Как принц Уилям успява да се справи със загубата на принцеса Даяна (и защо на Хари не му се получава)

31 август 1997 година е трагичен ден. Целият свят скърби не само за своята любима принцеса, но и за двете прекрасни момченца, които остават без майка. 

Днес, повече от 20 години по-късно, тези момченца вече са зрели мъже, които през август тази година отново застанаха рамо до рамо, за да почетат незабравимата Даяна:

Принц Хари и принц Уилям откриват статуя на принцеса Даяна в двореца Кенсингтън

Детството на принц Уилям и принц Хари е белязано от ужасна трагедия, а всеки от тях намира свой начин да се справи със загубата. 

Скръбта ни пречи да продължим напред, защото това означава да изоставим и да забравим всичко. Вероятно по тази причина принц Хари избира Меган Маркъл за своя спътница в живота – чрез нея той може да преживее фантазията си, че спасява майка си от медиите, светлината на прожекторите, от кралското семейство. Думите му по време на интервюто с Опра Уинфри за документалния филм, посветен на менталното здраве и депресията, звучат наистина притеснително:

Майка ми е преследвана до смърт, докато е във връзка с някого с различен цвят на кожата. И вижте какво става. Говорим си за това, че историята се повтаря, те няма да я оставят на мира, докато не умре.

Самата Меган има своя личен принос. Чрез различни средства за манипулация и изкривяване на реалността успява да създаде паралели между принцеса Даяна и нейните лични преживявания в главата на съпруга си. Виждаме как постоянно го насочва, държи за ръка, прекъсва го, следи и контролира всяка негова реакция, сякаш тя е майката, а той е онова малко и уплашено момченце отпреди 20 години.

Признанията на Хари: Меган Маркъл, силата на терапията и призраците от миналото

Именно фантазията, в която живее сега Хари, му пречи да продължи напред. В такива моменти желанието за отмъщение става все по-силно – да нараним тези, които са наранили наш любим човек. Тъкмо това чувство можем да прочетем в поведението му – желание за справедливост в името на жената, която сякаш не е мъртва, а „му е отнета“:

„Когато ми отнеха майка ми, аз бях на 12, точно преди 13-тия ми рожден ден. Не ми се живееше.“

Отмъщението, разбира се, не решава проблема. Принц Уилям е осъзнал това и използва силата на скръбта си, за да се бори за един по-добър свят, да се свързва с хората, които са минали през същото, да ги насърчава да говорят за проблемите си и да излекуват душите си. Тези негови думи казват всичко:

„Мисля, че когато нещо подобно ти се случи на толкова крехка възраст, чувстваш болка, която не можеш да сравниш с нищо друго. В този момент осъзнаваш, че това е един от най-ужасните моменти в живота ти, но заедно с това се сближаваш с толкова много други хора, които са проявили сила и смелост като твоята. Виждам го в очите на хората, те имат нужда да споделят, да поговорят за болката си.“

Както виждате, думите, които Хари и Уилям подбират, за да говорят за майка си, са плашещо различни. Дори когато му е зададен директен въпрос за болката, херцогът на Кеймбридж сякаш заобикаля тази тема и започва да говори за уроците и възможността да бъде полезен на хората. Херцогът на Съсекс от своя страна сякаш все още преживява тази болка, бори се с нея и отчаяно търси виновниците за престъплението.

Разлики между връзката на Кейт и Уилям и тази на Меган и Хари

Разбира се, всеки сам решава как да се справя с проблемите си. Но докато гледаме отстрани и излследваме преживяванията на другите, можем да успеем да се помирим със собствените ни вътреши демони.

В живота невинаги нещата са розови и невинаги всичко се случва по план. Важно е да не падаме духом, а да се грижим за хората около нас, вместо да попадаме в бурята на самоунищожението и да поставяме близките ни в ситуация, в която те трябва да се грижат за нас. Винаги имаме избор. Да си стъпим на краката, да погледнем проблема в очите.

Докато Хари признава, че дълги години се опитва да не мисли за майка си, Уилям е този, който го насърчава да потърси професионална помощ и да надникне по-дълбоко във вътрешния му свят:

„Не можех да позволя на случилото се да ме прекърши. Трябваше да се боря. Трябваше да я накарам да се гордее.“

Днес принц Уилям е зрял, мъдър и целеустремен мъж, горд баща, лоялен съпруг, който е посветил живота си на другите. Надяваме се един ден принц Хари да вземе пример от големия си брат, да открие своя собствен път и да излекува раните си. А ние сме сигурни, че Лейди Ди би се гордяла и с двамата.

Вижте още:

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти