Сред множеството затрогващи мигове от понтификата на Папа Франциск, един конкретен момент се откроява като истински символ на състрадание и човечност. През април 2018 година, по време на посещение в енорията „Св. Павел от Кръста“ в Рим, той утешава малко италианско момче, което бе съкрушено от мъката по своя наскоро починал баща, припомня NYPost.com

Момчето се казва Емануеле. Когато стана негов ред да зададе въпрос на Папата, детето се разплака, неспособно да изрази тревогата, която го измъчваше. В този съкровен момент, Франциск не се поколеба – той протегна ръка и с топъл глас каза: „Ела, ела при мен, Емануеле. Ела и ми го прошепни в ухото.“

Сълзите на момчето трогнаха всички в залата. Емануеле сподели, че баща му е бил атеист, но добър човек, който въпреки своите възгледи е кръстил и възпитал и четирите си деца в духа на вярата. Въпросът, който тежеше на сърцето му, беше прост и дълбоко човешки: "Дали татко ми е на небето?"

Папа Франциск, след кратък и личен разговор с момчето, се обърна към присъстващите, за да разкаже историята с негово съгласие. Видимо трогнат, той каза:

„Какво красиво свидетелство на син, който е наследил силата на баща си и имаше куража да плаче пред всички нас.“

Франциск подчерта, че Бог не изоставя добрите хора – дори и онези, които не вярват формално.

„Ако този човек е могъл да отгледа такива деца, значи е бил добър човек. А добрият човек е близо до Бог,“ каза той.

Когато попита останалите деца дали вярват, че Бог би изоставил добър човек, тълпата отвърна в един глас: „Не!“

Този нежен и искрен момент, запечатан във видео, отново изплува в публичното пространство след смъртта на Папа Франциск, като напомняне за една от най-важните истини в неговото служение – че Бог е любов, която не поставя условия.

Това не беше просто утеха за едно тъжно дете. Това беше послание към всички – че добротата не познава граници на религията, и че вярата често се проявява най-силно там, където е най-нужна – в сърцето на едно дете, което търси отговор.