Днес се навършват 111 години от смъртта на великия американски писател.

Марк Твен е литературен псевдоним на Самюъл Лангхорн Клемънс.

Той е американски писател, журналист и хуморист. Най-известен е със своя роман „Приключенията на Том Сойер“ и неговото продължение „Приключенията на Хъкълбери Фин“, често определяно като един от Великите американски романи.

В началото на XX век Твен е смятан за „най-големия американски хуморист на своето време“, а Уилям Фокнър го нарича „бащата на американската литература“. Години по-късно Ърнест Хемингуей ще напише: „Цялата съвременна американска литература произхожда от една книга на Марк Твен, наречена „Хъкълбери Фин“.

 

 

 

 

View this post on Instagram

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A post shared by Los libros del Mississippi ed. (@libmississippi) on Apr 21, 2020 at 12:43am PDT

През 1835 - годината, в която прелита Халеевата комета, се ражда и Самюъл Лангхорн Клемънс, когото по-късно всички ще нарекат Марк Твен. Той расте в дълбокия американски юг свободен и палав, заобиколен от широки полета и тесни улички. Този период от живота му е повлиял значително на по-нататъшното му развитие като личност и творец. Много от детските си щуротии и пакости той включва в произведенията си, а детето в него никога на умира въпреки превратностите в живота му.

Безгрижното детство на Марк Твен свършва за един ден, когато баща му умира от пневмония. Едва дванадесетгодишен, Твен се сбогува с безоблачното щастие и волност. Спира да ходи на училище и вместо това започва да учи за печатар при редактора и собственика на вестник „Куриър“. Наградата за труда му като чирак не е парична, той получава храна и дрехи. Тъй като собственикът на вестника е бил любител на икономиите, на Марк Твен му се е налагало да краде по малко картофи и чесън, за да не умре от глад. Това са най- бедните му години.

Твърдо решен да излезе от този капан, той вижда решение на проблемите си в параходството по река Мисисипи. Тогава не е и предполагал, че това ще е повратна точка в бъдещото му развитие като журналист и писател. Именно този период оказва най-голяма влияние върху неговото творчество. През четирите години, докато плава по реката, той се среща с голям брой хора и опознава до най-малки подробности човешката същност и странности. След години в автобиографията си авторът пише, че никога не е забравил тези лица и на част от персонажите е дал живот в книгите си. От този период датира и псевдонимът на Самюъл Клеманс – Марк Твен. 

На 28-годишна възраст, след всичките си професионални криволичения, Марк Твен започва работа във вирджинския вестник „Ентърпрайз“ като репортер. Хапливият език и умението да шаржира политиците не се харесват на управляващите. Те неспирно отпращат критики и недоволство срещу неговите статии и разследвания. Но силните на деня не са подозирали каква голяма услуга му правят. В борбата с политическата цензура Марк Твен се превръща от неизвестен прохождащ репортер във влиятелна личност. Хората го забелязват и обикват. 

„Истината е ценно благо и затова с нея трябва да се борави пестеливо.“

Той взима отношение по значими социални, обществени и политически проблеми. В негово лице обикновените, трудещи се граждани, намират подкрепа. Не е сложно, дори е много простичко – чрез книгите и посланията си, Марк Твен е учил хората на свобода. Затова не е изненадващо, че в този период той е на върха на славата не само в Америка, а в почти целия свят. 

„Моите книги са вода, книгите на великите гении са вино. Всички пият вода.“

Чувството за хумор на Марк Твен е гледната точка, през която пречупва живота. Иронията, самоиронията и насмешката са неговата действителност и винаги са придружавали очертаването на човешките слабости и абсурди. Ако действието се развиваше в наши дни, ироничният хумор навярно щеше да е търговската марка на Марк Твен, известна може би почти колкото най-обичаните му книги. Неговите афоризми и размисли за живота не спират да удивляват с адекватността си за всяка епоха, дори днес.

„Дойдох с Халеевата комета през 1835 г. Следващата година тя идва отново и очаквам да си отида с нея. Ще бъде най-голямото разочарование в живота ми, ако не си отида с Халеевата комета. Всевишният без съмнение е казал: "Ето две необясними явления; дойдоха заедно, трябва и да си отидат заедно.“

И действително, той си заминава ден след най-близката позиция на кометата до Земята - 21 април 1910 г. 

Марк Твен. Трудно е да се даде определение и да се постави в рамки такава невероятна личност. Той не е просто журналист, писател, обществен деятел – защото това би било малко.... Марк Твен живее в страниците на своите книги, той е там – между редовете, сериозен със свъсените си вежди и настръхнал мустак. Но в следващия момент малкото дете от Юга не пропуска да смигне насмешливо на света.

Редактор: Росица Костадинова