Габриела Сахатчиева
„Свободни сме били, ала не сме го знаели.“
С тези думи започва новият роман на Захари Карабашлиев и няма как да не се съгласим, че звучат актуално на много нива. Във времена, в които представите ни за свобода се задушават под маските, а гласовете на площада остават без отговор, „Опашката“ прилича на болезнено огледало, чието отражение изглежда като заплашително пророчество за реалността ни.
Политическа сатира, любовна история, фантастична дистопия – всичко това се заплита в сюжета на „Опашката“, която идва във възможно най-подходящия момент. Да четеш роман за България между Втората пандемия и предстоящите избори е едновременно любопитно и страшно. Фикция и реалност се застъпват, препокриват и надграждат до такава степен, че читателят започва да се чуди къде са границите – на доброто и злото, любовта и амбицията, властта и свободата.
А какво е усещането да пишеш роман по време на пандемия, има ли добри намерения в политиката и как трябва да изглеждат изборите – разказва ни самият Захари Карабашлиев в специално интервю за Edna.bg.
* * *
Започвате „Опашката“ през 2014, но завършвате книгата през 2020, като образите и сюжетът остават непроменени. Лесно ли вплетохте темата за пандемията във вече готовата идея и какво беше усещането да напишете роман по време на тези необичайни времена?
Пандемията се вплете в сюжета сама — донякъде като фон на историята, донякъде като рамка. Какво беше усещането да пишеш по време на пандемия? То е като да строиш мост по време на суша. Какво ако реката никога не се напълни отново? Какво ако това, което правиш, няма никакъв смисъл?
Как пандемията промени книжния бизнес и работата на издателството Ви? Смятате ли, че през изминалата година хората се обърнаха отново към книгите като убежище, въпреки статистиката, че продажбите са спаднали?
Пандемията не промени кой знае колко издателите, а като се замисля – и читателите. Просто направи всички ни по-отговорни в изборите на предстоящи заглавия и автори. Издателите – това наистина ли си заслужава да се издаде? Читателите – а това трябва ли да го чета? Много хора се обърнаха към книгите си — към онези купчини покрай нощните шкафчета, към домашните библиотеки, обществените библиотеки и най-вече към книжарниците. Оказва се, че в световен мащаб имаше чувствително обръщане към книгите — статистиката показва ръст на продажбите в Щатите около 8-9% за книги, двойно повече за е-книги, имаше ръст и в аудио-книгите. Изненадващо добре завърши една година, която всъщност започна ужасно.
В романа театрите затварят по време на пандемията и повечето от тях така и не отварят след втората вълна на заразата. В реалността те продължиха да работят с ограничен капацитет – смятате ли тези мерки за достатъчни и гледахте ли някоя пиеса през това време?
В романа се случи така. В действителност не знам дали са достатъчни тези мерки. Не знам и какви мерки биха били достатъчни, най-вероятно такива просто няма. Но знам, че да гледаш театър в полупразни зали е доста неприятно — както за актьорския състав, така и за зрителите. Гледахме няколко пиеси с жена ми, но не е същото. Изпитвам искрено съчувствие към всички хора на сценичните изкуства, повечето ми приятели са заети в тях. И се надявам това, което се случва в романа, да не се случва наистина, може би и точно затова пиша. Дърпам дявола за опашката с този роман.
Откривате ли свои черти в главния герой Павел Панев?
Не ги „откривам“, аз ги „разкривам“. Всеки писател разкрива парчета от себе си във всеки пълнокръвен образ, който създава. Нищо не идва от нищо, поне при мен. Защо да си изсмуквам неща от пръстите, не ми харесва. Винаги стъпвам върху реални характери – женския образ на Невена, образа на брата, сина, приятеля, медийната треньорка и т.н…
„Сега е възможно най-лошото време за всеки човек с добри намерения да влиза в политиката. И възможно най-доброто за всеки с лоши.“
Политическата обстановка в страната и корупцията отново са в центъра на сюжета, като много от описаните събития напомнят на случилото се през изминалата година. На фона на предстоящите избори страдаме ли от „идеологическа нищета“?
От идеологическа нищета страда целият цивилизован свят от началото на това хилядолетие. Европа никога не е била толкова идеологически… изчерпана. Америка също. Затова е и това отчаяно лутане в какви ли не крайни посоки, течения, движения, настроения… Вакуум в политиката просто не може да съществува – опразненото от сериозни идеи пространство се запълва от крайни идеи – леви или десни, които от своя страна радикализират обществените нагласи, докато демагогията потрива ръце и се настанява най-отгоре. Тревогата ми от тази нищета е просмукала атмосферата в „Опашката“. Предстоящите избори са най-яркото доказателство, че тази идеологическа нищета не се решава с избори. Тя се препотвърждава с тях. Изборите би трябвало да са борба на идеологически опоненти, а не форма на легализиране на бизнес между различни организирани престъпнни групи.
„Винаги можеш да разчиташ на коментарите на един таксиметров шофьор като барометър на социалните настроения.“
Кой е най-интересният урок, който сте научили по време на пътуване с такси?
Една случка за илюстрация: веднъж преди време, още докато живеех в Америка, се връщам след дълго отсъствие от България. Самолетът каца, навън прекрасен ден, слънцето аха да се скрие зад Витоша, едни небеса, едни облаци като нарисувани, преди залез, въобще – красота… В приповдигнато настроение скачам в такси, колата потегля, давам адрес и докато се намествам в седалката кой знае защо добавям: „Как е?“. Шофьорът отваря прозореца, изхрачва се навън и казва: „Ад.“
Каква беше реакцията Ви, когато гледахте за първи път филма „18% сиво“, който излезе в началото на 2020 г.? С какво екранизацията допринесе и какво отне от романа?
Никоя екранизация няма как допринесе каквото и да е към книга, писана години преди това. Какво може да отнеме? Възможността зрителите да се докоснат до пълнокръвните, реалистични образи на героите, възможността да ги почувстват, да изминат техния път, да съпреживеят историята от романа…
Има ли вероятност скоро да видим и друг Ваш роман на голям екран?
Няма по-голям екран от човешкото въображение. Гледайте ги там.
