Попаднах на една книгите на Педро Хуан Гутиерес преди около 6 години. Това беше времето, в което Буковски и неговият стил сякаш заляха страната ни, което можеше да означава само едно - това, което имаш да каже Гутиерес, беше на мода. 

Мръсният реализъм сякаш ни докосна с вълшебна пръчка и освободи съзнанието ни от предразсъдъците на обществото и историята. 

Запленени от разказите за секс, мръсотия и страна, до която никой не се беше докосвал, читателите на "Мръсна хаванска история" просто полудяха по стила на Гутиерес. 

Снимка: netinfo

Така и никой не разбра, че той говори за нещо много силно от всичко изброено. Той "облича" битова перелина на демокрацията и свободата - - фундаментите за всеки народ. И застава на позицията: Трудно е да ги достигнеш, още по-трудно е да ги поддържаш.

А той би трябвало да знае най-добре, нали? Животът му се лъкатуши между свободата на словото и свободата на духа. И двете - трудно постижими.

Педро Хуан Гутиерес е роден през 1950 г. в Матансас. Започва работа единайсетгодишен като продавач на вестници и сладолед. Работил е като инструктор по плуване и кану-каяк, селскостопански работник, строителен техник, дизайнер, радио-водещ и журналист.

Той е художник, скулптор и автор на няколко поетични книги. Живее в Хавана, където се издържа от писане и рисуване. Романът му „Мръсна хаванска трилогия“ (1998) е световен бестселър, преведен е на петнайсет езика. 

Прочетете част от неговата книга "Мръсна хаванска история" ТУК ► ► ►

Педро Хуан Гутиерес е забранен за четене в Куба, но продължава да живее там. Придобил е световна известност с „Мръсна хаванска трилогия“ (Trilogia sucia de La Habana, 1998) и поредицата Centro Habana, в която влизат El Rey de La Habana, Animal tropical, El insaciable hombre araсa и Carne de perro. 

Снимка: netinfo

Ако ме питате какво е Куба, тя е точно това - страст, гордост, граници и вътрешна свобода. Завинаги Куба ще остане символ на борбата и на опияняващия живот. 

Начин да се стигне до границата на литературата, до границата на героите, да не се скрива нищо за героите. Това е, което аз разбирам под мръсен реализъм. Има хора, които мислят, че мръсният реализъм означава да се говори за материалната мръсотия, каквато има в Сентро Хавана, или да описваш сексуални сцени. Но за мен да пишеш по този начин означава да стигнеш до предела на всеки герой, да не скриваш нищо.

Снимка: netinfo

Според мен в литературата има едно основно нещо – аз разбирам литературата като акт на размисъл, на анализ, на прямота и живеейки живота – да го изследваш. Създавам литература, не журналистика, нито пък документ за нещо – напълно откровено, опитвайки се да кажа онова, което никой не се осмелява да каже. И издател, на когото не му харесва моята книга – да не я издава…

Прочетете част от неговата книга "Мръсна хаванска история" ТУК ► ► ►

Още интересни статии, които да прочетете:

• Провокирай ума си: къси разкази с неочакван край
• „Времето е наркотик. Твърде много от него те убива” - великият Тери Пратчет и неговите думи
• "Смисълът на живота има вкус на устни" - Ромен Гари, писателят на жените