ѝ край, но това е дългогодишна традиция. По това време новите монарси пребивават в кралските покои в Лондонската кула между възкачването на трона и официалната коронация.
Коронясана на 9 юли 1553 г., Джейн управлява Англия само 9 дни, преди да бъде свалена и затворена в Лондонска кула. Нейното управление е най-краткото в английската история.
Народът не знае коя е Джейн и не я припознава като кралица. Подкрепата на хората е за Мери Тюдор, наследник според акт на парламента (1544) и завещанието на Хенри VIII (1547).
Дъщерята на Хенри VIII е провъзгласена за кралица с големи тържества и признание, а Джейн остава в кулата, очаквайки зловещата си съдба. След като разбира какво се е случило, Джейн иска да си отиде у дома, но я очаква поредното предателство. Баща ѝ бяга от Кулата, оставяйки я на произвола на съдбата.
Лейди Джейн и съпругът ѝ са изправени пред съда за държавна измяна на 14 ноември 1553 г. Тя се признава за виновна и е осъдена на смърт. Въпреки че не се е стремила към трона, Джейн е виновна за предателство и Мери се опасява, че момичето може да вдъхнови протестантски заговори срещу нея. Новата кралица обаче отлага присъдата и държи Джейн в затвора, където се грижат добре за нея.
Говорим си за...
Смята се, че Мери не желаела да погуби Джейн и възнамерявала тихомълком да я освободи един ден, веднага щом самата тя се сдобие с католически наследник, който да управлява Англия след нея.
За съжаление обаче животът на Джейн е обречен заради безскрупулните амбиции на нейните близки.
Кралица Мери възстановява католическата вяра в Англия, което възражда законите против ерес, според които всеки, който отказва да приеме тази религия, бива изгарян на клада. Освен това тя избира за свой съпруг принц Филип от Испания, заклет католик, но поданиците ѝ не искат чуждестранен принц да ги управлява.
В началото на 1554 г. сър Томас Уайът организира голям бунт срещу предложения брак, който е жестоко потушен. Бащата на Джейн е един от бунтовническите лидери и отново прибързано провъзгласява дъщеря си за кралица, акт на държавна измяна. Джейн не знае нищо за това, нито има нещо общо с въстанието, но това вече няма значение за онези, които виждат в самото ѝ съществуване опасна заплаха за кралицата.
Съветниците на Мери настояват тя да убие всички, които могат да възбудят всякакви по-нататъшни протестантски заговори или бунтове.
Историците твърдят, че когато разбира, че ще умре, 17-годишната Джейн смирено казва: „Готова съм и се радвам да сложа край на тежките си дни“.
Като последен акт на милост кралица Мери изпраща абата на Уестминстър да убеди Джейн да приеме католическата вяра. Момичето трябва да се отрече от протестантските си вярвания, за да оцелее. Тя обаче категорично отказва. Безкрайните политически интриги и пагубни амбиции на най-близките ѝ са изтощили крехката девойка и я карат да предпочете смъртта.
На 12 февруари 1554 г. Джейн е готова да умре, вървейки към ешафода. Тя е спокойна и смела, изкачвайки се по стълбите.
„Добри хора, дошла съм да умра според закона“, казва тя пред тълпата, след което добавя, че е виновна за заемането на трона, но никога не го е искала. „Аз умирам като истинска християнка“, завършва Джейн, преди да бъде обезглавена.
За съжаление липсват официални портрети на лейди Джейн Грей. Царуването ѝ е толкова кратко, че кралските художници не успяват да увековечат лика ѝ.
Нейната съдба е толкова тъжна и трогателна, че през годините се появяват много легенди, че духът ѝ все още витае из Лондонската кула.
Прочетете още:
- Ексцентричната, своенравната, модерната: животът на последната френска кралица Мария-Антоанета
- Любовната афера на кралица Виктория, която застава срещу всички табута
- Вещицата на Англия: виновна ли е Ан Болейн?
