Момичето от Ипанема: Несподелената любов, вдъхновила една от най-романтичните песни

Висока и с тен, млада и прекрасна.
Момичето от Ипанема върви и
когато минава, всеки, когото подминава, възкликва „Аааа!“

Почти всеки е чувал тези думи поне веднъж. Това гласи припевът на една от най-романтичните песени, създавани някога - "Момичето от Ипанема". Тази мелодична песен в стила на боса нова събужда в нас жаждата за лято, желанието да се влюбим и да се разтопим в това чувство. Нейните начални акорди мигновено те откъсват от реалността.

Не е случаен дългият живот на "Момичето от Ипанема" като летен хит. Песента се радва на голям успех още от създаването си. През 1964 г. печели "Грами" за песен на годината и се превръща в едно от най-често изпълняваните парчета (на 21-во място в BMI) и едно от най-често записваните такива. Изпълнявали са я Астрид Жилберто, Стан Гец, Франк Синатра, Ела Фицджералд, Мадона, Шер и редица други музиканти от различни епохи и поколения.

16 песни за раздяла и техните драматични истории

Зад популярната мелодия обаче се крие една реална история за неосъществена любов, на която всъщност се дължи магическото очарование на "Момичето от Ипанема".

През 60-те години Бразилия дава на света боса нова, музикален стил, базиран на самбата, но около 10 пъти по-нежен и по-мек. Колкото и невероятно да звучи, едно истинско момиче от Ипанема вдъхновява бразилския композитор Антонио Карлос Жобим и португалския поет Винисиус де Мораес, когато я забелязват на известния плаж на Рио де Жанейро. Те композират песента през 1962 г. и тя става хит през 1964 г., когато е записана от Aстрид Жилберто и Стан Гец.

Това момиче се казва Елоиса Пинто и днес е 80-годишна баба. През 60-те години на миналия век обаче тя е знойна красавица, която кара мъжете да въздишат по нея. 

Именно през 1962 г. Жобим вижда за първи път момичето. Почти всеки ден една девойка минава покрай бар Велосо в артистичния и модерен тогава квартал Ипанема в южната част на Рио. Облечена в своята училищна униформа или в бански от две части, висока, със загар, млада и прекрасна, с дълга кестенява коса, зеленикави очи и съблазнителна походка. Ежедневните ѝ разходки са придружени от подвсирквания и закачки от приятелите на Жобим, които тя отминава без интерес, гледайки право напред. Бразилецът моментално се влюбва в нея.

Срамежлив по природа, Жобим така и не събира смелост да я заговори. По онова време все пак той е женен мъж, има две деца и вероятно е два пъти по-възрастен от младата красавица. Всеки ден той отчаяно чака онзи миг, в който тя ще подмине бара, просто за да я зърне. Жобим моли Мораес да го придружи в чакането. Когато един ден тя най-сетне минава, Жобим казва: „Не е ли най-прекрасната на света?", а Мораес отговаря: „Тя е пълна с благодат". И тук се отприщва искрата на вдъхновението - Мораес надрасква първите два стиха от португалската и оригинална версия на песента върху салфетка. Името ѝ е „A Garota de Ipanema".

Песента се радва на мигновен и поразителен успех. Бразилия тъкмо се съвзема икономически, спечелила е последните две Световни купи и общо взето процъфтява. Наред с това международният успех на песента още веднъж доказва колко красива и изпълнена с живот страна е Бразилия.

Големият въпрос още тогава, разбира се, е, кое е това момиче. Жобим и Мораес се стараят да пазят своята тайна. Колкото по-мистериозно е всичко, толкова по-голямо е любопитството и по-всеобхватна е магията на песента. Едни са убедени, че образът на момичето е поетична измислица, докато други търсят реалната личност. Много жени в Ипанема започват да вярват, че именно те са вдъхновили написването на песента, тъй като отговарят на описанието на момичето в текста.

Момичето от Ипанема е всъщност Елоиса Енеида де Менесез Паес Пинто, родена и израснала в Рио де Жанейро, истинска кариока. Дъщеря е на генерал от армията, с когото майка ѝ се развежда, когато Елоиса е на 4 години, и живее само на няколко пресечки от прочутия бар Велосо. Младата дама надали е предполагала, че някога красотата ѝ ще бъде възпята в песен. На 17-годишна възраст тя е срамежлива и неуверена. Зъбите ѝ са малко криви, убедена е, че е твърде слаба, страда от астма и има кожна алергия по лицето.

Истината за песента девойката научава чак през 1964 г. Приятели я запознават с Жобим, който впоследствие ѝ предлага брак. Елоиса обаче знае, че той има семейство и че тя е твърде млада за него. А освен това друг мъж е в сърцето ѝ - младежът Фернандо Пиньейро от заможно бразилско семейство.

Светът научава за истинското момиче от Ипанема през 1965 г. Мораес разкрива истината по време на специална пресконференция, целяща най-вече да обори клевети, слухове и да предотврати конкурси за красота, възползващи се от името на песента. Там той, придружен от Елоиса, казва:

„Тя е златно момиче, смесица от цветя и русалки, пълна с благодат. Но тя е и тъжна, защото знае, че младостта отминава и никой не е в състояние да задържи красотата. Тя е дар от живота с неговите меланхолни и красиви възходи и падения".

За един ден Елоиса се превръща в сензация. Обсипана е от професионални предложения, договори за реклами и куп други изкушения, които славата носи подир себе си. Но всичко се случва в Бразилия през 60-те, една страна на мачизма, а Елоиса е едно добро и скромно момиче.

През 1996 г. в своята автобиография „Por Causa do Amor" тя пише следното: „Философията на средната класа е да обезкуражава и потиска жената. Единственото изискване от нея е да бъде добра майка и домакиня". През 1960 г. в Бразилия едва 12% от жените работят, а само 20% от тях постъпват в университет. Мачизмът е поставил всичко под свой контрол. До 1991 г. в Бразилия е позволено на мъжа да убие жена си, ако тя бъде хваната в изневяра.

През 1966 г. Елоиса се омъжва за мъжа на мечтите си Фернандо, отказвайки всички съблазнителни предложения. Нещата се променят радикално през 1978 г., когато финансови несгоди разтърсват из основи семейството ѝ, а тя вече е майка на 4 деца, за които трябва да се погрижи. Това принуждава Елоиса да се възползва от своя ореол на „Момичето от Ипанема", осигурявайки семейна стабилност.

Тя се превръща в собственик на два бутика (отворили врати през 2001 г.) в Сао Паоло и в Рио, кръстени на песента, в които се продават бански костюми. Елоиса печели и съдебно дело, повдигнато от защитниците на авторските права на Мораес и Жобим. Причината е линия тениски, върху които са щампирани първите два стиха на песента. Съдът отсъжда в полза на Елоиса през 2004 г. с мотива, че без нея песента не би съществувала. Така истинското момиче от Ипанема се превръща в икона на бразилския феминизъм.

Елоиса сякаш оставя неизлечима следа в живота на Жобим. През 1976 г. на 49-годишна възраст Жобим се запознава с 19-годишната фотографка Ана Беатрис Лонтра, за която се жени през 1986 г. Твърди се, че тя поразително е приличала на Елоиса.

9 любовни афери, които промениха света

Прочетете още:

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти

Не просто футбол